Измерваме живота си със време
На времето обаче не му дреме,
Че някакъв си там човек,
Който даже не живее век
Трепери си само за живота ...

Всеки има грехове...
всеки има страхове,
всеки има и мечти!?
За любов до старини.
Всеки тайно се надява ...

Каза ми да не мисля
толкова често за теб...
Дори без да знаеш защо.
Но нали съм Дива Коза
и изобщо не смятам ...

КОЙ ЛУД ИСКА
Кой луд иска да живее хиляда години,
или , ако може, да е безсмъртен дори?
Знае ли той, какво са хиляда ледни зими,
какво е да обвържеш годините с мечти? ...

Джумазие вървеше за работа, както всяка сутрин от 20 години насам. Петдесетгодишна чистачка на местната болница, имаше двама сина, които, както е прилично, издържаше, докато се образоват – единият в София, другият някъде в Англия. Свързваше стоически двата края като всички, без да се оплаква, с любе ...

- Всички днес сме се събрали.
Цяло лято сте играли
и очаквам аз с вълнение
кратките ви съчинения! -
каза с приповдигнат тон ...

Коте има мойто гадже,
къдравко е то.
Аз обичам го и даже,
май не знам защо.
Може би защото то е ...

Убиха ме стотици пъти,
със думи, действия и дела!.
Със сила не железни пръти,
Стана пепел моята душа..
Стопи се бавничко на клада, ...

Заглъхващо ехо от вик,
плач на дете като зов,
заченат в щастлив миг
дошъл е живот нов.
Юноша - млада тревица, ...

Обичам те сега,
а после,
когато няма да ме има-
забрави ме,
все едно не съм била, ...

Неизказаните думи
срещат тишина.
Блъскат се в стена от безразличие,
натрупан гняв и самота.
Неизплаканите сълзи, ...

Човекът на Новото време като че ли малко се дистанцира от понятието „човек”. Всяко време си има своите ценности, но е по-важно каква е стойността им, съизмерена във времето. Може би това могат да го кажат не само съвременниците на едно поколение, но и наследниците му. Не, не възнамерявам тук да обви ...

След спъването, станало внезапно,
и сянката ми станала е друга -
устата си отваря и ще лапне
летящата над нея пеперуда!
Очите ми сменили са цвета си - ...

Ако любовта е глина
какво ли ще извая?
Нека да е ваза!
Стрък пелин,
синчец ...

Дай ми време и готини,
дошъл съм дълго да остана.
Да живея в райските градини
и с любовта си да те браня.
По високи планини ще се катерим, ...

Бе пролет, с дъх на цвят омаен.
По шумния пазар без цел вървях.
В навалицата в миг я зърнах смаян.
Пред нейната сергия просто спрях.
- Продаваш ли очите си игриви? ...

Той е много над нещата,
щом работи за хазната.
За промяна все стачкува
и в сафарита ловува.
С компаньонки и колеги ...

"Някой направил е пакост голяма!" –
над очилата поглежда ме мама.
"Я казвай бързо, ти ли бе, Мони
излапал си цяла кутия бонбони?!"
"Мамо, не съм аз! Сигурно Джонката ...

Едно представяне и реализация на определено изкуство изисква категориите, определящи творбата да имат последователност. По този начин се установява перформанс – дали изпъква смисъла за един по-съвършен начин на твореца. Хосе Ортега преосмисля творческият характер на изкуството. Вечните категории в е ...

Може да разчиташ само на него,
независимо колко голямо е неговото его.
Случва се и да забравяме, че той съществува.
"Няма кой да ми помогне!"- не трябва да се чува!
Че е силен и щастлив, човек може да се преструва. ...

Времето минава, времето те пари,
още ли сънуваш жълти минзухари?
Още ли очите гледат за посока
към върха, издигнал ръста си високо?
Вечер ли отсяваш хората по памет, ...

Не разбра какво точно се случи.
Тя не беше с грим, нито с най-хубавата си рокля.
Погледна го, а очите ú се усмихнаха на нещо зад него.
Подмина го, взе портокал от уличен продавач, подхвърли го нагоре; клекна да погали котка; отскубна топка захарен памук от невръстен скейтбордист; спъна се и залитна; ...

имаме само себе си
мила моя
имаме само себе си
и се обричаме
на задушаваща самота ...

Нощта беше притихнала, но все по-отчетливо прозираше между дърветата. Конският тропот се чу отдалеч като ромон. Явно конят не беше само един, защото след миг на кратко колебание сякаш се чу смяна на посоки, след което, все по-силен, тропотът се доближи право насам.
Сакрил се надигна от постелята си. ...

Измъквам се от леглото. По пижама съм. Пия кафе и изпушвам 3-4 цигари. Не съм на работа. Мога да си се мотая, колкото ми се ще. Пък и времето не било линейно. Ние сме си го измислили такова за удобство. (за времето ще ви обясня някой друг път) На петата цигара решавам, че при такова безотговорно отн ...

Полицаи идат на талази
сметка да искат на баба Стойна.
Вместо полицията нас да пази -
чистите* - от престъпни врази,
тя с постъпка непристойна ...

Камбаната в душата ми щом млъкне
и вече не напиша нито дума,
дали ще има сълзи, или глума,
дали звезда далечна ще помръкне?
Защо ли вярвам в чудесата прости, ...

Нощта се спуска мрачно синя,
с криле покрива хоризонта,
изписква закъсняла птица,
луната се търкулва гола.
Пролайва куче и замлъква, ...

Сред цялата измислена загадка,
през сбърканите думи и сезони,
напук на осъзнатата ни краткост
и на неосъзнатите ни брони,
обратно на горчивата ни мъдрост ...

Аз съм толкова тъжна история,
че ми е адски мъчно за мене си.
Вечно бродя в душите на хората,
като вълкът за Лунна прелест...
И са ме замеряли с тежки камъни, ...

Не всеки змей е Змей горянин,
Реката златна със късмет.
Надеждата блещука и в драмата,
за глътка въздух в път напред.
Четецът има право да преправя, ...

С нозете си докосва топъл камък,
очите ѝ – налети дъждове,
целувките събира по пижама
на за́лезното рамо с часове.
Вечерница в коси от ромон сплита, ...

Бавно стрелата проникна в крехкото сърце, но ранена съм от обич , остана душата на нещо истинско и ценно - любов.
Ти бе залеза в ноща , галеше ме като видение , но стрелата ме преобрази да бъда чувствителна и любяща.
Чувам ехото на ветреца , а пойните птички пееха , но аз докоснах с устни от пареща ...

Убеждавам се да не чувствам.
Разубеждавам се да не се влюбя.
Влюбвайки се в теб...
Обичам те, от първата светлина на утрото до първата звезда на вечерта...
Просто затвори очи. ...

От ласки недописани в сърцето
графитен щрих надраска следобяд,
a слънце от небе мълчи отнето,
в обречен облак крие се снаряд.
Тече си времето, но без отдушник! ...