Във време на болест и зараза,
светът силно ни наказа,
промени се всичко за момент
и направи всеки човек ужасен.
Стресът влезе през вратата силно ...

На Ирина
Както бях добро ергенче,
леко палаво момченце,
на екрана яхнах конче,
много буйно вихрогонче! ...

Улиците пусти, прозорецът и аз.
Гледаме се като непознати.
В този късен нощен час
нанякъде избяга и сънят ми.
Може би е там, до реката, ...

Седемте Рилси
езера! — Копнее по
тях всяка зора!...

Nonna Maria trascorre un periodo in ospedale perché le sue condizioni di salute non sono delle migliori. È stanca, emaciata dalla dura vita di campagna e forse non trova stimoli per riprendere a vivere con tutte le sue forze. I medici riescono a curare al meglio la sua astenia ma consigliano di segu ...

Я да видим сега, защо в някои държави N се полагат толкова много грижи за хората над 65. То просто да им завидиш. Първото което ми хрумва е, че
6 + 5 = 11.
Опс! Това число не ви ли напомня за 11 септември 2001 г. и случката с близнаците в Манхатън? Нищо чудно и тук да има пръст дългата ръка на терор ...

Хей! Хич не ме посочвай с пръсти криви!
Косата скрий! Блести ми, нищо лично
Душата ми ли? Мълния е - жива,
изпепелява пъкъл - еднолично.
И с черна маска хич не си помагаш, ...

Днес небето съблича си сивата риза,
изгрев пръска се в рани кървящи гнезда,
а реката ги мие разхлажда ги бриза,
гали с клоните крехки на бяла бреза.
Тишината е слязла, по камъни стъпва ...

22:38. Моментът, в който се проснах на полуживото ми легло. Чувствах се така, както 30-годишна жена, която работи от 5 сутринта до . Отнесох се за момент. И... изведнъж чувам страшен шум. Някой толкова силно натиска клаксона на колата си, че чак целият блок се разтресе. Не излязох, за ...

Не прощавам и прошка не моля!
Няма благост за всеки проклетник.
Мои свидни и грешни любови,
Видов ден пак за вас ще ме сети!
Не, не искам за себе си нищо. ...

На Коко
който всеки ден ми показва колко е хубаво да бъда себе си
и ме търпи :)
Не се предавам
да съм щастлива и аз заслужавам. ...

Аз не искам днес много неща...
Всъщност – малко неща са ми нужни.
Искам просто да чуя дъжда,
да подишам нощта теменужена.
На луната, в сребристия шал ...

Луда съм по теб, признавам,
че те виждам във всеки срещу мен.
По душата ти ден и нощ жадувам,
целувките ти още ме държат в плен.
За теб копнея непрестанно, ...

За Юри!
Под шипковия храст през n-ти ден
с разхвърляни коси и без задръжки,
витаех в облаците и събирах тен,
прозявах се и смучех "Лукче". ...

Държавата N обяви нови извънредни мерки за борба с COVID 19:
Извънредна заповед: На гражданите се забранява по време на секс да стоят на по-малко от 2 метра разстояние един от друг и да използват пози, при които са лице в лице! Заповедта влиза в сила от днес - 22 март 2020г., а действието й може да ...

Никой в тази нощ не е избягал...
Вият вън сирените на мрака.
Върху тънкия конец слухът се къса.
А очите са изопнати до края...
падат капките над тях и се затварят ...

Дрогата често децата ни убива,
за тяхната съдба се притеснявам,
вместо младежът да се развива -
от деградацията му се ужасявам.
Кога ще се стресне обществото, ...

„Понякога искаме онова, което искаме, дори да осъзнаваме, че то ще ни убие. Не можем да избягаме от себе си.”
Щиглецът, Дона Тарт
- Махай се! – гласът му просъска като змия. Очите му просветнаха злобно.
Мразеше да го преследват жени, но често му се случваше. Намираха го за невероятно красив и мистер ...

Ще те посрещна, вече съм готова...
От паяжина рокля изтъках,
от раните - червената отрова
на устните лежерно се разля.
За булото сънувах самодива. ...

В гората зайчетата сладки
повикаха си майстор по карате
и той научи ги на яки хватки.
Какво се случи после? Ха, познайте...
Е, няма да ви мъча, ще ви кажа - ...

Съдбата като полудял нарвал
щурмува перфектната осанка
на скитницата ми душа,
дори луната влезе в кръвта ми изцяло.
Из поруганото небе се гмуркам, ...

Хванах днес една усмивка,
с пеперудена одежда.
Хубав ден! И съм щастливка,
в нея слънце се оглежда.
Някак без да забележи, ...

— А какво мислиш за Ремарк?
Погледнах към Джазмин: меката светлина на залязващото слънце огряваше лявата половина на лицето и, очите и се смееха. Очите и бяха кафяви, със златни нишки - виждах отражението си в тях: криви очила, и наченки на усмивка и любов.
— От него помня един западен фронт и онзи ...

Младостта си отиде.
Младостта ме напусна
и остана назад в живота.
Но забрава не се спусна,
споменът е тук със страстта. ...

Im Rhein, im heiligen Strome,
Da spiegelt sich in den Well’n,
Mit seinem großen Dome,
Das große, heilige Cöln.
Im Dom da steht ein Bildniß, ...

Мечтите ми – те имат цвета на морето.
Мечтите ми – те имат аромата на полската шир.
Те са дълго пътуване – в страни непознати,
Те са дълго пътуване – в личния мир.

Погълна Короната времето. Кой ден сме днес? Безвремие! Както някой се изрази: "Спираме часовника!". Спираш часовника! А, времето? Него как ще спреш? То си тече. Тихо, неусетно. Отнася мисли, думи, чувства. И, някак сме изпразнени, дезинфекцирани! Като живи мумии. Търсим нещо, което да раздвижи, да а ...

Наскоро гледах филма „Изкуплението Шоушенк“ и в него имаше сцена, как освобождават помилван затворник, вече старец, който беше излежал цели 50г. там. Той се ръкува с надзирателите за последно, сякаш му бяха стари другари на които отдаваше почит и уважение, прекрачи плахо портала на затвора, запъти с ...

Знам какво е времето. Понякога, когато седя до прозореца, тъжна и самотна, и гледам света отвън, успявам да го зърна за секунди. На цвят е прохладно като вода на извор в горещо лято. На вкус – зелено и тръпчиво като млада гора, посрещаща първата си пролет. Ароматът му е изменчив като сенките на обла ...

Смъртта флиртуваше с мене
с злостен,но примамлив лик
опиянен от уxанието на черна роза
от своя плач аз чувам вик.
A oбруганата ми свята вяра ...

Ще изгрее светът. Ще изгрее!
Ще те видя на нашето място.
Ще оставя деня да прелее
в гласове, насъбрани натясно.
Ще завѝдя на морските чайки, ...

Полегнал на сянка, под наведен стар клен
Смокини узрели, топъл пролетен ден
Всичко свежо чисто, седя аз натъжен
Плача и боли ме, че сега не си до мен
Самотен останах, денят още бе млад ...

Невидими граници -
чертае небето,
а невидимият враг -
броди свободно...
А свободата - къде е...? ...

Нали не сънувам?!
Не мога да повярвам, беше тук
и пак огледах се в твоите очи,
прегърна ме както отдавна не беше друг
и дори усети как ми липсваш ти... ...

- Мамо, ще ми разкажеш ли една приказка за лека нощ? - Разбира се, ангелче, лягай си в креватчето и слушай. Живели две звездички на небето - казвали се Ин и Ян. Ин била момиче- беличко, руменко с червени плитки, а Ян - момченце- с топли кафеви очи, чаровна усмивка и две сладки трапчинки на бузките. ...