Нощта е тъжна
виното искри
в чашите кристални,
неизпити,
раздяланта се крие ...

Думите ми се реят като птици из въздуха. Прелитат през зелените долини, и нощите, обсипани със звезди. И отново стигат до познатия им и любим Еверест. Единственият връх, който никога не успяха да достигнат…
Събират се на ята и започват да летят около него. Разказват му за това какво са видели на юг ...

Ама това храна ли е…ами то една хапка месо. Френско, чуждестранно било ястието, с някакъв сос за декорация и то без хляб. Че може ли без хляб…Ами аз, ако не изям на обяд половин самун хляб, един джолан от малко прасенце, половин торта за десерт, а вечер едно печено пиле, денят ми е минал напразно и ...

Расим тъкмо беше седнал на двора под ябълката и си мислеше как след 4 – 5 дена ще може да се върне на саята, когато го чу да вика.
- Герданите, герданите, вълци удавили герданите, аго Расимее, вълци удава... – шумна плесница заглуши последните думи на момчето. Расим за миг онемя, усети как всяка час ...

Вървим нагоре, достигаме дъното –
гибелта е навсякъде,
мракът е тук и сега.
Разбеснялата се пролет на тялото ми
не е достатъчна дори за утеха. ...

Будна думичка в набраздените мисли се лута.
Лунен прилив я увлича в земетръсното надолу...
където всеки миг е някакво очакване...
изтръгнало корените на всичко, в което вярвам...
а устните ми са поемали много смъртни заряди... ...

В разрошен люляк устните си търся -
полурозе, полумораво грешни.
Оставила съм тъмна пеперуда
да вдиша цвят и после да изчезне.
И в тъмното по силует съблечен ...

Мина благ предвечен вихър
и събуди недокосната надежда,
из нощта разцъфнала и тиха
светлината взе да се оглежда!
Необят - от атоми, от вещи - ...

Именно, когато най-малко очаквах, падах многократно. Губех себе си, губех хора. Чупех на парчета света и ги разпилявах навред. Вятърът ги носеше. Пръскаха се навсякъде. После ги търсех. Намирах ги и не исках да са мои.
Хващах се за последната прашинка надежда и възкръсвах с въздишка за нови сили.Чуд ...

"Цената"
(опит за автобасня)
Във мислите си често се завръщам
при миналото – вече тъй далечно...
И Детството – от днес в руини къща – ...

Аз не съществувам. Нито ти.
И тогава, някога, не сме се срещали.
Никога не сме били очи в очи.
Знаем го. Защото помним себе си.
Нищо друго. Нито време или място. ...

Вечер...4
Небето бавно изсветлява,
след малко и ще се стъмни́,
а вятърът се настанява
в гнездата с птиците да спи... ...

ИЗТЪРСАКЪТ
Не зная как това стана,
но малката пращинка го направи,
родената от Сатана
на нищо хората направи! ...

Комюнике на НАСА
Заради Коронавируса на Земята, бройката на кандидатите,
за първия полет до Марс, се е увеличила драстично!
------//-----//------
Коронавирус, пред лице с маска, се цупи, ...

Ей, това любовта, в нея все нещо ми куца. А така искам да обичам и да ме обичат. Но повечето пъти е само от едната страна-моята. Казват го от край време, един път се живее, само не знам защо хората толкова пестят своите чувства и емоции. Може би защото са били много наранявани и сега са резервирани ...

Не е вярно! Тя, вселената, не е голяма.
Има-няма е двадесет грама душа.
Може би всеки парсек е само оптична измама.
Тя е детска ръчичка, която побира света.
В синя утрин, на птиците в песните звънки, ...

Колко пъти се удрях в стената,
на парчета разбивах се даже до смърт.
Усещах изнемощяла душата,
а Бог към молитвите ми, толкова твърд.
Нокти във дланите впивах от болка, ...

Плачат децата на града,
спасение те не намират,
че онеправдани са от "реда",
който те не избират.
За мир те жадуват, ...

Вед излайва. Еднократно. Това ме буди. Има някой зад вратата. Външната. Човек. Отварям. Мъж. Познавам го. Живее отсреща. Изглежда добродушен. Не се познаваме подробно. Подава ми нещо. Мое. Защо е у него!? Портфейл. По документите вътре разбрал към кого да се обърне. Много мило! Може ли да съм толков ...

Въглеродният диоксид е химично съединение. Молекулата му се състои от един атом въглерод и два атома кислород. Той е газ без цвят и без мирис (при високи концентрации има остра и задушлива миризма). Натрупването му в по-големи количества в атмосферата води до парников ефект. Когато се вдиша във висо ...

Ето го!
Едно хвърчило време. Детето тичаше след него. Изпусна връвта, но се надяваше да се върне без нея. Вятърът надуваше хартиените листи, те се отдалечаваха – различни под блясъка на слънцето, крехките летви се разместваха в необузданите пориви на небесната стихия.
Детето сложи ръка над очите си: ...

Четири очи...
Светът ли в тях ще замълчи?
Денят блести. Къде си ти?
Донесох пролетно ухание.
Нима си бледо ожидание? ...

Тръгнал момък силен и напет
булка да си дири той навред.
Пътеки много извървял,
ала сред момите,
свойта нийде не видял. ...

Стъпките ми вече никъде не водят,
така че късно е да тръгваш подир тях.
Вероятно краката ти сами ще ходят
вечно там, където някога за тебе бях.
Когато не избра да ме последваш ...

От много, много години наблюдавам едно интересно явление и в реалния реал, и във виртуалния такъв. И то въобще не ми харесва!
Става въпрос за това, че навсякъде се срещат хора, които преизпълнени от негативизъм, не можещи повече да го удържат в себе си, започват да го бълват, и да замърсяват с него ...

... И Бог каза на Исус Навин, наследника на Мойсей :
„ Обикаляй около укрепения град Йерихон шест дни поред със седем свещеника,
носещи кози рогове и следващи Кивота на завета. И на ден седми надуйте роговете."
Исус Навин изпълни божията заръка.Щом надуха роговете, стените на Йерихон рухнаха.
Из биб ...

Розов пуловер. Весела есен.
Слънчева среща. Песен за теб.
Трепет, вълнение. Залезът пресен,
кротък, живителен. Твоят портрет.
Хора наоколо гонят капризи. ...

Нещо тъмно, мъгливо по черните друмища скита,
от кошмари в неистова болка родено.
Драска с нокти безсъница и от продънено сито,
плаче нощ. И обвита в поветица стене.
Сред блата кафеникави ставам папур и тръстика, ...

Кутията със спомени се крие -
от дните ми, осъдени на щастие.
Нагарчат черно-белите магии
в усмивки, надживели възрастта си.
Кутията със спомени е малка. ...

Лицемерно е. Няма да се смиря!
Няма да ти се кланям с молитва.
И на мене в събота ми е страст.
Много важно, че си хулен и бит...
И какво, като помощ дирил съм? ...

Излъжи, че е ясно небето,
вярвам ти, без да гледам, дали?
Излъжи, че е топло морето,
в пясъка да оставим следи.
Излъжи, че обичаш ме още, ...

Пътят
Глас без звук, болка без вопъл,
рана без белег, нощ без светулки,
небе без звезди, вятър без трепет,
стъпки без следи, картина без щрихи, ...

Не беше блус, а беше черен джаз,
разбуди мрака със синкопи.
Заплака саксофонът с дрезгав глас
и тишината... бавно се затопли.
Прегръщаш ме. Оставяш ме без дъх. ...

Дай ръка! Ще вървим
пряко през магистралата!
Забранено, нали?
Ще ни псуват, така ли?
Предизвикваме смут? ...

необичане
грози уви света и
значи самота