Листата шумолят, въздушен танц
завърта ги във буйните им страсти.
А те, покрити с лъскавия гланц
предпазват всичко живо от опасност.
В зеленото се крие нов живот, ...

На една автогара видях момче –
Мургаво и дългокосо, далеч от пълнолетие.
Пушеше цигара, клекнало и отегчено.
Момче, което не знаеше какво има за вечеря.
Може би не знаеше и къде му е дюшекът, ...

Да бе морето от любов -
да вляза в него и да любя.
Да бе безлунна нощ -
в безкрая му да се изгубя.
Да беше топло кадифе - ...

Обичай ме, защото... аз съм изгрев -
дори зад облак, тайно се промушвам.
Усмивка съм, понякога и припев,
а ти обичаш в тебе да се сгуша.
Да ме погалиш с устни в тиха вечер, ...

Не винаги животът поднася лимони...
не винаги от надеждата учим се че утре ще бъде,
онуй което не смеем да споделим!?
Ще се прегърнем ли, безсмутни в надеждата...
и ще си кажем ли Светът е един! ...

Горан отвори очи. До някъде помещението приличаше на сивия коридор, в който бяха влезли, само че беше много мръсно. Мазилката по стените беше изпокъртена, а по пода имаше боклуци. Светлината идваше от единствен, счупен прозорец в края на коридора. Ди лежеше до него и се оглеждаше трескаво. Горан се ...

Беззвучен сън от черно-бели снимки.
Спомен за любов – дарявана на половинки.
Дъх на прах и тежък стар парфюм –
полъхът на минало от прашния ти трюм!
Изгнила страст, процедена през зъби, ...

Вие едва свързвате двата края,
като животни с вас се държат,
вместо за вас правдата и рая -
гледат само да ви унижат.
Не заслужавате такова отношение, ...

Фотографът Асен Вълев се изненада приятно, разбирайки, че ще получи модела на двойно по-ниска цена от стандартната. Дамата бе атрактивна – стройна, с приятни форми, симпатично лице и гъста, права, медно руса коса. По имейл бяха пристигнали няколко снимки, на които тя лежеше гола на огромно легло, за ...

Колко е странен тоз живот -
да го възпееш или препсуваш,
песенна поема или гроб дълбок,
в който случайно съществуваш ...
все пълен с надежди светли, ...

За този филм следсмъртен се старая,
не дава режисьорът да го мерна.
Сюжета върху пясък кой чертае?
Прилича на комедия, но черна.
Играя, не че мога да играя... ...

…………………………….
Пет години по- късно
Живеех в къщата на Майкъл, в едно имение, зад който започваше гора от високи брястове и чинари, а завършваше до водите на красиво езеро. Имението имаше двеста декара земя, включваща поляни, храсти и скали. Релефът беше разнообразен и красив, завършващ с частен кей в ...

Ти обеща ми,
че ще дойдеш днес
Денят преваля вече,
а никой не похлопа
на моята врата ...

Втори шанс
Само отварям широко очи
и просто продължавам първия.
Защото заслужавам да видя
как четеш края ...

Аз искам да се сещам за това,
как с глас на ангел нежно ме обгрижва,
как разперва бавно ти крила
и вечер сгушено заспива.
Аз искам да се сещам за това, ...

Глава IV
29 се прибра в стаята. За щастие изненади нямаше. Седна на леглото. Огледа се. Искаше ѝ се да угаси лампата, но за съжаление и в това нямаше тази свобода- всичко беше централно. Постоя така известно време. Бръкна под възглавницата и извади една книга- стара и опърпана, но само нея си имаше ...

Притихнала по улицата зад завоя-
За Света и хората няма и глуха,
седнала на колене там на прибоя,
когато вятърът една песен задуха...
В краката ѝ постлани клончета, тревички ...

Копнеех да си само моя
и те сънувах всяка нощ.
Неспирно молех своя вожд
да те намеря из безброя
и да ми вдъхне светла мощ, ...

(1)
Как ли мога да поддържам,
свойта цялост в затвора мой?
Част от мене не издържа,
тя пропада в космос свой! ...

ГЛАВА ШЕСТА: Енио Хамър
Хамър не беше човек, който прощава или неглижира подлости. Дислан беше злоупотребил с доверието му и щеше да си плати – при това скъпо. Как беше унищожил бойни спидери, които можеха да наклонят везните в тяхна полза! Това беше само със знанието на Миеру – или по-точно андроид ...

По стълбите с пухкав лилав килим и средновисока оградка се качваха, хванати за ръка, аромат на какаови бисквитки и звук от пиано. Тази кулинарно-творческа комбинация бе и най-съкровеният спомен на Ивета от детсвото ѝ. Ако тяхната едновременна поява, за което бяха нужни два чифта ръце - тези на Ивета ...

Таи се по тихите ъгли,
преследва ни в нашите стъпки,
усмихва се в шепата радостно –
няма вече миг тягостен.
Краси всяко кътче на стаята, ...

Само ритъм без слово.
Топъл жест за любов.
Блясва нежна подкова
под небесен покров.
Пламва огън в очите - ...

Диктувам. Обикалям стените на хола, а тя записва. Впечатлен съм. Не знаех, че може. Борави умело с пишещата машина. Леко накуцвам. Изритах един крадец в главата и няколко зъба останаха в крака ми. Крадец на коли. Биха ми инжекция против тетанус. Човешката уста е много мръсно нещо. Работа като работа ...

О, Ти, на когото аз съм инструментът,
о, потайни Природа и Дух, подслонили се в мен,
нека тленната ми същност сега се претвори
в безметежната Ти слава на божественост.
Ума си съм отдал, в Твое русло да се издълбае, ...

Златната Ти Светлина проникна в моя мозък
и сивите пространства на ума, от светило озарени,
се преобразиха в тихо зарево и пламък,
в ярък отклик на мъдрите окултни тайни.
Златната Ти Светлина се спусна до врата ми ...

Спри да болиш и в живота ми спри да нахлуваш!
Никъде, с никого няма да ни провърви..
Никъде, никога няма да можеш така да целуваш,
нечии чужди надежди, мечти и очи!
Спри да ме викаш, когато видял си ме слаба - ...

Прежалени
Гърмя, трещя,
сякаш събрало тъгата
на целия свят.
Дървета, цветя, ...

- Ах, Музо моя, ти си тъй прекрасна!
Пред твоя лик дори Луната ясна
зад тъмен облак скри се срамежливо.
Ти дъхаво си росно цвете, диво,
свежо и през ледените зими. ...

Процежда се тишината на залеза
и примъква сумрак сивобял.
Избягва денят самохвалещ се,
но в сянка на цвете се сврял.
Проплаква и стъпкано цвете... ...

В каквото съм повярвала е грешно.
Симфонията тръгна наобратно.
Откраднати, звездите са надежда,
пробляснала на лявото ми рамо.
Отдавна преброила съм морето, ...

Писна ми да нямам връзки, но съм весел и засмян.
Хората дали са дръзки? Аз – отнесен бонвиван –
колко писах и римувах! Сякаш нов всемир видях.
На живота се любувах и в поезия го пях.
Ще се смея с долините и с реките ще шумя! ...

Бях там и усетих истината с душата си!
Горан отвори очи. Изживяното от него беше невероятно.
- Човече! - обърна се той към приятеля си – не знам как да го опиша. Може ли да го направим отново?
- Ха, ха – изсмя се Алекс. Двете му различни на цвят очи весело засияха – ще ти трябва почивка. Не прекаляв ...