Obras de autores contemporaneos: literatura, música, bellas artes, etc.
385.7K resultados
Неизмислена история
🇧🇬
Тази история на мнозина ще се стори измислена, фантастична, или пък взаимствана от някой индийски сериал...Но се случи наистина.
Годината беше 2016, сезонът-късното лято, а месецът-септември.
Мястото-едно китно, средногорско градче почти в средата на България.
Имаме такава традиция, създадена през г ...
Когато ни изтикат зад ръба,
а ние за косите се потеглим,
ликуват в хор– строшихме ви гърба,
без паника в очите ги погледнем.
По-лесно се пътува без товар ...
Безгрешна, че съм кажат ли ти – бягай,
онази там – подобие на мен е.
Помни ме щура – шапка на тояга,
със сто хвърчила пъстри за летене.
Не те обича! – щом рекат – Не вярвай! ...
АЗ БЯХ ЗА МИГ
Не знам с какво светът ще ме запомни, дали ще ме запомни въобще? –
навярно, че живях – щастлив бездомник, във римите си чист като дете,
че хляб делих със просяка пред храма – и сетната си риза му дарих,
че мравката – от мен триж по-голяма, мравуняче дълба във моя стих, ...
"Ще пасеш добитък край Сиракуза,
за теб е най-хуманната професия,
щом не слушаш, ще береш кукуруза,
аз мило се отнасям, а не с агресия!
Доньо Донев блесна с герои трима, ...
Обичам те. И лятото е наше.
И лятото лети на морска песен.
Морето до възторг ще се размаже.
И влюбен е живота до унесен.
Обичам те. И нищо друго няма. ...
Еднакви и сгушени, като сиви врабци,
покрай релсите са накацали малките гари.
Посрещат, изпращат хора, съдби,
поели по света с надежда в багажа.
На перона часовникът отдавна е спрял - ...
В своите тебеширени сънища
съм още детето което играе на дама,
летящо от кула до крепост,
но наоколо... с татко и мама...
Там небето е ведро и синьо, ...
Очакван звън, отворена врата...
Гореща кръв във вените пулсира...
Целувката разпалва ни жарта...
Сърцето ми взривява се !!! И спира...
Докосвам бемчица със вкус на опиат.. ...
Кан искаше западно християнизиране.
Василевс заповяда източно покръстване.
Двамината натрапиха разделителна азбука.
Край на правилната ориентация.
Част Европа без европейското. ...
ПРИКАЗКА ОТ ШАРЛ ПЕРО
... с рокля в стихчета на флашка и коланче от сребро
щеше да си Пепеляшка, ако аз бях Шарл Перо,
с малка стъклена пантофка да сребрееш в моя сън –
и през римата ми ловка да летиш в небето – вдън, ...
Из "Дневникът на една ранена алхимичка": Conjunctio, краят на дневника
🇧🇬
“Не можеш да промениш света, ако не започнеш със себе си.”
„Човекът, който поема отговорност за себе си, има силата да променя реалността около себе си.“— Джордан Питърсън
„Привилегията на един живот е да се превърнете в тези, които наистина сте.“ — Карл Юнг
Понеделник. Денят на Луната. Денят на Обе ...
В шепите си стискаш вулкани -
стихии овладяни от нежност.
Реки огнени в длани втъкани,
зора са те - не безнадеждност.
В косите ти оплетен е вятър - ...
Извадих го и публично, пред вас,
на масата го удрям с всичка сила!
Парче месо набъбнало от страст,
а също много тайни вътре скрило...
Огледайте го! Дайте му оценка! ...
Всеки млад е, млад е, млад е,
а в стомаха адски глад е.
Де що срещнем, на корем
без проблем ще изядем.
Давид Бурлюк, „Всеки млад е, млад е, млад е…“ ...
Нож в гръб е нож от приятел...
Клевета от враг е признание...
Отрова, плюта по теб е отвара.
Мразят ли те, значи че си истински.
Не търси признание за чуждо страдание... ...
АВТОПОРТРЕТ БЕЗ ПАРИ
... между слънчеви шамари и безкраен кучи студ,
кой – когото изпревари! – всеки прави ме на луд,
вместо да попита как си с две-три думички добри,
глоби, данъци и такси! – сякаш съм торба с пари, ...
МОИТЕ СЪКРОВИЩА
В къщурка малка, построена отдавна
само за една нощ от дружина славна,
се раждаха тихо и с малко вълшебство,
спомените на безгрижното ми детство. ...
Мадарският лъв възкръсна. Черен заради политкоректност. Липсват ЦК авджиите. Уж техен район.
Замириса на рат или бран. Емигрирам на Слънцето или Нибиру. Военна клетва принудителна не обвързва. Роб - човек, третиран като добитък.
ПОКЛОН, АПОСТОЛЕ!
Около рождената дата на Апостола – 18 юли, около датата на обесването му – 19 февруари, а и без поводи си спомням разказа на баща ми за това, че дядо му Иван му е разказал, че Васил Левски е идвал веднъж в родното му село – Слатина, Ловешко в неговия дюкян-кафене с още двама мъже. ...