В живота имах си звездица,
но облак зъл бързо нея скри,
а мечтаех да летя кат птица,
о, Боже, моля те, болката спри!
И като пеперуда щастието отлетя, ...

Била ли си, или не си била?
Съществуваш ли, или те няма?
Прекъсната, сърдечната следа
ще сложи край на малка драма...
Вино се разлива по гръдтта ти - ...

В България е преведен на български език и е публикуван Алманах на съвременна босненско-херцеговинска поезия. Автор, редактор и преводач на български език на тази книга е Латинка-Златна (А. Сапунджиева) от град Ловеч, Република България.
Още отпреди с публикувани произведения и участие в множество ку ...

Аз съм скъпа жена! Придирчива!
Много трудно се впечатлявам!
Свръхвисоки критерии имам!
До рутинно не се принизявам!
Идеалът избистрях с години, ...

/продължение/
После във хра̀ма, с чука̀ и длетото
над нишата с` слънце издялкал в дървото
флора̀лен мотив, що усетил в сърце
и име му сложил - „Роза Айше” . ...

Осми ден от отминала седмица
и потретваща грешка повторна.
Богатей сиромахът в оскъдица,
сам зазидан в килия просторна.
Издълбани гробове- запълнени ...

Ей, ти! Казах ти да не го не правиш. Защо продължаваше да изграждаш нови сюжети? Не ти ли омръзна да въвличаш нови играчи и края винаги да не идва. Какво се стремеше да постигнеш, да потъпкваш собствения си страх да не останеш сама и вечно гледаща в телефона си, как другите качват снимки, на които с ...

гинко билоба* —
дърво на живота и
любвеутрòба
...........................................................
*подробности за гинко билоба — ...

Залез...
(импресия)
От облаци и светлина
Вятърът в движение
вълшебни образи сега ...

Спомени...
Спомени за гари и за влакове –
вечно заминаващи за някъде...
И едно момче с очи възторжени –
не изживяло о́ще свойте спомени... ...

Ще сплета малко снопче от хмел,
по реката след туй ще го пусна...
Как желая да бъдеш тъй смел
щом застана пред тебе изкусна...
Ще разпусна коси в абанос, ...

Втора песен на Тъжния пират
Със стария кораб скитам
сред Разбито море.
И него питам за разбитото сърце.
Защо го нося във мрачните гърди? ...

Може би е вече време
щастието ключ да вземе.
Той не е за всяка брава.
И разбрала съм, че става,
ако в точната ключалка ...

Какво е любовна лирика без Луна,
както и звездни букети в небето?
Задължително присъстват и цветя,
плюс в добавка... нещо за сърцето...
Ухаят римите със аромати тайни, ...

Добрият дядо Добри
Защо си го взе при тебе мили Боже,
нима не виждаш,няма като него друг.
Той казваше че с вяра всичко може,
надежда даваше ни, забравихме какво е плуг. ...

Сърцето ми, което бе студено като камък
И обгърнато от снежни ветрове
С годините прекарани сред тях все повече
Покриваше се със дебели ледове
Забравило какво е истинската обич ...

Влюбване след 40
или от 50 нагоре?
Ти да не си изперкал?
Що за глупости! Моля,
виж в дебелите книги, ...

1.Битиѐ... 2
(диптих)
От днес на случайни комети
ще пресичаме орбити с тебе –
по волята на боговете, ...

научете ме, госпожице, да чета
научи ме, госпожице , да пиша
за да мога величествено да изкалиграфиша
онова нещо, на което му викат, обичта
и аз ще стана ненадминат учен ...

Вали навън, блести дъжда,
чертая устните в прозорец.
Целувам ги, гори гръдтта,
не искам в мен да си затворник.
Вземи ключа, ръждясал сън, ...

Защо дойде?
Защо дойде? За прошка може би?
Или да върнеш болката в душата?
Едва ли си се променила ти?
Дали ще пламне любовта в сърцата? ...

Дъбът откъсна от своите жълъди,
за да посрещне пъстрата есен.
Изсвири симфония ято от гълъби,
която паркът превърна в песен.
Нямат ноти, а свирят птиците, ...

Сряда 9ч, 30мин.
Да, да, отново дойде сряда! Вече е е четвъртата сряда, от както Жан- Пиер свири на тези терапевтични занимания.
Все така, без промяна дърветата в парка преплитат клоните си, все така, без промяна слънцето си пробива път между тях, все така без промяна...същата зала, същите хора, същ ...

Едва ли някога ще дойде ред
така и мен да заобичаш.
Тъй, както аз обичам теб,
ти - мое хубаво момиче!
Аз знам, че много съм ужасно труден. ...

Живей в оковите на роба
И спи на неговия нар корав,
И кретай в същата прокоба,
не бягай във летищния ръкав.
Ей тук опитай да си вадиш хляба ...

Защо си тук, нали си тръгна?
Връщаш се в късен час.
Вратата е заключена и тъмна
Не живее вече тука Нас,
а само Аз. ...

любов, звезди, небе,
нима това са само думи
нима едно сърце
не плаче, не стене, не страда
не бие, не трепва, не звънва, ...

Във горичка под еличка
Баба Мравка е самичка.
Час - по час реди сълзичка,
а пък толкоз е добричка.
Тя е вече много стара ...

Недей убива паячето!
Виж, как те гледа тъжно!
Нима виновно е невинното,
живеейки във тази къща?!
И в крайчето на някое ъгълче ...

От блян облян си цвете мое,
всички те обичат,
толкова си социален,пееш като птичка,
а аз си седя там,
допряна до стената, ...

Десислава е красива жена. Много е привлекателна, дори има чар. Чарът ѝ е много
голям и е примамлив. Той направо си е една примамка. Той е синьо море. Тя не
обича мъжете, с които ходи, а те са много. През ден е с нов. Два пъти се е задържала
с мъж и лъжеше и двамата. На тях им омръзна и просто си тръ ...

Събуждам се в утрин ранна.
В сърцето ми болка гори -
една дълбока пареща рана,
която хвърля горещи искри.
Излизам за чист въздух навън. ...

Полека вдига ме дъха Ти,
от натежалата земя.
От дланите прахта отърси,
сърцето ми отново зашептя.
Отново думите Ти снежни, ...

Аз отворих светли двери
и изящество намерих.
То крилете си разпери
над ежбѝ и над дуели.
Може и да е химера, ...

Днес ще пиша аз за есента,
напук че всички все я подценяват,
докато страдат по отминали лета...
И не дочуват на Октомври песента.
Той е нежен, пъстър и омаен. ...

Хей, време чуй горещата молба и за миг поне поспри се
и ти стрелката жестока, неуморна на живота,
укроти се защо свежестта на лицето ти така безмилостно ограби
да заличиш кръговете тъмни под очите ти така забрави
Но време знай, че сърцето съхранило е красива младост ...

Удари гръм, небето се разцепи,
изплака си очите и притихна,
залута се, в прозорците ми слепи
и в локвите притворно се усмихна.
Мъглата, с белезникавите дрипи, ...

Нахоках здраво лошата съдба...
и вяра сложих в празната торба.
През рамо метнах я и тръгнах сам
по пътя неотъпкан, ала зная
зад планините синьобели, там, ...

Из „Дочуто от съседната маса“
Обедното слънце люто препичаше и успешно прогони насядалите пред кръчмата да потърсят хладина в своите дворове. Вътре беше привично задушно, макар че течението от отворените прозорци донякъде облекчаваше заклетите картоиграчи. Обичах атмосферата в това място. Тук постоя ...

Слънцето се показа над хоризонта и скоро лъчите му огряха безкрайните равнини на Боствана.
Започваше новия ден и хората в лагера на палеонтолозите се заеха със задачите си. А днес имаше доста работа. Вчера откриха напълно запазен скелет на спинозавър и сега трябваше да го разчистят внимателно и изва ...