На вечния Емил Димитров
Дóбър ти вечер, приятелю стар.
Как там я караш в небесната глутница?
Още ли стъпваш сред звездната жар,
с вълци танцуващ под лунната блудница? ...

КОРЧМА «СТАРА ХАТА»
«Стара хата» называется этот ресторан, а едва ли можно рестораном назвать; так корчма, просто харчевня. Обозначение, правда, старинными буквами написано, - из выпиленных кривых плодовых кореньев, клонов и обрезных сучьев составлена большая вызывающая надпись, каждый поймёт, что в ...

Понеже те обичам до безкрайност,
а някак си не мога да забързам времето,
реших да замълча и не случайно –
(такива бури не разхлаждат в жегата.)
Но ти не си мисли, че онемявам, ...

Високо надлетя тежката мъгла,
над всяка низина мина,
като полъх необременен,
лек и нежен кадифен кретен...
Гмурна се изведнъж в безбрежен, ...

Повярвай, тръгвам си аз,
макар и нощем мъка гърдите да стяга.
Очите срещнат ли твоите не излиза от мене ни шепот, ни глас,
и където погалиш там се всичко сковава.
А щом се засмееш пак засиява небето, ...

Помниш ли, помниш ли
звездните нощи.
Фарът далечен на другия бряг.
Плажът, вълните, лодките, кея.
И нашият, лудият смях. ...

на дъното си няма повече накъде
но някакъв глас крещи не, не, не
копай още надолу
там те очаква нещо ново
ще видиш по пътя една душа ...

12.ТРИНАДЕСЕТТЕ ВЪЗГЛАВНИЦИ : ВОЙНИКЪТ И ЛИСИЦАТА
– Какво си намерихте пак?- попита внуците си бабата на Виктор и Русалия- Май останаха само две възглавници, така че нямате голям избор!
– Ето, това!- Виктор държеше в ръката си малка пухкава лисичка с малко пооскубана опашка и хитри копчета- очи.- Ли ...

Когато си отива есента,
най-тъжно ми е, че ще тръгнеш с нея.
В калта от чувства – тъжна и сама,
аз идвам грешките си да намеря.
Страхувам се от безразличен студ, ...

Повечето от нас си мислят, че случващото се във вселената има чисто физично обяснение. Най-много от този предрасъдък страдат физиците. Те създават купища от теории, снабдени с авангардна математика, някои от които са шокиращо и примамливо красиви за посветените в тази материя. Респектиран от тези те ...

В ума си думите притискам, за да не говорят.
Заключвам болката в сърцето си кървящо.
Ръката ми над листа с перото дълго спори.
Оставя го в безмълвие, от пламъци трептящо.
Взривявам се... Безброй налудничави състояния ...

Едно куче лае по него,
но е зад ограда вътре
и е вързано с верига,
а той сам вън човекът
се опитва да надлае кучето, ...

Как искам да те нарисувам, но такава,
каквато си във моите мечти.
Не съм художник, не преследвам слава
и за това започнах със звезди.
Листа не стигна всички да поставя ...

5.
Петър Иванов спря за кратко и разсъди: с кого разговаряше? Дали Живко разбираше и дума от изреченото? И защо ли пък трябваше да разбира? Примерно това, което му дойде наум:
– Когато си въобразиш, че си нещо повече от себе си, ти вече нямаш цел, Живко. Така мисля. Най-висшата цел е да се намериш. ...

Седиш на прага, мамо. Все сама.
И залезът с косите ти играе.
Преди да ме дочакаш у дома –
ще се отправиш някой ден към рая...
Сега мълчите... Ти, и вечерта. ...

Отново прописах в сърдита неделя.
Готовото слово в игра ме спечели.
Почивам и грея в панелната стая,
мечтая за нея и спомени вая.
Къде ли сега е момичето мое? ...

Дори т.нар. търсачи на Истината, всъщност, търсят Изгодата. Повечето от тях търсят материалната Изгода, по-малкото – духовната. Едните искат да си уредят живота на Земята, другите – в Рая. Алчността си е Алчност, независимо от аспекта –бил той материален или духовен. Странно е, но е така... за жалос ...

Когато съм изгубила
опорните си точки
и корените към надеждата изсъхват,
отивам в зимната градина
на душата си; ...

Виждаш човека отсреща,
носи тъга зловеща.
Мръщи се на новия ден,
в душата му вятър студен.
От леглото се измъква едвам, ...

трудът и умът —
чрез любов единени —
вселени творят
трудът и умът —
единени чрез обич — ...

нека
любовта
всемирва

Животът отново мирише на гнило
и с примка за гърлото пак ни е хванал.
Душите – отровени, спечени ниви;
от вярата семе дори не остана.
Оная жадувана, чакана пролет ...

“Праведният, който отстъпва пред нечестивия е като мътен извор и развален източник“, Притчи 25:26 .
В друга редакция стихът гласи: „Както мътен извор и замърсен кладенец, така е праведният, който се поклаща пред безбожния.*
Праведният е човек, който се старае да спазва Божите изисквания. Нечестивият ...

Не мечтая вълшебни обувки,
като тези на Малкия Мук*.
Мойта радост са бели целувки
долетели от топлият юг.
И не искам да бъда велик, ...

" Бях нещастен, че нямам обувки"
Тери Пратчет написа със болка.
Тези думи сърцето напукват,
то прескача с една обиколка.
И, защото човешко е, жали, ...

Изгасете ги сите светла на светот
а мојата мала надеж
распоредете ја во ситни капки дожд
нека биде незабележителна.
Мојата мисла е лавина ...

Вървиш и все вървиш, докато усещаш как слабостта напира във вените ти, карайки те да изнемогваш и падаш...потъваш и се стопяваш...Пропадаш, съмняваш се, не приемаш, осъждаш, бориш се...Кървиш! Кървиш и искаш да изкрещиш на целия тоя безумен свят "Освободи ме от огнените си окови!". Какво искаш? Кажи ...

Саломѐ...*
... и Саломѐ във танц невероятно
разголваше във такт бедра изящно,
и гледаха пияно и развратно
цар Ирод и останалите – сластно... ...

Когато наближи празникът „Света Марина“ си знам, че ще се тръгва за Варна. По това време на годината се провежда републиканското първенство по шахмат на малките селища в страната. Бяхме няколко човека – ентусиасти и учредители на един шахматен клуб „Оборище“, и през лятото водехме отбор талантливи д ...

Специални поздрави от мен,
На Люси Стайкова -
Най- големият ми фен!
Тя стиховете ми следи
И така ме окуражи ...

Не знаеш ли... И облаците плачат,
когато са самотни и тъжат...
Сълзите им не са солени. Сладки са.
Тъгата им се стича като дъжд...
Не знае никой за какво тъгуват. ...

Онова лято се очертаваше да бъде доста скучно. Бях на десет години – сигурно ще да е било ваканцията между пети и шести клас. Повечето ми приятели бяха заминали кой на село, кой на море. То и аз щях да ходя на село, но баба се разболя и я докараха на лечение в София. Мислех си, че имам доста кофти к ...

Шутът е създание притворно,
мъдростта под шапка със звънчета.
Смее му се свитата придворна,
крие той зад маската поета.
Странностите свои, за жълтици, ...

Бодро по палубата моряк крачи,
а душата моряшка бушува!
Ех, защо ли сърцето му се плаши?
И приближи ли дома си, се страхува!
На кея ще го чака жена любима, ...