по телевизиите след рекламите пускат някои филм или предаване. Изпълнени със съдържание. Тоест, с реклами. А хората ги гълтат – като пате горещи лайна, както викахме в първи клас.
Някъде пък се получава обратното. Помним големия скандал в Ирландия, когато някаква френска фирма решила да се рекламира ...

***
В утрото светлината беше ясна и с особен сребрист оттенък. Tакъв има само в понякога, много рано, в планината. Кралицата обаче спеше, напълно безчувствена към редките цветови явления и Пепа Гард никак не се изненада. Северозападният крал упорито чакаше в приемните помещения, но беше ясно, че ням ...

Пътеката вървеше направо, докато не ú омръзна, тогава свърна надясно, но размисли и направила няколко зигзага, незабелязано се прокрадна към пещерата.Табелката на плътно затворената грамадна врата гласеше:
ВНИМАНИЕ
КРЪВОЖАДЕН ДРАКОН
Работно време: всеки ден, без почивни дни, освен 32 януари, 27 ноем ...

На гроба ми не искам дълги речи!
Не слагайте на него и цветя!
Покойникът ще бъде надалече
във своя път. Далече от света.
Напразни даже ще са и сълзѝте ...

Мое мило, прекрасно момиче,
ти разбираш ли колко те чаках?
Невъзможно е толкоз обичане,
след любови, с обида изплакани...
И сега не тежи този въздух, ...

На любовта си сянката аз вграждам
във стих, за да остане вечно жива.
Извайвам я със ненаситна жажда –
невероятна, умна и красива!...
И вярвам искрено, че в редовете, ...

На този храм порутен всяка тухла
надвиснала над вярата ми сляпа,
с един гробовен тътен в мен избухва.
Сама изграждам своята си стряха.
Приклякам от понесени надежди ...

На Христо Ботев
Не искам Ботев да е „Втори Юни“,
а също трети, шести, даже осми.
Във всеки ден, съдбовните куршуми,
край него пак свистят, а ний ....сме гости?! ...

Имам да споделя много неща. Преживявания, за които бих говорила. Но основно. Имам много въпроси. Като... Кой си ти? Къде си сега? Очите ми като твоите ли са... или усмивката? Приличам ли на теб? Знаеш ли, че ме има, татко? Това са въпроси. Въпроси, на които нямам отговор и няма да получа. Бих те при ...

не ме съди, обичай
за това си се родила
болката отвличаш
с тъй жива, нежна сила
гориш и мене ме боли ...

(concerto a San Siro)
-------------------------------------------
Биаджо Антоначи - Ако аз, ако тя
(концерт на стадион „Сан-Сиро”)
---------------------------------------------------- ...

Ти си светлото сияние
В тъмнината на деня.
И си тайното желание,
а сега прегръща ме нощта.
Към теб вървя... ...

Когато ме събуди Слънцето
и литнеш от съня ми грешен,
в душата ми пониква зрънцето
на ден чаровен и успешен.
Денят е весел, птичи хор ...

Събличам се пред тебе по душа,
Защото искам цялата да ме познаваш,
Защото утре вечер ще заспя
И може нищо повече да няма.
Събличам се пред тебе по илюзия, ...

Изгрява вече слънцето в зарана
и от безоблачните небеса
изпраща пролетните чудеса -
стопява болките във всяка рана.
И топъл вятър с мириса на пролет ...

Изчезнах завинаги, любими,
като ранена кошута от стадото.
Изминаха много, трудни години,
но все не зарастваше раната...
Изчезнах завинаги, моя обител, ...

Стояха всички занемели,
компютъра изглежда бе хванал зараза,
отхвърли своите задачи, цели,
и на екрана се показа:
"Животът е прекрасен! Той е океан ...

Отново ти си тук. Защо дойде?
Когато си отиде не продума.
Разби без жалост моето сърце,
сега мълчиш. Не казваш нито дума.
Защо замина тъй и не разбрах. ...

Григор се замисли какво се случваше с Луиза. Бяха излезли на среща за първи път, и всичко беше прекрасно, но изведнъж тя потъна в някакъв собствен свят и нито виждаше, нито чуваше. Съзнанието и витаеше някъде из тясното кафене, в което се намираха. След няколко минути момичето дойде на себе си.
– Лу ...

Юни е, лятото пристъпва крехко
с боси, недокоснати от слънцето крака,
косите нежно си разплита надалеко,
съблича пролетната си снага.
Протяга пръсти да докосне светлината, ...

Нима е трудно да съм твоя,
нима е трудно да простиш,
казваш ми "Любима моя"
но с мен ще можеш ли да издържиш!
Аз зная вече си простил, ...

Бяха го осиновили бездетни възрастни хора и никога не криеха тази “малка подробност”. От него искаха да бъде послушно, възпитано дете, добър ученик и естествено да ги “гледа”, когато му дойде времето. Това се повтаряше често, и миризливото подгизнало сирене и сухия хляб, които му даваха да яде, зася ...

Бавно повдигна металния капак на шахтата. С едната си ръка едва го придържаше, а с другата опипом търсеше края на ръждясалия синджир, за да го прикрепи към куката на оградата. Не успяваше. Другите двама го наблюдаваха безразлично. Носеха фланелки с къси ръкави с логото на фирмата, към която работеха ...

Аз не знам в този свят как да хвана пътека
(и затварям очи, и се хващам за лъч).
Бог е спирал и тук, но сега е далеко,
и звездите са дом – но за само веднъж.
А животът е шир – колко много животи. ...

– И защо го правиш това?!
Дали от изпитите бири, дали от нещо друго, но се осмелих да отправя въпроса към непознатия. В този момент той залепваше с бързовтърдяващо лепило някакъв син бутон на тръбата до вратата в празния среднощен автобус.
– Елате да видите защо! Тук пише – подкани ме той.
Надигнах ...

От времената древни до наши дни,
на българските войни славата блести,
безстрашни герои, дръзки, непобедими,
те защитаваха достойно родните земи,
да не попаднат в плен на враговете ни. ...

Днес е топъл, юнски ден,
в душата ми е слънчево, игриво.
А той обажда се студен,
без мене времето било мъгливо.
И някак щом дочух му аз гласа, ...

БАНАЛНА ЛЮБОВНА ЛИРИКА
Щом си ти далеч от мен,
няма смисъл моят ден;
в миг угасва светлината
и смрачава се в душата. ...

Нека кукумявката си вика!
Ти пък в тази нощ при мен ела!
И ще бъде луда нощ, велика -
с милион звезди, една луна!...
Казват, на смъртта била вестител ...

Моят ангел
Ти си моят ангел в живота ми,
и аз не мога без твоите криле,
ти си моят вятър в душата ми,
и аз не мога да дишам без теб, ...

Вечерния експрес...
Всяка вечер, точно в шест
за вечерният експрес,
мъж с цветя, в добрия тон,
е на празния перон... ...

Не разбра
/Елеонора Крушева/
Твоята любов в чаша с вино,
като пиянство ще ми загорчи.
Не беше празник... беше сиво. ...

Танц върху вулкан…
(експромт)
Лунна нощ въздъхва - дъх недоловим,
вятър тих полъхва-звън необясним...
Жегата надвила -ндаже и нощта, ...

Вече не ям захаросани думи (пълни с глутен).
Преди прекалявах и виж какво стана, влюбих се...
Ограничих и тестените илюзии,
защото от тях насита нямаше.
А газираните комплекси? ...

Завръщане в Итака...
Годините минават все в очакване,
но все не се завръща Одисей
и цялата Итака го оплаква,
а Пенелопа, вярната, старей... ...

– А ти не вярваш ли в прераждането?
Ах, тази усмивка! Само жените можеха да използват нагледно безобидния жест едновременно като защита и оръжие. Мимика, която караше мъжа да се чувства могъщ и несигурен, жертва и ловец. Хиляди години еволюция, събрани в едва забележимо потрепване на устните. Не беш ...

Глава тринадесета
Дъждовни изненади
Ден 11-ти (сряда)
Навън ромоли и се усмихвам блажено. Ще ходим ли на снимки, щом вали? Скачам, отварям вратата на терасата, да влезе свежият въздух, и вдъхвам силно, това е друго. Иначе тук е много топло като за началото на ноември, а сега ми се струва като Рая – ...