Къде ли в този свят не съм била?
Замръквах и в колиби, и палати.
Съших си с болка дрипави крила,
от планът си за бягство и мечтата.
Нагоре гледах, смръщено небе. ...

Оставил си следи в душата,
по които вечно при тебе да се връщам.
И всеки опит да надвия съдбата
в истински провал се превръща.
Оставил си в молитвите ми име, ...

Не знам кога
познах безкрайността:
един миг
с теб
или вечността, ...

Една запалена цигара,
устни пламенни трептят...
Чакат на далечна гара,
твойто име те зоват...
В тоз тъй мрачен зимен ден ...

Снощи легнах да поспя,
бързо грабна ме съня.
В хола сам съм и стоя,
имам перка на гърба.
Бързо литвам над града, ...

Да можех тази нощ да се изгубя
сред топлите поля на твойта плът*...
Дори да се простя с покой и хубост,
дори да съм изправена пред съд...
Страстта ми да намери кът ...

Тази нощ Бог подви морен крак над асмата на двора,
изпод нея неволно дочу звън от тежки бокали.
Мълчаливи наздравици вдигаха сипкави хора –
аз надпивах мъжете, в пиянство живот преболяла,
те надплакваха мене в запоя на сива умора. ...

"ГЕРБ пенсийката ми осигури,
как аз да се спра да ги обичам!?
Е, малко за "Графа" се поопозори,
но ще си мълча, че за парите тичам."

Работата на учителя е призвание. Което никога не съм усещала.
Вероятно защото в гимназията прекарвах половината си време в това да бъда кошмар за кой да е даскал. Лошото в случая беше, че хем бях кошмар, хем нямаше как да ми пишат двойка (учех си, просто). Затова сме стигали до куриозни случаи с тов ...

Една бяла сянка среднощ ще премине
под твоя отворен прозорец.
Вървя след светулките в лунни градини
и с вятъра сам си говоря.
В самотна разходка с отломки от спомен ...

Мастилото бавно се разтича.
Петната времето ще заличи.
Но тихо в себе си се скитам,
а искам удари от бяс да зазвучат.
Там какво ли ще открия? ...

Тръгнах сама сред тълпата
и тълпата в мен се прибра,
и застинаха всички
в унес за случващо се,
и почувствах, че слях се и аз. ...

Почука есента
със мокри пръсти по прозореца,
поръси го със едри капки дъжд.
Отвън на двора греят хризантемите,
звъни капчукът с есенния дъжд. ...

Всеки миг от живота е ново начало,
но може да бъде и неочаквана смърт.
Слънцето зад хоризонта вечен изгрява -
чертае кротко мигновенията на деня.
Листенца разтварят за поглед зеници. ...

И императорите римски
когато са се връщали от бойното поле
са снемали от себе си доспехи тежки
и чели в свойто ложе проза,стихове.
Нерон запали Рим,за да го възпее ...

Аз няма как да се смирявам повече!
Каквото взехте ми - преяждайте!
За туй що давам, глад пословичен.
Дано приседне Ви да си угаждате...
До днес - От мен да мине! И минаваше. ...

Когато приказките се повтарят...
Сигурно е вълшебство,
да се се повтарят
и ме връщат пак в Детството –
всички приказки стари!... ...

Тъкмо се усмихне и пак се намръщи,
мъката преследва на работа и в къщи.
Кой ли го ориса на съдба такава,
повече да взема отколкото дава?
Първо на приятел подаде ръката, ...

На любовта порязали крилете -
Отворили голяма пещера
Един обичал някога и двете
Но после се разминал с любовта ...
На слънцето му дожаляло ...

Събуждаш ли се?
Спи си! Сънят е сладък.
Сънуваш, че летиш,
защо ти е да се събуждаш,
не отваряй очите си, ...

Отекваш в мислите ми като ехо.
По костите ми гъгнат ноти.
Очите ми - все търсят надалеко
следи от нощни оцелоти.
Кънтиш - аз слушам, оглушавам. ...

Часовникът иззвъня и Беатриче Каракашка скокна от леглото. Друг път се излежаваше, но днес беше особен ден – в Клуба на интелектуалците щяха да й връчват Грамота за участие в конкурс. Беатриче се измъкна от кревата и застана пред огледалото. „Хубава съм, бе да му се не види! Всичко си имам! И е в из ...

Работя точно до сградата на Червения кръст. Една огромна правоъгълна реклама, инсталирана върху покрива, съобщава на света, че тук се помещава седалището на тази важна институция. Четири червени кръста, обърнати към всички посоки на света приканват към нещо или се молят за нещо. Кофти е. По тази при ...

Все още има хора от порода,
наречена „будител на народа“,
но в мене нещо все се чуди,
народът иска ли да се събуди?
И всеки, дръзнал да го води, ...

През трепетни копнежи
живота тържествува,
с вълшебства и стремежи
духа в лазура плува!
А аз до теб, любими, ...

Тихо изсипва се звездният прах
свети в косите от лунната ласка,
вещае вълшебство, шеметен танц,
обход под небето с жива каляска.
Ти си застанал изправен и млад, ...

Всички спят –
ставам и ходя по перваза.
Другите смеят се –
в ъгъла тъжа.
Ръбът е моят връх! ...

днес народните
будители зоват за
продължители
на своя труд — Прèрàя
Земен наш за да спасят ...

"Приключи благотворителната кампания
за топъл обяд и чаша мляко на БЧК".
От утре децата да пият вода от чешмата!
И лелките в кухнята да помислят още сега
за поне два вида манджа с боб - със и без хляб! ...

Красиви рими,
в тежки думи
и нежна мъка
помежду ни.
Красив копнеж ...

Снимката ти в джоба ми стои
след толкова изминали години.
Споменът в сърцето се таи.
Едва ли някога и ще премине!
Спомняш ли си старата чешма? ...

Честито ви, будители народни!
Че днес на ученическия чин,
подвластен на тенденциите модни,
е седнал и намига Хелоуин.
Каква приятна, свежа симбиоза! ...