Много гари има в света,
но една само мен ме очаква
с прегръдка на плочник горещ
и дъх на липи разцъфтели.
Много гари има в света, ...

Натежала глава,
поприведена настрана,
с поза полуанфас,
в пепелника додимява
генералски фас, ...

С хвърчащи хартийки в косите
пилея досадни фуркети.
Душата ми къдрят вълните,
а буря в очите ми свети.
Умът ми копнеещ побира ...

И така, кога звездният балдахин ни приласка под чертога си и ликът на пълната луна мълчаливо се огледа в Охридското езеро ние наседохме под асмата за прощална трапеза в двора на бате Миле.
Бианка си отбираше от работата: когато стигнахме трапезата ни чекаше,подредена с вкусове всекакви, що рече Биан ...

Тези облаци били ли са...
А аз,дали съм бил...
Кога съм бил?
Къде съм бил?
Били са облаците! ...

Ейприл влачена и бутана от тези червеи заспа.
Когато се събуди видя срещу себе си червените очи на червеите. Те бяха наредени на дървени ниши. Най - отпред стоеше десетметров черей. Той гледаше втренчено Ейприл. И тъкмо,когато щеше да погълне Ейприл, нещо грабна момичето. Тя видя един огромен клюн. ...

След теб, не прекалявах с алкохола, само два литра бира и три уискита на нощ, дори пиех уиски, когато бях на работа. Не прекалявах и с мъжете, само четирима, новия ми, един бивш онлайн, и двама нови без секс. Цигари не пушех, само по две кутии,дебели цигари... А кафе ли, малко, най-много, четери на ...

Слабост е рози да не обичаш,
заради враждебните бодли...
Глупост е да отричаш,
че от обождане не те боли...
Радост е да оценяваш ...

Даден съм ти за любов -
първо цвете в нежна пролет,
твой небесен благослов
и жадуван дълго, светъл полет!
Даден съм ти за любов, ...

Щастие е... да има кой, да ти каже „Добро утро!“,
с очи, в които грее, поникнала от здрача, зората,
да разцъфтява любовно без намек от лустро
и обгръща с обич безкрайна, палеща душата.
Щастие е... двама да поемете на утрото дъха, ...

Когато си отида от света ти -
поне частичка спомен остави!
В забързаното време на деня ти -
с усмивка пак за мене си спомни!
Не ме затваряй в прашната кутия, ...

Аз вярвам в Човека, аз вярвам в Доброто
и в бъдния пролетен ден.
Аз вярвам в Душата, крепяща Живота,
пък нека се свършва със мен!
Пък нека невинен да бъда разстрелян ...

Къщата на Вятъра...
(моряшки истории от кръчмите)
... разправят в кръчмите крайбрежни
когато ром се лее вечер
и свадите са неизбежни: ...

Наяве ли сънувам? Всъщност, сън ли е?
Или отново те измислям в моя свят -
тъй често ми напомнящ със прискърбие,
че чувствата ми само се четат...
Но няма да ти дам от тези думи. ...

Глава XVI
В тези първи секунди, Орлин наистина не знаеше как да реагира. Тя го порази като гръм. Там, застанала на вратата с ироничен поглед, чакащ отговор и също толкова знаещ, че няма да го получи. Тя ли бе наистина? Тази същата, изчезналото мило момиче със сламена коса и мила усмивка? Или това, к ...

Животът е една божествена измама...
Затуй живеем на земята все по двама.
Така си мислим, че живота е реален
макар, че той не ни е никак идеален.
Отрязък лош и е частица от безкрая, ...

Все още сме един до друг.
С едно мълчание, което не е тъжно,
ни радостно.
Е само липсата на звук.
От друго няма нужда. ...

Знам защо е така! Защото...
Аз не знам, дали светът е мястото.
А също и точното време за нашата среща.
Но знам, че там, в теб има частица,
която е топла. Дори е гореща. ...

Само тази любов продължава завинаги,
която след себе си оставя следа,
И разбираш, че живота ти е бил напълно празен,
преди да се родят твоите деца.
Само тази любов продължава завинаги, ...

На една тоалетна чиния
седи политик и размишлява.
И само се питам, горкия,
на какво се надява?
Може би да разкрие той тука ...

На жена ми
Вихром, ветре мой, свисти ми,
заглушавай стоновете в мен,
отнеси ми спомени красиви
в мрачините на угаснал ден. ...

3. Комендантът
Никой от нашето семейство не беше говорил още с коменданта. Когато случайно се разминаваха в двора, майка ми отговаряше на поздрава му със сдържано кимване, а баба Катина обръщаше глава на другата страна и се правеше, че не го вижда.
На сутринта след първото заседание на Народния съд ...

Този град е магическа дама,
тъй красива – ефир от деня.
За очите ми няма измама –
ще поканя на среща света.
Ще отворя небесните двери, ...

Откриха чантата на Вероника на кръстовището. Беше случайно забравена на спирката.
Преди половин час тя беше тук и разговаряше с Иван и Самуил. С Иван се познаваше още от детската градина, когато той още тогава имаше навика да плюе през 10, 15 секунди. Тя много се отвращаваше от това, но пък той си о ...

Събудих се.
Извиках те по име, но не чух да отговориш.
Погледнах моето легло, но и там не те видях.
Отидох да закуся с надежда да ми проговориш,
протегнал топла длан. ...

За първи път съмнение гризе
от вярата ми, като хищник,
събуден от въпроса „накъде“
при толкоз много „въпреки“ или „за нищо“.
Дали се уморих препъвайки се в погледи, ...

Излязох днес, оцет си купих,
а гъбата съдбата пак ще подбере,
да бъдат на душата мъките по-дълги
е грижата и днес.
Излязох днес и пиката потърсих! ...

Топъл летен дъжд,
плисна изведнъж.
Едри капки – дъжд,
тананикат на листата.
Едри капки дъжд, ...

I loved the watch on his masculine hand... But the most I liked for his watch was the moment when he takes it off, while staring at my naked body... Men always take off their watches when they do something important... and tonight he was gonna do me...

Пътува бавно лятото.
По хълма
катери се лениво
с тишината.
Препъва се по синурите, ...

Февруари е странен месец. Доста негови близки хора бяха предали последен дъх именно през дните му. Като че ли той самият се променяше тогава. Слагаше някаква защитна маска, затваряше се в себе си. Ежедневието му добиваше една отегчителна гама, в която контрастът бе задължителен за спасението му. Сам ...

Стрък със златна корона
озарява земните мисли
и разхожда по небосклона
любовта, с нейните истини.
Прецъфтява часът за кафе. ...

Невъзможности, грешки - стигат ни. Толкоз!
Подхвърлени реплики. Хладни очи.
И нощи, и делници, бременни с болка.
Небето е мрачно и липсват звезди.
Светът е голям и отчайващо малък. ...