В бяла болница, изгнили стени правят път на почти живи души.
Тесен коридор, без изход .
Бялата врата полузатворена.
Не стига това, ами
диван издран събира мъките на живите. ...

Тъй и не разбрах,
ти ли бе за мен, или аз за тебе,
тъй и не разбрах,
откъде и как в сърцето влезе,
тази нежна топлота, ...

Росата – туй сълзите са на Бога,
че всеки ден е следваща разлъка.
С разходката си, утрин босонога
нозете в опрощение окъпа.
За да пречисти всяка наша мисъл, ...

Преди да си отидете от този Свят,
побързайте да му оставите нещо
от вас. Хубав спомен...

- Защо?
Тежки сълзи политат от височината на очите ми, минават през празнотата на настоящето и с всичка сила се забиват в кожената седалка. Звукът от сблъсъка е оглушителен. Чувам как времето се изплъзва през пръстите ми като горещ пясък. Усещам смирение в страха.
Поглеждам го сякаш го виждам за пър ...

Липсваш ми.
***
– А ти? Кажи нещо за себе си. Има ли жена в живота ти?
Този й внезапен въпрос ме накара да оставя приборите си встрани. Взех салфетка, с което си осигурих малко време за подготовка на отговора. Може би тази информация вълнуваше не толкова нея, отколкото мен...
*** ...

.......

Вече изгаряше от нетърпение да го заприказва. Зодия Лъв, тя работеше на самия плаж в една дървена къщичка - пункт за реанимация. А извън летните месеци беше лекар във Варна. В малкото градче Бяла съчетаваше реаниматорската професия с морския курорт. Мая се беше развела преди години, но още проклинаш ...

идея и текст: Светлана Тодорова
музика и пеене: meteor
Включена в албума "Сватбени послания"

/Както казва Алеко – „Безделица без претенции за художественост“… Просто опит за разказ – една възможност. Нито е документално, нито е доказано, нито е истинско. Но е реално… Прекалено реално… Извън подробностите…А самата история чух пак в градската баня, но не видях от кого. Беше пълно с пара, мног ...

За някои ― най-мъдра земна твар ―
Мълчаща, съскаща, на мраз богата...
Извечен изкусителен нектар ―
Ябълков „дар“ от теб ― за „Свободата“...

Това е сингбек , който качвам, защото с присъствието на гласа по-късно 30% от нещата ще отпаднат , а на мен си ми харесва всичко. Отворен съм за всякакви мнения , и оценки. Но да бъдат аргументирани за да мога да подобря финала с гласа. И тогава ще чуете и още нещото.Надявам се да не се затрудните с ...

Не стъпвайте тежко по пръстта!
Не я ровете! Не я мърсете!
В нея са починалите ви близки!
Тя е бъдещият ви вечен дом!

Казват всички: " На лъжата
късички са й краката".
Ала вижте мойте вие,
дълги са . Не ги и крия.
С тях подлъгах без да искам ...

разказът е публикуван в сборника "Мечове във времето"
Времето и Пространството са безкрайно малки точки във Вечността и Безкрайността.
Е.Ф Бенсън.
***
Времето е съвкупност от варианти - милиарди, трилиони, квадрилиони - колкото е броя на дилемите на всяко живо същество. Един вариант се различава от ...

Не ми стига зрънце обич. –
Аз искам да имам планета,
безкрайност.
Не ми стига искрица огън. –
Аз искам пожари. ...

2 костенурки, обвити в изолирбанд.
2 надежди, отплували към утрото на закъсняло пладне.
2 цигулки, затворили в себе си ехо от скъсани струни.
2,2,2,2,2,2...
2 безкрайни редици от цифри и схеми. ...

Когато вече мастилото
безумно течащо във мене
запуши всяка артерия
наскоро едва отпушвана -
потичат рисунки пещерни ...

Облак тихо зад слънцето слезе,
и промъкна се хлад над тополите.
Пролетта бе променливо есенна,
дива, млада, скандална и гола.
В утрин ранна запяха капчуците. ...

Мечтата на човека
е личностна изява –
по своята пътека
в живота да успява!
Надявах се да стигна ...

Днес във въздуха март е разпръснал
всички свои лазурни искри.
Сякаш старият Мерлин, възкръснал,
е магьосвал земята в зори.
И на целия свят обещал е ...

Липсваш ми, когато се събуждам
и слънцето започва да изгрява.
Светът край мене бавно се пробужда
и хиляди възможности ми дава,
а аз си мисля колко си далече... ...

Преди да изрие последната глътка кафе, Брадислав Братанов се сети, че не е нагледал магнолиите. Тези дни бяха нацъфтели и час по час ходеше да им се радва, да заснема цъфтежа им, та после да се изфука във Фейса. Остави чашата и се запъти към споменатите дървеса. От кафето го напъна и почувства повик ...

Да се събудя, и да съм гушната,
не съм се чувствала така преди,
да съм лека, и отпусната,
легнала на твоите гърди!
Меките завивки галят ни, ...

Като Дъбово няма такава –
тъй красива и стройна тинтява.
През април висините лилави
си припяват за минала слава.
Вечен път, на снагата ми мòрна ...

Отрежете крилете ми.
Насолете ми раните
от загърбени мигове свидни.
Начупете ръцете ми -
не прегърнах ни мама, ...

Глава IX
Невзрачна музичка създаваше фон на това място. Само ритъмът ѝ, който се пронизваше през краката, стола, че и задните ти части, подсказваше, че я има и не позволяваше да заспиш, освен разбира се, ако не се отцепиш безпаметно с алкохол. Беше бар все пак. Димната цигарена завеса беше достатъчн ...

Потапям се тихо под меката кожа
на бистрата лятна вода.
Дробът ми издиша сгъстения облак
и плисва над мене дъжда.
И тропа със пръсти по твърдия покрив, ...

Сълзата женска е могъща сила
сломяваща уж силните мъже
"Недей плачи - изричат - мила"
и вече са на колене
загубили се в нейния кристал, ...

В съня дървета в розово цъфтят,
южняк прегръща лястовиче ято.
И дъхавите люляци плетат
дантели в цветовете на дъгата.
След ледената зимна тишина, ...

Тази вечер щеше да бъде безгрижна, волна и свободна. Беше облякла любимата си червена рокля – тясна и къса. Очертаваше идеално гъвкавото й тяло. Беше неустоима.
Телефонът в дамската й чанта звънеше упорито. Елегантните й токове весело тактуваха по песента на Шакира. Не искаше да го вдигне. Знаеше ко ...

в деветия кръг на ада
имам цялата власт
тъмно е и без никаква клада
мъченията игра са за нас
душите човешки разпъвам ...

Пътят на живота
не е права линия
в безкрайността,
а елипса, кълбо намотано
от пламъци живи ...

Полегнала е убава Дянка,
под едно дърво на сянка.
Тишина е, нищо се не чува,
задряма Дянка, чак и засънува,
задряма Дянка, чак и засънува. ...

Хитър Петър трябвало да отиде по работа в града. Било ясна лятна утрин и той решил да вземе внука си – Асенчо за компания. Вместо да тръгнат по широкия и равен път, по който всички селяни минавали, хитрецът избрал другия път през гората.
Вървели, вървели и видели големи отпечатъци от мечи лапи.
- Дя ...