Пусто място виждам, обрасло е с трева,
а тук кипяло е живот, било е махала.
На това място имало е семейна къща,
сега е пусто, обрасло, сáмо споменът се връща!
Тук, от тук започнал ни е рода, ...

Казвам се Мария. Като Божията майка. Ама нищо не ми е божие. Ни мислите, ни чувствата. Защото знаеш ли, психиката като ти замине и си до там... A моята, моята отдавна е заминала - генетично, исторически и фактически...Само аз мога да се търпя! Защото знам колко струвам...
Дойдох, да ти кажа нещо. .. ...

Невъзпитана и жалка -
трева в буйната гора,
толкова съм малка,
че се врекох- да мълча.
Беше време, имах си листа. ...

Ръцете с нас са за да ни помагат.
Ръцете всичко по местата слагат.
Ръцете правят чудеса,
те са най-прекрасни на света.
Искам от сърце да ви благодаря, ...

На Николай Лилиев
Нашепва песенно вода небесна,
на струйки капе с шум сребрист.
Дъждът навъсено обгръща кестена,
унило мокри лист след лист. ...

Автобусът се движеше по разписание. Разстоянието между двата съседни града не бе голямо. Шофьорът караше бавно, спираше на всяка пешеходна пътека, където весели деца пресичаха, за да стигнат до училище. На една от спирките, в автобуса се качи възрастна жена. Тя се подпираше на бастун и предпазливо с ...

Ела на помощ моя скитнице завист
с прозрачната дантела островърхият вързоп
ти пожелала си изгората в облог
затворът мой спирала от ненавист
Нали в бретона блясък има брилянтин ...

Сам прекосяваше двора към конюшнята, където го чакаше поредния бокс за почистване, но мислите му изобщо не се въртяха около това как да изрине на конете и да ги изчетка. Не, че не харесваше животните – даже напротив. По някаква неясна на никого причина, всъщност му харесваше да се занимава с тях. Ощ ...

Докога ще да е тази горест
тъй душата ми обелена да се обръща
агонизираща сред колективна мърша.
и сърцето ми напукано да
търси твоето безумно свише ...

Кичурът ти галеше лицето ми,
устните ти, впиваха се в моите,
мъркаше доволно в ръцете ми,
сякаш бях съдбата, твоята!
Сигурно съм луд по тялото ти, ...

Оглушавам от тихия плач на звездите
в очите ти платноходките – облаци бели,
бавно, далечно и тъжно изчезват в небесната синева...
Хоризонта ги чака!
Другаде някъде, на другия бряг на морето, Живот ...

Какво е да си „добра партия“ в 21 век? Какво всъщност се крие зад израза „добра партия“?
Всеки ден животът ни сблъсква с хора, които са с различни професии, образование, цели, житейски възгледи, различен социален статус. Всеки един от тях води своите битки и има своите убеждения за живота и това, ко ...

Таях се тихо в дните ти,
във нощите потъвах до забрава.
А сутрин се събуждах с изгрева,
завита в слънчеви лъчи.
И кацаше ми птиче на прозореца, ...

В ЧУШМЕЛИЙ
Чушмелий село большое и богатое. Буджакскии край многими сёлами богатый. Даже село с названием Богатое есть - у озера Катлабуг обосновалось. Не такое богатое и известное как Чушмелий.
И озеро чушмелийское Ялпуг довольно селом, длиннее Катлабуга растянулось. Огороды прибрежные что вдоль вы ...

Поезио, любовта ми към теб ме поглъща изцяло.
Ти си моето сляпо, глухо, трудно съществуване.
Ти си очите ми, слуха ми, свят в синьо и бяло,
моето изпълнено с римувани мисли бълнуване.
С теб е достижима всяка точка от родната земя, ...

Ако сте пътували с кораб по фиордите или по някоя голяма река, сигурно сте видели едни стари, останали от миналото знаци, които показват къде има плитчини или скали. Поставяли са ги за улеснение на капитаните и кормчиите на лодките и корабите , защото тогава не е имало такива точни и съвършени уреди ...

Нашата тишина. Красива... вълшебна тишина... Споделена... преживяна тишина. Изпълни ли се с разочарование и гняв, става зла тишина! Тревожна тишина! Ничия тишина. Глутница от съмнения, противоречия, премълчани думи и груби мисли нахлуват в тишината. Шумна тишина! И в същото време е някак празна и гл ...

Не мога да избягам
от себе си – не мога –
в стремителната тяга
на плашещия огън.
По пръстите ми лепне ...

Картината в родния ми край
да видят не могат само слепците,
туй що дедѝ сътвориха
със замах затриха глупците.
До основи порутени сгради, ...

От малък живея в малко градче, граничещо с тежката присъда за съвремието - "село". Някои чувстваха тази дума като окови, стягащи ги чак до болка. Вероятно не си представяш защо може подобно съществително да оказва такова голяма внимание на съществуването на някой. Вероятно си от големия, шумен град. ...

На брега днес самичка седя
и длани във пясъка впивам.
Разни спомени на купчинки редя
и с плисъка на вълните се сливам.
Рокля с дантела ми шие бялата пяна ...

Катя се взираше в прозореца. Гледаше, но не виждаше. Беше потънала в пустота и безвремие. Не си даваше сметка за това. Умът ѝ тотално отсъстваше. Майка ѝ надникна.
- Кате! Какво правиш? Трябваш ми! -никаква реакция.
- Кате, чуваш ли ме? - пак мълчание. Ма, ти добре ли си? Проблем ли имаш?
След като ...

ние хората
май не трябваше
да се надпреварваме
с Господа
за какво ни бе ...

Черни скотове държат
подслон на Черни връх.
Духът човешки, стигнал до върха,
отказват те да подслонят.
Духът човешки извисява се, ...

... И го назова
добрият Парламент:
„Преход“
... И го назова
Светѝят ГОСПОД БОГ: ...

На разума му дай да мисли.
На чувствата – да си болят!
Духът живота ще осмисли,
ръцете щом не те сърбят...
Пиши, поете невъзможен! ...

***
Звън на чанове огласяше ранното утро. Хладната свежест на едва напъпилия пролетен ден, чертаеше въздушни картини от топлият дъх на устните. По дворовете тук –там бяха разцъфтели ранни иглики, златни минзухари се усмихваха на първите слънчеви лъчи,а лалетата клатеха нежно зелените си гушки, върху ...

Реаниматорката Мая се запозна с него на плажа в Бяла. Съзря го как излиза от водата като морски бог. Беше по-красив от всички мъже, които бе виждала през живота си. Строен, с безкрайногъста гарвановочерна коса, през която не би могъл да мине нито един гребен. С особена - загадъчна и аристократична у ...

По пладне, лятото напича по върховете планинското родопско село, облаците са бели и тежки – ръка да вдигнеш, ще ги пипнеш, а тревата е сочна и стига чак до кръста. Там в тишината цъфтят най-красивите цветя; безброй бръмчащи насекоми поят хоботчета в тях, а вятъра разнася жуженето като песничка. Дъбр ...

Следи по устните ти
от моето червило
ще има. Дали друга
ще целуваш, аз пак
при теб ще тичам, за ...

розата обич –
на тръни, уви – дни и
нощи безсънни

​​​​​​Имам чувството, че не се получи както исках...
​​​​​

Замислен човек в кафенето, на маса със надпис ‘Последна’
чете своя вестник
Отсреща в кафето, на маса с надпис ‘Поредна’
Чете своя вестник,
досущ като него ...

'Айде и от мен
нещо по-различно,
леко романтично,
повече лирично,
дори и носталгично, ...

Ще ви разкажа една истинска история, случила се в село Урумбеглий (село Лесово), която неведнъж съм слушал от 95-годишния си баща Ангел Ханджиев. История, която е достойна да бъде описана от великия Йордан Йовков.
Тази сутрин Чираков Митър малко се беше поуспал, не че кой знае колко, но вече се разв ...

Господи,
Дай ми спокойствие да приема нещата, които не мога да променя.
Смелост да променя онези, които мога да променя.
И мъдрост да виждам разликата между тях.
(Молитва от Франциск Азиски) ...