Скрибуцащ, с патериците на дните,
животът е болка и лъжи.
И всичкото тежи, скърби, горчи.
Загубваме се някъде в незнанието
на ежедневно придобитото познание. ...

текст и музика: Светлана Тодорова
изпълнява: Антоан Антонов
Записана в мултимедийния центът Свищов 2013 г.
Песента е включена в диска Сватбени послания 2018 г. Тираж 5000 бр. (Издатели : Онгъл + Емпайър видео)

Бих искала да Ви представя още една балада с музика и текст Соня Станчева и страхотния аранжимент на Кирил Гунчев.

В утробата на наш'то време
стотици, хиляди, милиони
тегнем само като бреме
на фаза още ембриони!
А времето лети, не спира, ...

О ти, Канада, ширна и студена,
мечта и блян за бедните люди.
Земя безмерна, дива, вледенена.
Да дойдем тук кое ни съблазни?
Суровата ти щедрост. Тя ли беше? ...

(монолог на Канцлера на Небесната Ескадра)
Ако никога не сте видели нашите бури, вие никога няма да ни разберете!
Не ще разберете способностите на нашите безумни души
към падане на самото дъно на бездната,
където всичките закони на Вселената губят своя първоначален смисъл, ...

Един едничък миг
ме отделя от радостта ми.
След секунда слънчев лик
ще нахлуе в деня ми.
Но все пропускам мигове. ...

Малкото, което не ни достига, за да полетим е голямото, за което заслужава да се борим.

Дъжд вали, дъжд вали!
От цветя дъжд вали.
Празник е днес!
Земята танцува.
Въртят се в захлас ...

Няма прошка за такива, като нас!
Безродници избягали далече...
Оставили и майка и баща...!
Няма прошка за такива , като нас!
Безродници...Нима сме ние вече?! ...

Луната е фея от приказна книга,
отгърнала страница с име - Нощта,
вълшебство в реалност човешка, но стига!
Луната е просто красива жена.
И даже да мога да литна към нея, ...

Има там, в ляво от челото,
Някаква ужасна мисъл.
Боли. И стърже на стъклото.
Студено е. А нямам аспирин.
Разтривам тази мисъл сутрин, ...

1. Карантинния период на суетата е неизвестността.
2. Човек със здрави корени, трудно ще изгуби посоката.
3. Първата любов е трогателна в искреността си и назабравима с илюзиите.
4. Изкуството - вечен храм за душата.
5. Великодушните хора подминават с пренебрежение дребнавостите, докато за тесногръд ...

Непоклатим е още
силуетът му.
Свети нощем в него
сърцето на един
портокалов уличен фенер. ...

Когато от гордост човек не прощава,
той тялото бавно така разрушава.
Дори любовта му да бъде голяма –
светът се разпада, превръща се в драма.
* * * ...

Понякога те чувам като мисъл
и с мислите ми тихо си говориш.
Лъчите пеят в топлите си нишки,
заплитат за сълзите ни отвори.
Открехвам ги и виждам свобода, ...

Това е една история, която ми разказа един от обитателите на площада със сухото дърво, но по обясними причини не иска да споменавам името му!
-Крайно време е общината да вземе мерки!- говореха хората от града - Да извикат един работник и да го отрежат от корен, та това е просто едно сухо дърво! Кога ...

Повярвай ми, обичах те до втръсване,
но не можах да бъда нежен с теб,
защото тъпа ревност ме разкъсваше
и бидох груб и глупаво свиреп.
Обичах… до безсъние обичах те, ...

Семейство Тлъстигови си имаше проблем. Бяха закръглени. Според техните критерии. Диетолозите биха ги нарекли затлъстели, а простосмъртните ги наричаха дебели, шишкави, хипопотами и угоени прасета. А иначе Тлъстигови много си настояваха да отслабнат и пробваха какви ли не диети. Например Лилето, така ...

СВЕЩЕНА ОБИЧ
Търсиш ме с душа напукана, зажадняла,
но не пиеш вода от потоците бистри,
с вятъра света цял претърси до отмаляро,
за да ме намериш и пиеш от моите устни. ...

"Станимашкият надпис на цар Иван Асен IIе старобългарски епиграфски паметник, издълбан върху югозападния мраморен склон на Асеновата крепост край Станимака през 1899 година като копие на надпис от 1231 г. Разположен е в осем реда. Той гласи:
В(Ъ) ЛѢ(TO) S Ѱ Л Ѳ ЕН(ДИ)К(TA) Д Б(OГ)Ѡ(МЪ) ВЪЗДВИЖЕНЫ ЦР ...

Беше ранна пролетна утрин, все още хладно, но Ава вече бе станала и разтворила широко прозорецът, тя вдишваше от свежестта която нахлуваше отвън.
Насред стаята ѝ, върху меката си постелка лежеше нейният най-добър приятел, Лабрадорът Вооз, който не пропускаше нито едно нейно движение. По някакво стеч ...

Започва пак обратното броене.
Присъдата е вече произнесена.
Рисувам „Вик” за всички неродени
в очите на незрящи и обесени.
Рисувам си вселени и надежди ...

По пътя на болката загубих мечтите,
погребах и броя на дните,
остана ми само зрънце тъга,
В летаргия бездиханна кротува,
пролетен повей сънува, ...

В цветен ден, в май роден
идваш ти пак при мен.
Дай ръка, о, тъга,
в такт един, в крак сега!
Няма тук где да спрем, ...

Кого да срещна?
Теб,
или Самодивата
на кого
обич да дам ...

Търсѝ ме сред цветята и звездите,
не ме търсѝ, където си ме срещнал,
вглеждай се на другите в очите.
Осъзнай, че вече съм далече.
Далече съм от думите лъжливи, ...

Това е ден на обич и зюмбюли,
това е ден на нарциси и мед.
Със слънчеви лъчи, като през юли,
от щастие и от любов обзет.
Витае аромат на ранна пролет, ...

Подготвяйки последния си инструментален, изцяло класически албум, споделям с вас едно доста по-старо произведение от далечната 2013 поднасяйки и моите извинения за дългосрочната липса на моя изява в този толкова, прекрасен и истински малък-голям свят на откровения!
Приятно слушане!

Музика и текст-Соня Станчева,аранжимент-Кирил Гунчев.Светли Сирни Заговезни празници на всички от нас!