Остаряваме в тихия пристан.
Отминават си дните. Вървят...
Да догонвам мечтите, не искам.
Без любовния пламък да спя!
Разпознавам наблизо уюта ...

Всичко взе да се купува –
хора, ценности, мечти...
Живота нищичко не струва,
измерва се само във пари.
Достигнал такова дередже, ...

Шкафчето до главата ми започна да вибрира някъде около два и половина сутринта. Звукът на телефона беше изключен, но нервното му подскачане върху дървената плоскост в момент, в който навсякъде е тихо, закономерно предизвика ефекта на бързото събуждане с учестено сърцебиене. С широко отворени, невижд ...

Душата няма бръчки,
а е набраздена с белези
от хубави неща
и не малко лоши случки
Душата няма бръчки, ...

Лудостта на деня се завръща
без нюанси окъпана в сиво
и разбрало небето отвръща
с облак кисело, леко резливо.
Но денят е от изгрев целунат, ...

Да си различен не е унизително,
а тъп - понякога е положително.
Да бъдеш умен не е наложително,
ако изглеждаш външно поразително.
Да си послушен често е награда, ...

Така сме устроени – търсим стойност*,
какво е туй, кажете ми, кажете!?
А може би за всеки е различно,
зависи от мерилото в ръцете.
Не, всъщност всяко нещо има стойност, ...

Душата ми от мъка стене,
опитвам да не ми личи,
но дори сърцето в мене,
плаче и неможе да мълчи.
Сълзите си да здържам, аз не мога, ...

Коя съм аз и кой си ти?
Като капчук потропват
в ритъм нашите души.
И в стъпки, рими и куплети –
сърцата искат само да са слети. ...

Сънувах сън! Вълшебен сън!
Бях някъде високо сред звздите.
Дочувах звън. Вълшебен звън.
Пригласяше му хорът на мечтите.
И беше толкова красиво. Само блясък. ...

Лебедите в паника се разхвърчават,
Хвърлят отронените си бели пера.
Литват без посоки да се спасяват.
Буря идва. Буря надвисва над света.
Облаци обвиват слънцето в мъгла. ...

Връщахме се с един приятел от риболов на Дуранкулашкото езеро. Аз карах. Беше адска добруджанска августовска жега и бяхме свалили прозорците за някакво проветрение. Да, това бяха 90-те години на 20-ти век и за автоклиматик не че не бяхме чували, чували бяхме, но май не бяхме виждали. Въздушният пото ...

Който от съвест
лишен е, животът му
осакатен е...

Автор: Генка Богданова
Може би защото пролетта
днес ме целуна с топли устни,
ме омая сладко песента
на птиците – певци изкусни. ...

ДОБРИ ДУМИ ЗА СТИХОТВОРЕНИЕ
Аз съм нещо между другото.
Датите са без значение.
Липсват ми добрите думи
за едно стихотворение. ...

Много грешки направих в живота си.
Не казвам – грехове.
Тях правим съзнателно,
водени от желанията си
да берем забранените плодове, ...

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне, та никне. Като че ли някой я тори и полива ката ден, всеки се досеща кой е този някой, но името му е незнайно и умишлено прикрито. Достатъчно е овцете да са нахранени и да не задават излишни въпроси, ...

Боли ме, че те няма,
ранено сърце тъгува
за жена хубава, пряма -
за тебе то жадува.
Рози, красота, лъчи - ...

Недей, че още ти е рано.
Макар за стотен път да те лепя.
Аз все те помня счупено и празно,
дали ще чуеш тъжния ми глас?
Без теб и аз ще си замина. ...

(Споделени мисли)
Те се познаваха от миналото си, от онова далечното...
Да дишаш - между краката ми и под мен, и в голотата на нощта ще потърся слепешком тялото ти, устните ти – мъжките, ръцете ти – живите, косъмчетата ти – меките, един мъж и една жена някъде там - голи и обречени!
Пожарите са угасе ...

Усмивка истинска една съзрях,
Сред многото фалшиви.
Едни очи кафяви аз видях,
А в очите - две пламъчета диви.
Без да се усещам в тях се взрях, ...

Когато нямаш – да дадеш,
когато мразен си – да любиш,
когато сам си – да прозреш,
че няма начин да изгубиш.
Когато нямаш – да си щедър ...

Не си готов, не си готов за мен,
не си прави илюзии, човече.
На моите очи ти бил си в плен,
но времето ти знай, изтече.
Не си готов, не се коси, ...

На жена ми - майка на двама сина, баба на четири внука...
В малкото кафене е задимено. Привечер е, само компанията е вътре, събота е, проверяващите са минали още в сряда, за да си получат таксата – така че всички са спокойни. Чашките дори не са порцеланови – стъклените по-добре отразяват светлината ...

23,00 – 24,00 часа
Звънвам на Христосков и, под внимателния поглед на Трифонов, го информирам за ставащото. Той ме изслушва търпеливо.
- Мисля, че е прав. Трябва да се поговори с Митов. Ти ли ще отидеш?
- Аз. С Василев…
- Добре. Ще се обадя на Митов. Знаеш – всеки си има особености… ...

Има нещо красиво-фатално
в тази моя зависимост,
в това мое привличане
към теб моя Любов!
Тази нужда за Теб . ...

Отлагаме за утре нашия живот.
Тогава щастието наше,
няма начин, ще го бъде,
Тогава ще осъществим
мечтите от съня, ...

Докараха го около месец след като ме въдвориха. Най-дългият месец в живота ми. Всеки ден от него продължаваше цяла година. За двадесет и четири часа се случваха поне по триста шестдесет и пет гадости. Тридесет дни-години и аз се промених до неузнаваемост. Да, Алекс, дори и крайно оглупял от новия ре ...

Предели безпределни с причина
надскочени, с устрем окрилени.
Старо русло, то за миг отмина,
в новото макар да сме "зелени".
Смелост блика - страхове отмива. ...

Бяло е – непоквара.
Японски жерав
танцува в снега.
Приказка стара.
Коприва – за царя. ...

Студът превзема
тротоарите.
Опустяват
детските площадки
и пероните. ...

Елизабет последва страшника, стараейки се да се държи близо до него, но без да е твърде очевидна. Знаеше, че той не й вярва, но тя бе убедена, че в банята бе имало някого. Това, че просто се беше изпарил, само затвърждаваше страховете й, че е силуетът от сънищата й. Така се надяваше да се бе отървал ...