Ще се срещнем на Компаса след словесния ми трен,
аз пътувах в първа класа – в ден, от блясък озарен.
Колко струва да мъдрувам като друмник без следа,
и света ти да преплувам – дъх на пролетна дъга?
Там, в нивята, спят лозята и шушукат си в съня, ...

Загнездена е в мен идея,
че аз за живите живея.
Раздавам аз и добротата
на всяка календарна дата.
Готов съм всекиму да кажа ...

Какви ли до сега не ги редих,
разменях думите, за да разпаля рими.
Убивах се и пак се раждах в стих,
и виках силно - Господи, прости ми!
Издавих мъките си... в алкохол, ...

Дзън – Принцеска -Коментар към публикация 2
Усмивчица ще сложа тук...
Защото ми прилича на боклук
А няма как направо да го кажа
И Гларус ще ми се аз да накажа ...

Притихнал е умът -
под купола на райското
дърво.
Стъпките му тихи -
тънат в разумно мълчание. ...

Безлуние, беззвездие, омая.
Задушно е в голямата ми стая.
И само сладък дъх на карамфил
прокрадва се през въздуха унил.
На скрина часовникът минутите кълве, ...

Борба
За власт,
Капитал,
За контрол над души потънали в кал,
За личния блясък - ...

Като издъхне сънят,
ще му направим аутопсия
и по спомените за него
в очите
ще оценим нещата, ...

Възкръснала от многото страдания
родила се във огнено море,
това е моята България -
усмивката и поглед на дете.
Ще стана слънчев лъч в позлата, ...

Бавно гася луната
в пепелник-мухоловка,
а една непозната
ми донесе призовка,
че ще бъда свидетел ...

Телефонът зазвънява точно когато Никола е започнал на чете записките си от лекцията по счетоводство. Осем часът вечерта е. По това време той рядко получава обаждания, затова е изненадан. Поглежда екрана и повдига вежди. Изглежда леко притеснен. Търси го колежката му Вихра, която му е нещо като прият ...

В рекичката кръщава се зората,
водата е две педи, а й стига.
Със слънчеви корици - от позлата,
денят ми се разтваря, като книга.
Красиво е. На първи лист изписвам, ...

А, аз просто тихичко шумя!
Мърдам, бутам, влача!
Някаква история творя,
там живота ми е непохватен!
Там бури в тишината мътя, ...

1. Ако си се изгубил - спри, огледай се и намери верния път в сърцето си.
2. Модата - моментна картина на обществения вкус.
3. Фалитът е естествен край на прекомерния риск.
4. Когато си желал нещо с цялото си сърце, неговото сбъдване те изпълва с щастлие.
5. Понякога границата между шегата и глупост ...

Из цикъла "На турне"
Момера беше хубава още като момиче, а сега и като млада жена – гъсти черни коси, черни очи, малко носле , изписани устни. Малко по-висока от общоприетата хубост за висока жена, тя компенсираше тази си несъвършеност с кръшна талия и дълги крака. Момера – или Мими, както я наричах ...

Из цикъла "На турне"
Жана беше силна и смела жена. Пореше живота с широки и решителни крачки. И бързаше, и не бързаше. По-важното беше, че никога не спираше. Никога, на никаква цена! Това беше нейната цел в живота – постоянно движение.Едни се бореха да летят като орлите – високо и вечно, други се бо ...

ЩЕ ПОСТЕЛЯ И ЗА ТЕБ ЛЕГЛОТО
Не заключвам сърцето си.
Не заключвам душата си.
Не заключвам вратите.
Не слагам под ключ самотата си. ...

Какво е всъщност красотата,
дали когато външно тя се изразява.
Такава ли е истинската красота,
че съвършенството и в статуя се изявява.
Тя стройна е със правилни черти, ...

Посоката? Твоят живот е лодката, в която гребеш.
СИВОТА
Хладна нощ над мисли посивели.
Крача сред прозрачна тишина.
Спят и улиците опустели ...

Това е преработен вариант на песента на Пламен Ставрев за класическа китара. Както се казва , каквото мoжехме , направихме.

"Контури от миналото" 2019
Музика: Иван Дракалиев
#Track#6

Приятелю, защо си свел глава, защо мълчиш
и нищо не привлича твоето внимание?
Защо прегърбен ниско днес едва-едва вървиш,
загубил за живот ти всякакво желание?
Огледай се и виж – подавам своята ръка, ...

Сред
гипсовия прах
там
тя ли бе,
която открих ...

Ако разбирате какво си говорят птиците. Ако облаците са нещо различно за вас от всеобщата представа за тях, то горещо ви препоръчвам
намирането на съпруга - счетоводител!
Така ще избегнете мизерията и гладът, които неизбежно ви очакват.

Кой командва вкъщи,
кой властта държи?
Туй въпрос е мъжки,
като камък ми тежи.
Все си мисля, че съм аз, ...

Раздавката премина в минорно настроение. Поплакаха си с родата и се утешиха взаимно, спомниха си най-щастливите години, преживяни заедно. "В здраве и болест, в радост и горест, докато смъртта ви раздели"- бяха им чели на младини в гражданското. Но Славена все се надяваше, че последният тежък час ще ...

Аз по зората подреждам деня си,
като светилниче в пътя господен ми...
Изгревът ален с вятър се кръсти -
рушѝ душата ми, брули ми спомена.
Изгрев сред облак... В него потъвам, ...