Денят дойде... Пак трябва да заминеш.
И пак не съм готова за раздяла.
Лъжа е – времето, че ще отмине
тъй бързо, като мисъл отлетяла.
А липсата ти тягостно присъства, ...

Сън ли си? Защото те забравям.
После като вятъра довяваш.
Нещо в мене се развиделява.
И страхувам се да те повярвам.
В твоите очи тежи животът. ...

Кратка история за една съдба...

По-себични от всеки от нас
в самотата се раждат герои,
и обсебват свободния час
с най-нещящото да говори…
Носят си ножа, коня и хляба, ...

С тъмни краски натежа небето
толкова, че цял ден плака днеска.
Със мъката своя бе тъй заето,
че не забеляза светлинната магична фреска.
Не видя и на гълъбите влажната перушина, ...

Може да си беден, но извисен,
като дон Кихот човек на идеала,
но често съм много натъжен
от една и друга душа оцеляла,
но необразована и невежа, ...

На себе си прости, че го обичаш!
Пусни спомените, разпилей мечтите...
Кажи сбогом без да се заричаш...
Вдигни глава и избърши очите!
Излей мъката си във единствен вик! ...

Хубаво е да те има,
като оазис във пустиня,
като лятно цвете посред зима.
Всички казват няма да сме двама
и проклинат ни със зли очи. ...

Загубила съм време и очи
за взирането в свои отражения.
Минава времето и си личи
презрителното огледално мнение.
По бръчиците мога да чета ...

Сълзи от обич
Пак отново вали,
а дали
капките дъжд
са зов за обичане, ...

потомци ли на
Ева и Адам сме — сме
сестри и братя

Тази нощ косата ми е синя,
мъдрият щурец припряно цвърка.
Никак не приличам на Малвина.
Приказката май ще се обърка.
Плачеш тихо и съвсем наужким, ...

Населено е с разбирачи и пророци,
и праведници, с днешна дата фарисеи.
Въздигнати като байряци на пилони -
комедия дел арте. Иде ми да плача.
Повличат подир себе си тълпа ...

Материална не съм...И не трупам пари.
Не робувам на сметки бакалски.
Нито съвест продавам, нито свеждам очи
пред ламтежа на вечната алчност...
Не лаская богатите. Нека си имат. ...

Измина може би почти година
бездомна, безнадеждна и унила
ръцете все студени са, изстинах,
раздялата почти ме е затрила.
Градът наоколо е сляп и ням ...

Никой
Не знам кога и как ще си отида,
Не ме интересува! Този свят
препълнен е от гняв и от обида!
Човек не може вечно да е млад! ...

Не я свърташе на едно място от притеснение, а Христо, така и не звънеше. Към 19:00 часа се обади.
- Какви неща си писал бе, Ице? -попита, Софи, надявайки се, той да не помни.
- Трябва да се разделим, мила, много си малка, имаме 12 години разлика!
- Е, и какво от това, нали се обичаме. Да не сбърках ...

Колко пъти тръгвах по пътеки,
колко?... до зазидани врати!
Връщах се сред времена нелеки,
целият обсебен от вини.
Но не се предавах, все дерзаех, ...

Ех, мечтая, как мечтая
да докопам едър кокал.
Да го глозгам чак докрая!
В блато да съм, даже мокър...
Даже задници да лижа... ...

Анабел...
Тревожна птица утрото събуди...
Повея вятър... Волност безпредѐл...
Едно момиче Слънцето учуди –
прекрасно като Пролет... Анабел... ...

Приятелства-предателства
Не съм готова и не мога да си тръгна.
Загнива коренът и в ниския си пласт.
Това, което предстои, не искам да е спомен,
ни повторение на единичния ми глас. ...

Носталгична импресия...
Със първите листа,
които пожълтяха –
провеси Есента
зрял грозд от всяка стряха... ...

Ето го и Охридското езеро! Охрид е накацал с къщите си току до брега му и се оглежда като кипра мома в бистрото му водно огледало!
Пристигнахме надвечер и пламъците на залеза бяха в краката ни! Спряхме, запретнахме крачолите и потопихме в студените води на езерото изтръпналите от пътуването нозе... ...

На своите светии ще прости
за златните молци, изтлели
в кандилния молитвен дим...
Владимир Набоков
В небето – светещи полиелеи... ...

Искам да говоря за сливите и крушите...
Те винаги са били вяра на бездушните!
Защо? Ще ме попитате... ще кажа
Откакто свят светува продажниците
наши станаха апаши... всичко окупираха, ...

До Светия трибунал
При извършена внезапна проверка от страна на Полицията за правилна нравственост в жилището на Иван Иванов, посоченото лице беше заварено в сексуални отношения с Марийка Марина. Изневярата на съществата към партньорите им – Петър Иванов и Пенка Марина, е засвидетелствана от двойкит ...

***
- Е?! – Куртан беше заел позиция за нападение. Опитваше се да прикрие, че ударите на Налл бяха намалили силата на енергийното му поле, а и намесата на Великата Аурис, чрез гласа на Габриел, жрец и воин на миналите енергийни мигове, го беше изумила. За безвремието, в което беше вампер, никога не ...

Ти ще дойдеш ли в моята къща,
изгорена от черния огън?
Зимен студ я премачка, мраз я прегръща,
дъждове се измиваха с горестна пепел.
Ще погледнеш ли в езерата –прозорци, ...

Ти ме чакаш, мое топло море,
моя обич засияла във синьо!
Ти си моето второ сърце,
то тупти с твойте сини вълни!
Ти си мое неоткрито наследство, ...

Цигулката плаче във късния час,
и струни гърлото стягат.
Часовник прегърнал е мъката в нас
стрелките през тъмното бягат.
Усещаме болката сякаш сме в плен. ...

Тази песен предхожда едноименното ми стихотворение (можете да го прочетете тук: https://otkrovenia.com/bg/stihove/to-e-do-naglasata) и е част от първия албум на дуото Рап и Чук, от което съм част. Посланието е ясно - всичко е в начина на мислене и вътрешната настройка!