Понякога, за теб е по- добре, почти да мислиш,
свободна си сама да го решаваш,
поискаш ли да тръгнеш – значи искаш,
дори когато имаш дарба да прощаваш.
Не съм във теб, но помня, близо съм. ...

Живота има си дилема,
всеки чуди се кой е и какъв,
по кой ли път да поеме,
всеки иска да е пръв!
Стойки чупки всеки прави, ...

Става и ми подава ръка. Изправям се и тръгваме мълчаливо. Хубаво е да е до мен, но като не говорим, се нагнетява нещо, което сгъстява въздуха, и той става труден за дишане. А аз се съгласих да отида с него! Когато стигаме до улицата, ме пита:
– Откога искаш да започнеш?
– Трябва да напусна първо. Не ...

И предчувствам - това ще се случи,
в час незнаен ще дойдеш при мен
и най-ценния дар ще получа -
ще осмислиш ти всеки мой ден!...
Ще ми звъннеш във някоя сутрин, ...

Пълни с живот се препичат върбите,
мокрите пейки на слънцето топлят чела.
Закуска пъргаво си търсят врабците,
а лястовици на жица бистрят дела.
Кестени се сбогуват с цветовете, ...

Бих ли могла да разбера чувствата на младите?
Старая се да не правя безпочвени сравнения.
Известно е, че са различни мечтите, наградите
по пътя житейски на различните поколения.
Светът се променя бързо, трудно го следваме ...

Младо момче беше Христо, още нямаше пълни двайсет години. Ама недъгаво дете се роди. Хилаво беше като вейка, а единият му крак беше по-къс от другия и затуй все накуцваше. Чорлава беше косата му и скриваше сините като небето очи, дето имаше Христо. Пък устата му беше тънка кат карфица и от нея излиз ...

Прощавай, ще си тръгна,
не мога отново да заспя.
Прощавай, ще си тръгна,
искам да живея в яснота.
И ще ме молиш и ще питаш, ...

Заемѝ на живота ми позата.
Напишѝ от очите ми свити –
с олюляния ритъм на прозата,
редове без нестройни лимити.
Светове ми подай и обичай ме. ...

Във мойта стая няма дипломи,
а само списък със задачи.
Започвам,
стигам до средата им
и по отминалото време плача. ...

Заключѝ ми с девет ключа римите,
лудостта на възел завържи.
Питат ли те за лика ми, името,
опрости нещата. Излъжи!
Донеси вода от девет извора, ...

Случайно видях я, едвам я познах!
Това беше вярата, сега осъзнах!
Премръзнала, мокра и кална,
леко смутена, печална.
Не видях друг до нея да спира! ...

Тишината е котка игрива.
Дращи с острички нокти съня
и ме пита, защо не заспивам,
и защо ще осъмна сама.
Пада малка звезда зад прозореца. ...

Как със теб се разминахме... Помниш ли...
Беше в минал живот... Или вчера...
Днес сме тъжни несрещнати орбити,
две вселени, любов ненамерили...
Аз съм всичко, което не искаш ...

Очите ме предадоха! Валят
прозрачно като песен на душата.
А трябваше по мерзкия ви свят
(не милост блага) мълнии да мятат.
А трябваше сърцето да мълчи. ...

Малка забежка към поп-фолка от нас:музика и текст-Соня Станчева и аранжимент-Кирил Гунчев.Опитахме се да избягаме не само стилово,но,но от типичните за поп-фолка текстове.Дали се е получило...ще видим.

Даже не си спомням -
кой си.
Толкова си безличен.
За такъв като теб,
не си задавам въпроси. ...

Обикнах Огъня,
не чувствах как
гореше ми крилата
нощите във ден
превърна ...

Чудно е през месец май. Времето е толкова динамично, че в един ден може да те грее слънце, да те намокри дъжд, да се скриеш от градушка или силен вятър. И на следващия ден все едно, че не е имало нищо. Това е последният пролетен месец. Всичко, което март и април не са успели да събудят, сега отваря ...

Теменужка
Или Нушка. Усмихната към всички, висока, изправена походка, пищна стройна жена с тъмна коса и очи и светла кожа, с две думи – хубава жена вече в зряла възраст. С къса леко бухнала чуплива коса коса.
И тя пристигна от „работа“ чрез препратки, т.е. от телефон на телефон, търсиш някъде кварти ...

Когато прочетеш и този стих,
ще бъда някъде в небето.
Очи под кал се взират за звезди.
А птица - феникс не е самолета.
Отдавна късно е. Не се гневи! ...

Родино – скъпа, свидна, мила,
мой свиден майчин дом, мой бащин кът...
На юг прегръщаш ти Родопа, Пирин, Рила.
На север Дунав приласкал брегът.
През теб Балканът опнал си лъкът... ...

Гениалните идеи се раждат на съвсем обикновени места. Нютон например си вървял в градината, когато една ябълка паднала и го фраснала по главата. Всеки друг щеше да изпсува и да продължи по пътя си, но той взел че се замислил как така аджаба тази ябълка се стоварила върху тиквата му и така открил зак ...

Зна́менце си купете за неделя
или го нарисувайте сами.
Идете да гласувате, и смело
сложете го във изборния лист.
И никой не задрасквайте от тях, ...

Великан
Винаги съм смятал Великаните за добри същества. Създадени с чудовищно тяло като канара, с едничката идея, да има къде да се побере огромното им чисто сърце. Сред нас бродят и друг тип Великани. В обикновени човешки тела, неразпознаваеми за всички. Чак след като ги опознаеш възприемаш какви с ...

Преди старта...
Ракетата е заредена,
последни думи преди Старта...
Над мен е Цялата Вселена –
на Неизвестното с хазарта... ...

уж Пролетта и
Май с любов венчаха се
а охладняха

– Тя ще дойде ли?
– Всички момичета се включихме в убеждаването.
– Имаш една бутилка уиски от мен.
– Знаеш, че не пия...
– Тогава тютюн – кубински. Пазя специални резерви. ...

Кобалтовата лудост ме превзема -
лъч черен в светлини нормални.
Неизживяното е моята поема.
Живяното е мярка за баналност.
Руша се като ретина на залез ...

„Нямам идея! Ако това, което си мисля е така, както си го мисля, означава че многогодишни практики в добре смазаната система ще бъдат поставени под въпрос! А колко хора са минали по тази система... И сега, идва някакъв, със съмнително положение, без връзки, контакти, репутация... и заявява: „Система ...

Три дни дъжд.
И три нощи
бригадата демони
ми се плезят
в светкавици. ...

Държа в ръцете си кристална
топка и виждам моя малък свят.
Прозрачна, крехка и ранима,
но да бъде счупена не я е страх.
Събрала сила... душата ѝ е бяла, ...

Stefanie Heinzmann - Diggin' in the Dirt
It doesn't matter
How many breaths it will take
Just how many moments took your breath away
And it doesn't matter ...

злото чумосва
душѝте кръстосва и
любвеизносва

Сефте не ти е да отричаш, драги,
таланта на изгряваща звезда!
Дори да ми ударят сто тояги,
аз стих след стих отново ще редя!...
И няма как да бъде по-различно, ...