Първо започна с тайнствено загатнати истории, разказвани шепнешком в полумрачни ханове от полупияни керванджии, връщащи се от далечни земи. В началото разказите им предизвикваха иронични насмешки и язвителни подмятания. Но неверието на слушателите не успяваше да изтрие ужасът в очите на разказвачите ...

Вълни петнисти
от хора несити
в море из думи нечути
от души пропити.
Копнеят те да приличат, ...

Без теб не мога,
действаш ми като дрога,
ти надежда ми даде,
ти беше човека, който не ме предаде!
Без теб не мога ...

Един чудак вървеше през града
и тихо си говореше с комините.
Топяха се снежинките. Следа,
тя пари. Но по нея не ще минете.
Един чудак целуваше нощта, ...

За всички тържества ли закъснях –
очите ми без тебе гаснат.
А имах най-обичания смях
и любовта ни бе прекрасна.
Сега душите ни са пълни с мед. ...

Нещо странно, старомодно и твърде завладяващо има в тракането на пишещата машина. Напомня откъде е минало човечеството, за да стигне до клавишите на буквите на тази странна машина. Машина на времето и по-скоро една от тях, защото всичко което описва, разказва и съхранява нещата в техния истински, въ ...

до днес
бях за вас стълба
закъм небето
издигах ви
на облаците ...

Да осъдиш поет?
Ех, какво мъжество!
Значи имаш късмет
да отскубнеш перо.
После, да си го сложиш... ...

Че ще се видим отново е сигурно,
както сигурно е, че сняг ще вали...
Може би чак на година,
а може би идните дни...

От малка се чувстваше като пеперуда. Щом изгрееха вечерните светлини настъпваше нейният час. Политаше в пространството оглушала от тези светлини. Обикновено налучкваше най-малкото прозорче и се устремяваше към него, като към свой нов дом. Но тези прозорчета оставаха безмълвни и затворени. Полети в ч ...

И посоките са разнопосочни.

В банков салон влиза "интегриран" българин и казва на най-близката до вратата служителка:
- Правих си сметка при колежката ти, и идвам да ми спрете таковата …, ммм … забравих, тя ми каза така да направа…, чакай, ша са сета…
Любезната служителка се мъчи да го разбере и го пита:
- SMS?
- Не, не, аммм…. ...

Беше миналия месец май. Слънцето блестеше ярко и не позволяваше на облаците да го скрият. Аз бях развълнувана и готова за разходка до "Голямата река" Знаейки че зад всеки облак има слънце... Затова взех със себе си доброто настроение, усмивката си и добра компания, която ме кара да се чувствам щастл ...

Има нещо в този път. Нещо тягостно, нещо забравено. Три пъти се опитваме да преминем и да продължим и все не можем да стигнем до края. Тръгваме и се връщаме. Последният път заваля дъжд и той ни върна. Облаците бяха точно над нас. Тъмни и тягостни, като пътя под тях. А първият път изминахме най - мно ...

- Искам, мамо, да съм депутат,
да съм във Народното Събрание.
Депутат ли съм - ще съм богат,
със добро имотно състояние.
Вярно, че съм в трети клас и още, ...

Пролет,
обвита в скрежен тюрбан
е времето в средата на януари,
Дъга от птици..
Пеят, усетили слънцето сънено крилата им да гали. ...

Кръстът (съдбата) дето си носиш, от как си се пръкнала - от мен да знаеш и да помниш, се дава не според боя ти (височината), а според големината на душата. Колкото по-голяма е тя, толкова по-тежък е кръста. И дребната и тя влачи, ама все й тежи. Щото е свикнала да я носят. По чуждото не цъкай с език ...

Седях сама на пейката във парка
и гледах със „отворени“ очи.
Животът – тази властна господарка,
минаваше край мен, от вси страни.
Смирено беловлас самотен старец ...

В тъмнината
изгрява ярка звезда.
Ти ме целуна!

/Нехайно
фигурно
анамерично
не-хайку/
л у п а к а н а ...

Преди години, когато ми беше дошло време да се задомя /а за тогавашните разбирания бях позакъснял/, моят баща /Бог да го прости/ ми разказа какво му е заръчал неговия дядо. Та, когато баща ми е бил ерген, готов за женене, неговия дядо му казал:-" Сине, време ти е да се задомиш. Но от мен да знаеш, т ...

Откъде - накъде и от ляво надясно
само вятър фучи и акорди разтяга...
Не остана кьоше, нито читаво място,
без пробито небе. Топлината избяга.
Под качулка и фес, свит дълбоко в яката ...

Жадувах жар,
а лумна огън.
Сърцето-дар.
Душата-орaн.
Миг пожелах, ...

Взривяват се бомби – умират деца,
убиват животни – хора без сърца.
Водата завземат – продават я кеш,
Земята запалват, все едно е свещ!
Кажи ми, Защо?! ...

Около единайсет часа, градът се скова от студ, подостриха се ледените висулки по стряхата на кръчмата, а вятъра обикаляше около прозорците и жужеше из преспите сняг.
Вътре в гаражчето беше топло, имаше около десетина посетители. Тук-таме, между подвикванията и разговорите на мъжете се долавяше и сръ ...

Част 2 Еньовден
Доротея и Боян си ритаха топка на двора, когато през портата влезе Вероника с няколко чувала под ръка.
Утре е Еньовден! – каза ентусиазирано преди да поздрави.
Добър ден и на теб – вдигна вежди Дора. – Да не си на имен ден?
Не, ще берем билки и вие със Симеон няма да се измъкнете – р ...

Този свят се разтърсва от злоба,
този свят все кърви и кърви,
окован, омърсен и злопаметен
все намира начин да води войни!
Не, този свят - не е моя...! ...

В нагретия от жегата въздух витае напрежение.
Тук трябва да е!
Да търсиш спонсори за държавно училище – кой го измисли това!?
Ненавиждам спохождащата ме нерешителност в случаи като този. Дни наред не мога да се понасям, дразни ме всичко, яд ме е на всичко, но най-вече на себе си. Никога не съм сигур ...

на прозореца
гълъб чука с човка
не съм забравена

Да, беше точно по това време на годината. Студът навлизаше с тихи стъпки в душите на хората. Листата на дърветата танцуваха последния си танц - живот, падайки на земята. Тяхната "смърт" правеше есента по-красива, отколкото я виждахме ние.
Беше захладняло, стъмваше се. Разхождах се по широките улици ...

- Тате, тате, разкажи ми приказка! - Каза малкото детенце, от малкото си легълце.
Спря се таткото, на малката вратичка, на малката стаичка.
- Прекаляваш, мое малко детенце, мама и на двамата ще ни се кара - каза тати, знаейки, че не може да откаже на малката си дама. - Получих аз едно малко съобщени ...

Морето буйно разбива си вълните
в брегът от скали , разбива си дните .
А там момче седи , броящо мечтите
като песечинки между пръстите бягащи ,
отлитащи и изгубени . ...

Не знам дали след тази нощ
ще пострешна утрото слънчево...
Но знам че звездите светят за мен
защото в тъмата ги виждам.
Не знам дали ще пострешна утрото ...

Баба казваше, че малките камъни обръщат каруцата. Не знаех за каква каруца става дума, но ме беше страх, че ще се обърне, затова всяка сутрин си оправях леглото, сгъвах си пижамата и прибирах чехлите - изчиствах камъчетата.
Продължавам всяка сутрин да си оправям леглото, да сгъвам пижамата, да приби ...