Самотно ми е! – каза във слушалката
гласът на мама. И пося вина.
Душата ми застина и разплакана
аз съвестта пових във пелена.
Прегърнах чувството, новороденото, ...

Но той бе един, сърце!
Един, за който ми пукаше!
Един, за който се реех като перце!
Един, по дяволите,за който всичко в очите ми блещукаше!
Но искам само него,сърце! ...

КУРГАНПОЛЕ.
Бригадир строительной бригады Димов и зоотехник Станев получили указание района срочно строить летний загон для дойного стада коз. Подходящее место для козлятника тоже было намечено. На склоне Курганполя сделали геодезическую разбивку. Димов тут же подогнал почасово арендованный скрепер. ...

Глава 19
Следващите няколко дни минаха спокойно, като Дими си почиваше, поръчваше ми да ходя да му купувам вестник, гледахме разни филми (на повечето от които Димитър винаги заспиваше и си ги доглеждах сама), той не ми спомена нищо за "гениалния си план", който му беше хрумнал относно Елисавета, пък ...

Не ща случайни ласки,
нито вятър безпътен.
Първично родени дразги,
последващи крясъци в топлия пристан.
За твоите очи милея, ...

Надеждата
Тъмнее в моята душа
(а нейде слънцето изгрява)
притихнала кат празна одая,
също вощеница - изтънява… ...

Само за миг живота се обръща
и усмивка сладка,
в безкрайни сълзи се превръща!
Сърцето бие, но никога, ще да бъде то вече цяло.
Сега е скръбно, разбито, опустяло! ...

Погледни през прозореца! Виж! Нашата приказка.
Зимата само за нас я написа.
Аз за теб, ти за мен,
щастливо така ни ориса.
Изпий си кафето. Не бързай! ...

Лежиш на пода и си мислиш
защо безчувствен ставаш ти.
Защо прекъсна нишката със сърцето?
Захранвано с радост, болка и тъга.
Години хвърляше с пълни шепи ...

6:20
Прибирам се от вкъщи към вкъщи. /Никак не ми се тръгваше, ама все пак, от кумова срама, ‘щот стана никое време, събрах си новия балтон, корите за баничка и половинката „Пиринско” и се понесох.../
"Кубинките" ми поскърцват в снежната тишина, рошави снежинки пудрят носа ми, щръкнал изпод качулкат ...

ЕМ21 стоеше до един прозорец на контролата кула и гледаше изгрева. По-точно двата изгрева, защото слънцата бяха две. Беше виждал тези изгреви много пъти и винаги им се възхищаваше, въпреки че беше робот. Явно това чувство му беше заложено и програмирано от създателите му. Въпреки това, при вида на т ...

8.
Да ви кажа – за много от моите приятели и съученици нищо повече не разбрах...
Потънаха нейде в хаоса и толкова...
За съжаление, някои станаха жертви на безвремието...
Някъде в началото на ноември – не помня кога, макар да следяхме календара, Павлинка всеки ден местеше квадратчето върху големия ка ...

Опитвали ли сте се някога да излезете от пределите на собствения си свят и да погледнете нещата глобално. Не вашия собствен свят, а външния свят. В последно време хората толкова са се вглъбили в себе си и собствените си прищявки и егоистични мисли, че имам чувството, че са забравили, какво значи да ...

Ако го имах
не бих го показала
на никого.
Щеше да ми е
най-скъпоценен. ...

О, Господи -
кому се молиш ти?
Кой вместо теб греши?
Да бъда аз ми позволи
и доброто нека се множи! ...

Виждам себе си, виждам всичко около мен. Аз съм, но не съм.
На път сме към някакво любопитно местенце с моите любящи родители. Майка ми е зад волана, слушайки лекциите на баща ми за живота, докато аз седя на задната седалка, заглеждам се по крайпътните обекти и усещам, че нещо ново предстои. Минават ...

Мразя те, защото ме гледаш така сякаш виждаш друга в моите очи.
Мразя начина, по който ми говориш, мило, нежно, с леко груба нотка. Объркваш ме!
Мразя те, защото всъщност това което ми даваш не е любов, а ми показваш твоето надмощие над моята крехкост! Искаш просто да сме под завивките, искаш просто ...

Последно кафе
с вкус като ръждив пирон
от ковчега ми

Не си ми скъпа вече, Самота!
От доста време воплите ти слушам.
Сълзѝте мокрят рамото ми, та
ще те подмина, зла и равнодушна.
А после помъдряла ще заспя ...

Твърдиш, че си се наживяла на 22, че си опитала от всичко и нищо няма смисъл. Искаш ли аз пък да ти кажа, че нищо не си видяла от тоя живот. Виждаш изгреви и залези и си мислиш, че живееш, но живота не е това. Живот е оня миг, когато времето се спира в усмивката на влюбен мъж, нощта когато танцуваш ...

В живота, този тъй непредсказуем,
човек е само една наивна пешка.
В живота, този, тъй объркан,
да бъдеш зъл е единствената грешка.
В живота, този, толкоз кратък, ...

Дали сърцето в мен ще се възпре,
Когато срещна твоя поглед светъл?
И чувствата, останали в мен,
Дали отново ще се сътворят от пепел?
Дали ще се усмихна или ще боли-не знам, ...

Ще те заспя. Ще отсънува
галерата вълни крайбрежни.
След пристани от хладна нежност
към други дни ще отпътува.
Над със ...

Всяка война започва с дипломатически кадрил.
Върху блестящите паркети на задкулисни дипломатически надлъгвания – всяка стъпка,всяко движение,ту загатват, ту сияят с кръвожадните намерения на устремените танцьори! И с всеки ход на събитията, страните приближават към конфликта с все по-скрити намерени ...

По неведомите пътища съдбовни
наш Стоянчо днес министър става.
Да не казваме слова греховни,
той едва гимназия завърши.
После висшето записа, ...

Две седмици преди Коледа Надежда и дъщеря ѝ украсяваха елхата. Момичето беше на седемнадесет, но продължаваше да се радва, както в детството.
- Мамо, ще сложа новата играчка най-отпред.
- Добре, Мери. Нека се вижда камбанката.
Въпреки, че беше изкуствена, елхата блестеше със своите лъскави
играчки и ...

Пророчеството
Сиспара се роди три години преди изчезването на Слънцето. Имаше бледи спомени от най-ранното си детство, за много нежни на пипане, обагрени в различни цветове форми с прелестен аромат. А също за високите природните образувания, които бяха навсякъде. Безброй гладки, лъскави висулки се п ...

Подир обед почна да вали сняг. Ама на големи парцали падаше от посивялото небе и бързо натрупа. Излезе свиреп вятър, дето навяваше преспи и скриваше пътя на минувачите. В туй време старата Вълкана беше излязла от къщата си. Увила се беше в един елек от овча кожа, а черната забрадка предпазваше глава ...

БЕЗСЪНИЕ
В такива нощи пълнолунни,
кога не идва сън жадуван,
в душата трепват тънки струни
и аз въртя се и тъгувам. ...

Днес направих равносметка –
губила съм, общо взето .
Кърпех вехтата си дреха
с паяжинки от небето.
Сух и чер ми бе коматът, ...

Тук е агония по една отминала история –
за неизказаните думи, за пропилените възможности...
Уж Тук, а сме Там – не в бъдещето, а в миналото...
Не искаме да забравим и да преодолеем,
ние сме мазохисти, обичаме да ни боли, ...

За мен живот си и си сладка смърт!
Убиваш ме и ме възраждаш!
Умирам всяка нощ на твойта гръд,
а в утрото със обич пак ме раждаш!...
За мен си всичко!... В тебе се кълна! ...

7.
Така мина месец...
В нашия вход си създадохме нещо като база. На първия етаж установихме постоянен пост. Нападения засега нямаше, но при експедициите за търсене на храна и необходими за живота неща, виждахме разбити и ограбени магазини, жилищни сгради зееха с кухи врати и прозорци, пожари избухва ...

Гладен мракът в стаята пълзи,
като хищниик дебне от ъглите.
В тъмното чаасовникът ехти
и отмерва в бавен ритъм дните.
Вятърът ридае с тъжен глас, ...

Сърцето ми събуди се различно.
на yтрото усмивката видя.
Буквално-не, но доста поетично,
чак слънчев лъч надникнал завидя.
Сърцето ми събуди се различно. ...

Една снежинка ще залепне на прозореца,
ще се усмихне и ще се стопи.
Донесе ли ти нещо Дядо Коледа?
На някой нещо подари ли ти?
С гребло изрина ли последните надежди? ...

Люлякът
Вървя по тротоара, ранно слънчево пролетно утро. Мирисът на люляк буквално ме удря в челото: на две крачки съм от голям голям люляков храст, току-що разцъфнал, първият, който виждам за тая година. Неволно се присягам да си откъсна едно клонче люляк.
Изведнъж един старчески глас иззад храстит ...