Obras de autores contemporaneos: literatura, música, bellas artes, etc.
388.7K resultados
Телефонът (250 думи)
🇧🇬
Смартфонът звънеше настоятелно от тротоара, точно до табелата на автобусната спирка. В късната вечер на нея нямаше никого.
Последният автобус спря с пъшкане минути преди полунощ. От него слезе само млада жена. Забеляза светещия телефон. Наведе се и го вдигна. На екрана имаше номер, без име. Поколеба ...
Вината е на виното, че дава смелост
да кажа: “Днес не те обичам вече!”.
Вината е във теб, че много чака
и дълго беше все от мен далече.
Наздраве! Пий до дъно тази чаша, ...
5. Помилваният
– Защо не ми каза, че баща ми е излязъл от затвора?
Майка ми е в кухнята. Права до масата, реже зеленчуци върху голяма дъска. Тя оставя ножа, присяда на близкия стол и се оглежда.
– Къде са ми цигарите?
– На масата пред тебе. Защо не ми каза? ...
По-мъдра ли станах… Но друга съм вече…
По-рязка. По-твърда. И много по-пряма.
Днес цяла съм в белези от купища грешки.
Добрата наивница вече я няма…
Прощавах предателства. Думи преглъщах. ...
Някога, когато Бог подреждал земята и нейните твари, трябвало да даде всекиму дарба. Тя му трябвала, за да оцелява, да се развива, да си облагородява мястото. Първо се погрижил за растенията и животните. Те всички имали с какво да се защитят, имали с какво да облагородяват средата. И никой, ама нико ...
Дълъг път извървях отдалече,
търся само подслон за нощта,
ще отдъхна, но без да ти преча
и ще тръгна преди утринта.
Хляб си нося, трапеза не слагай, ...
Мрак и в деня
Мъж за картина!... Слънчев лъч плиснал!
Свръхталантлив!... Тя – страстна жена!...
Днес от таланта му, вече утихнал,
няма и помен... Мрак и в деня!... ...
Събудих се с мъждукащо прозрение –
пристрастия изпитвам. Непростимо е!
Проблесна закъсняло просветление –
без тях да съществувам, немислимо е!
Към вътрешния чар изпитвам слабости ...
Такива сме си. Странно поколение.
Залъгваха ни с приказки за вечност.
Неравенствата бяха уравнение.
А бъдещето- светло...И далечно.
Такива сме си. Вярвахме и любихме. ...
Сънувах те... И думите сами се наредиха,
подобно капки дъжд след гръмотевици небесни!
Както нанизаните ноти правят песен тиха
на листа с ключа сол и петолинията тесни!
Пред мен бе твоят лик! И твоята усмивка! ...
И тръгвам аз на път отново
във търсене на лъча светлина.
Да сгрее той сърцето ми от олово
Да грейне ярко моята душа
Искри от страст в мене да бушуват ...
Любовта ми е тъжна като старо сребро,
потъмняла отвън, а отвътре като злато!
Любовта ми е нужна като въздух който дишам,
като водата, храната, когато я няма тъжно въздишам!
Любовта ми е нужна за да я споделя, ...
Шепни ми тихо... Тихо ми шепни...
Докрай опиянявай моите сетива!
И нека не ти пука, че мълва
изпратена от Дявола наоколо лети!
И да не те засяга, че в мълвата ...
Ще те обгърна с двете си ръце,
не чувствай свян, а въздух поеми си,
аз ще пулсирам с твоето сърце,
тъй силно бие – Рая представи си!
Ще те обгърна, хиляди дъги ...
Отрекоха те - високите и силните, но с дребните души
Отрекоха те - от страх за титлите си..
Аз отново ще те назова!
Ще те назова по име и със титла
Забраниха те - заради власт нищожна ...
Не изричай думи, които ще наранят.
Пази чисто сърцето си ти.
Прави дела, които ще те извисят,
ако можеш за злото прости.
Светът прелива от грубост. ...
На забравено от (Бога) място...
дрезгаво камбана бие, куче подивяло
под срутена от време стряха вие.
Баба с две тояги се подпира,
на метър, два се спира... чанта ...
Здравейте . Пак съм аз. И пиша стих.
Сериозен е... от кръв и изпражнения...
А може да разкажа как се влюбих
до езерото... в самодивско отражение...
Напъвам се тъй както асматик ...