ФЕНИКС
Над бездните, в които съм пропадал,
край нивите с размирните жита,
самотен и прокълнат като дявол
с изтръпнали криле летях, летях. ...

БЛУДНИЯ СИН
Тоя стих не е за любов плътска и божествена.
Той е за обич човешка и за болката.
За жестоката истина в грешките,
наранили много хора до толкова, ...

Цял живот се скитам по света. Понякога ведно с душата си, друг път само тялом. Живота ми се събира в една раница. Ей тъй, да ми тегне на болния кръст и някак да ме дърпа. Колкото и голям да е товара, крачка назад не сторих. Не обърнах глава. Не подгънах коляно. Не се помолих. Ни на човек, ни на Госп ...

Ти знаеш ли
колко капризно цветенце е любовничето?
То пониква на влажно и тъмно,
за това отначало цветът му е бял.
Някои смятат, ...

НапълнИ ми тишините
с нежност, смях и още нещо.
Развълнувай ми мъглите.
Омагьосай всички срещи.
Със косите ми завий се. ...

Още малко и ще се кротна.
Цяла вечност се надиграваме.
Като котката с мишката,
душата е в роля палава.
Моля се „остави ме на мира“, ...

Умея
Аз умея така,
да наметна любов на плещите ти
да я носиш, като избор и дар,
да осветлява и сбъдва мечтите ти. ...

Ах, ти си толкова прекрасна!
О, Боже мен на Дявол ли си давал?
Че влагах аз любовни страсти
там, дето нямаше жарава...
Така не мога да ти се наситя! ...

Запокитена в плен на тъгата,
под сърцето си нося посоки.
Под езика си – камъче лятно,
а в очите си – сребърни локви.
И потичат косите ми черни ...

Каква е тайната за пълното и непрестанно щастие, за което човек не спира да мисли и да се стреми, дали реално съществува?
В света на 21-ви век, често търсим щастието в нещо материално(коли, имоти, дрехи, пари...), а когато става дума за нематериалното... отново дори и то е криворазбрано!
Може би се ...

Утро бяло
загърнало земята
под снежно покривало.
Самотно птичето в клонака
сънува топло лято ...

Въздишаме и вечно бързаме,
От слушане ушите ни болят.
Говорим много и не чуваме,
а бялото в косите е цветът.
Избираме да се преструваме, ...

Плувам по неволя на дълбоко,
а ти тежиш като камък на врата.
Не съм самоубиец, не съм...

Ти отне и душата ми, скъпи,
изгори я в бодливата нощ,
и на спомени минали стъпи,
за награда на мъжката мощ.
Ти отекна закътан в очите, ...

Когато те видях,
във синьото море на твоите очи потънах.
В тях себе си познах,
магичният им светъл цвят прегърнах.
На черните ти като гарвани коси, ...

Беше някъде към шест вечерта. Навън се стъмваше. Стоях в една книжарница и очите ми опипваха нахално рафтовете с книги. Не знаех какво точно ми се чете, исках книжарката да ме остави да се разхождам спокойно без да ми задава въпроси от рода: "Определен автор ли търсите?" Или: "Какво обичате да четет ...

Написах
хиляди писма,
дали прочете?
Поне веднъж
едно от тях. ...

"Как мислиш како, хората какви са ?"
попита ме приятелско дете
и аз така дълбоко се замислих,
че стресна ме когато пак поде :
"За мама всички хора са фалшиви, ...

В тъжната нощ -
тази студена приказка зимна
в очакане да се превърнат в сняг
сълзите ми замръзват тихомълком.
Без топлината ...

1.
Пламен крачеше унило към дома. В навечерието на тази нощ той беше просто един тринадесет годишен младеж. Уличните лампи осветяваха пътя пред него с жълтеникавата си светлина. Тихо е . Беше сам. Дърветата се поклащаха лениво под напора на лекия топъл вятър. Чуваше как клоните им се трият едни в др ...

Сега във писането не е модно,
романтика и красота да има,
да има патос – чувство най-изконно,
да има страсти наредени в рима.
Сега се пише тягостно, тревожно, ...

Мина време. Между прекъснатите с тоалетен хумор излияния и днешния ден, в който мога отново да пиша, се случиха случки от неприятно естество. От пет години съм затворник без съд и присъда. Излежавам се кротко в пределите на строго охраняван затвор в интересна компания. Опасен арестант и непоправим т ...

Я подай ми, мила мамо,
жълтата жилетка.
Че да ида да потърся, мамо,
на онези сметка.
Не плаши се, мила мамо, ...

Светът затвори ме в космическа бърлога.
Ще трябва да прелистя сто по сто небета.
И да изпиша Словото от алфа до омега,
затънал в тинята сизифова на боговете.
Неистово е сгърчена на листа бял душата. ...

Припламва мрака
от непокорните
ми мисли...
Среднощно бдение,
съдбата - разнищва! ...

Честит рожден ден, дъще!
Сърцето те прие
и си част от него. Късче,
което топли моето момче.
От нас далече. ...

С кибритена клечка във джоба
напред през живота вървя.
Къде и кога да я драсна?
И как да намеря дърва?
Какво да е? Топла камина, ...

Било време тежко. Невиждано робство.
Тъ̀нел в чернилка български род.
Орди турски вилнели, отвличали горди
моми и невести, без сра̀ма от Бог.
В голям страх живеели бедните хора ...

Всички в контролната зала гледаха в очакване на отговор астрокомпютъра, който притеснително мълчеше и повишаваше минута след минута усещането за напрежение. Отдавна трябваше да им даде точните координати за местонахождението на кораба, за да могат да се измъкнат по-бързо оттук, след неочакваното пре ...

Разговор.
С много хора мога да разговарям.
С много мога да говоря
празни приказки.
Почти винаги с всеки. ...

Местата ни
Вече не са наши.
Имат си свое име.
Погледа към тях боли
само в две сърца. ...

От прозореца ми се открива чудесна гледка. Времето е слънчево. Преполовеният вече ден блести ярко в палитра от цветове. Долу чувам свадливите разправии на две врабчета. Те настървено се борят за дребна коричка хляб.
Моя съседка, учителка пред пенсия, всеки делничен ден по това време излиза от дома с ...

Тъмна нощ, звездите липсват...
Магията изчезнала далеч...
А листът празен ти напомня
Поета в отпуск ли е днес.
Шантави звезди в тъмата светят. ...

Тъжно е
По-добре щеше да е
Някак по-уютно
по вкъщи.
Само в представите ми би живяло. ...

Стоманени нишки под меката плът,
душата крепят от разпадане.
Жена съм, избрала трънливия път.
Знам как се полита след падане.
В небето се взирам, дори да пълзя, ...

Седни да пием двама тая нощ.
Налей вино и нека е пенливо.
Ти знаеш. Моята любов,
не се помества в чаши. Не си отива.
Наздраве!За споделените мечти. ...

СЛЕД ПРАЗНИКА
Тътен глух разбуди мрака,
сетне гръмко излетя,
като щурмов изстребител
собствената ми пръдня. ...

Изгубих се, и се намерих...
Между страниците на роман.
"Вълнуващо" ще кажеш...
Стига да не беше в образа на дон Кихот.