Пролог
Имаше една държава – България, а в нея, една планина Родопите. Казваха, че там са събрани десетки култури. Казваха, че там има нещо магично. Не, нещо, всичко там беше магично. Имаше един параклис, но в него нямаше нищо християнско, нямаше икони, но пламъка му не спираше да гори. Хората палеха ...

С благодарност към Георги Георгиев – Гошо Физика и Давид Даюб, помогнали ми да оформя идеята от техническа гледна точка
1.
Тази година щях да съм абитуриент. Колко работа имах... Балът, костюмът, дамата, веселието, после кандидат студентските изпити, студенството...
Да, и една дребна подробност – вс ...

Колко много - нежен пух от глухарчета
се понася нагоре към небето
и полюшква ги вятъра...
под милувките на слънчево лято!
Колко много - скрити надежди ...

Лудост е да се надявам,
за чувства истински, желани.
Лудост е да ти прощавам,
за думите ми, от тебе не разбрани.
Подлост или сложна игра? ...

Кунка лекуваше от всичко, но селото го пазеше в тайна за да не се събирали в Долен Бурен тълпи. Така им бе заръчал Ангел, мъжът на Кунка, който контролираше приема.
- Само хора с много пари или с някакво място там горе - бяха думите му в селското кафене - Така и за селото ще има полза! - беше им обя ...

Пишете само… Денем при това
Не ми се спи. Какво да правя? Пиша.
Опитвах да броя овце, кози.
(Напълно безполезно и излишно)
Сънят отказа да ме навести. ...

Музика,текст,аранжимент -Никодим
Запис и мастеринг -Детелин Йосифов

Sanremo 2019
------------------------------------------------------------
Джулия Мути - Поне три
Санремо 2019
--------------------------------------------------------------------- ...

Макар около теб светът да се променя
ти в центъра на своята същност остани.
И в мрачни дни се запаси с търпение,
повярвай ми, че ще настъпят други дни!
То, лошото, не продължава до безкрайност, ...

Колко години я гледам тази бреза?
Застанала точно срещу моя прозорец.
Разлиства се, цъфти, гине и се възражда.
И все там си стои. Като паметник.
Колко години през тоя прозорец гледам? ...

Добряка го по загледа и му рече
- Виж Рошко, ти беше добро, вярно куче. Пазеше и кокошките и нас, но перлите взеха да намаляват, затова трябва да те убия. Не ми се искаше, но не мога да остана беден. Рошко го погледна жално с тъжни очи, сякаш го разбираше какво се кани да стори и заскимтя. Сведе гла ...

Виелици се вихрят във душата...
Снежинки трупат в мен тъга.
Сърдито времето напомня
самотна е за теб ноща.
Полека човека се събужда ...

Какво е щастието... Задавали ли сте си този въпрос... Всъщност никой от нас не е толкова щастлив колкото изглежда на всеки от нас му липсва нещо било то малко или много, но за мен пътят към щастието е успехът, когато повярвам в себе си, когато въпреки трудностите не се отказвам, а продължавам напред ...

Е Болка
Болка, най-силната болка е тази,
когато плачеш без сълзи за онази.
За нея ти се бори, изцяло се раздаде,
а тя не те разбра, отиде си и те предаде! ...

Това аз ли съм, в счупеното огледало,
търся по-добра частица в мен,
и в мен е счупено пърченценце цяло,
питам се коя съм всеки ден!
Косите си руси, сресвам грижовно, ...

НЯКЪДЕ НА ПРАГА НА НЕБЕТО
Няма да я хвърля. Няма как.
Болката навън ще се износи.
Ще се пръсне в семето на мак,
без да ме приспи. Ще го прахоса. ...

***
Трудно се разбираха дълбочината на чувствата у една жена, силата на сърцето и, но и силата на нейната воля. Трудно, защото дълбочината на женската същност се родееше с буйното каменисто корито на дива планинска река, чиито пенливи води се успокояваха, чак когато навлизаха в разклоненията си и на ...

Сърдити ли родени сме, не знам,
човекът по природа ли е злобен?
Защо с такава ярост или плам
необичайното да сринем сме готови?
Съседът ме събуди посред нощ – ...

Ангел ме взе между две празноти.
После часовникът стана недъгав.
Тръгва ли слънцето? Да си върви!
Многото хубаво не е на хубаво.
Ако те скрие в лилавия цвят, ...

Обичах те,Обичам те,ще те Обичам
до края,до последният си дъх.
Оставих те защото,те обичам
поне един от нас да е щастлив.
Живей,живота си достойно. ...

Участвах в приказка една –
Красавица и звяр се казва тя.
Краят ѝ не бе добър,
но зная,
че животът ...

Точно когато се науча да плувам
водата изчезва,
морето пресъхва.
Необятната празнина пак е пред мен,
простира красотите си, ...

От тази залезна висина
прииждат слънчеви поклони.
Там спомени за една жена
мислите ми топли ронят...
След срещата на поглед и зов- ...

Отново нощта разпиля
звездите си около мене.
Събра полепнала тъга
и свещта започнала да дреме.
Посипа ми косата с лунен прах, ...

Слънцето вече беше залязло.Неговите лъчи запоследно галеха сухите земи.Седейки аз до прозореца пишещ поезия,забелязах нещо необичайно навън.Не ми отне никакво време,за да разбера,че валеше сняг.Досега се чудех какво да напиша и ми дойде една идея.Взех една химикалка,взех си листа и измайсторих една ...

След декемврийските студове всички бяха сигурни, че зимата ще бъде дълга и мразовита. Напук на това февруари се оказа необикновено топъл с няколко температурни рекорда. Единият бе в Кранево: на 17 февруари + 26 °C. Хората захвърлиха зимните дрехи убедени, че няма да им потрябват повече тази година. ...

Просто сняг…
Снегът навън е просто сняг,
но някъде дълбоко в мене
се сипе бял небесен прах
и шепне думички вълшебни. ...

Живях почтено и смирено.
За бъдещето нямам страх.
Оставям нещо сътворено,
когато се превърна в прах.
И някой с нещо ще ме помни, ...

В приказки живее моята дъщеря,
принцесата във тях винаги е тя.
В луда надпревара с вятъра търчи
и щастието грее в нейните очи.
С рокля парцалива играе в пепелта, ...

Беше толкова черен, че в тъмното все едно не съществуваше. Криеше се в малък, мрачен процеп между скалите и дремеше.
Чакаше поредната, заблудена плячка да се улови в невидимата му мрежа. Рядко излизаше да покаже тантурестото си тяло. Понякога надничаше от убежището си. Гледаше хипнотизиран любовният ...

Нощта разтвори черната си рана.
Съзвездието Лира звънна тихо,
небесната божествена камбана
изплака стари, непотребни стихове.
Небето носи брошката си лунна. ...

Глава 17
Събудих се на сутринта и осъзнах, че не само съм заспала до Дими на голямото кралско легло, ами и бях с роклята. Слава богу бях свалила обувките на Louboutin и те сега почиваха до леглото. Дими беше станал, а кардиографът беше изключен. Огледах се наоколо, но не видях къде е отишъл Димитър. ...

Добро утро! Скреж е заскрежил позасъхналата трева на поляната отсреща, студено е, но пък е слънчево. Само след час, два вероятно скрежът ще се претопи в капчици роса по пожълтялата трева. Не се идентифицирам с мислите си в този миг, но и не им вменявам ролята на жертви, т.е. не упражнявам над тях ни ...