V
Не съм те аз докосвал дори със стръкче цвете,
от обич, за прегръдка разтварях си ръцете.
В живота ни съвместен не съм изневерявал...
И лошите ти думи с любов съм опрощавал. ...

О, знаете ли, как душата се пие
глътка, по глътка от чашата свята...
от болка безконечна как глухо вие...
и пак пълна остава... но уплашена...?
Знаете ли, как се къса от душата ...

Разказ от Георги Гълъбов
Горяха къщите на Долната махала, чуваха се изстрели, но след пладне всичко затихна. В селото настъпи суматоха, хората се събираха на малки групи, шептяха изплашени. Никой не знаеше причината, поради която днес се бе изсипал турският гняв. Едва късно след полунощ по пътчето с ...

Снегът затрупа вече двора,
мълчи чешмата в леден сън.
Навред е пусто, няма хора
и тихо, тихо е навън.
А в мен сърцето без умора, ...

Глад за пари... Глад за имот...
Всеки е гладен в този живот!
Всеки ламти - да трупа, да има,
сякаш живее живота на трима...
Няма насита бесният глад ...

Две щастливи ръце...
Хванати за една друга...
Аз, ти и синьо небе...
Щастието колко струва?
Усмивки и смях... ...

Ако ти си моето утре
дълго мога да съм силна и сама.
Ако ти си моето утре мога
да съм страшно много твърда.
Ако ти си моето утре ...

Никой не ми е казвал какво е мистрия, а и започна да вали. Обичам да слушам как вали. Това всъщност е навик на който ме научи брат ми. Баща ми не ми се разсърди. Вместо това отиде и сам взе мистрията. Строител от както го помня.
Бях се решил за първи да дойда с него на работа. Разбира се от него чув ...

За мен си...
като къшей хляб за премръзнало врабче,
оня примамлив фьон край косите ни
и дантела на дъжд по тъжното ми лице,
щедра мъдрост от епохата на дедите ни... ...

Червенеят отдалече.
Единици още зреят.
Радват с червени дрешки всеки, който мине.
Ех, на сладост бият враговете!
Шоколадът им отстъпва. ...

живея в една котловина
на седмия етаж на едно общежитие
от прозореца виждам далеч планина
(над нея има облак)
и всяка вечер се случва странно събитие ...

- Можеш да ме отведеш и на край света. Винаги ще те следвам - с пламтящи от силното чувство страни, прошепна Диди. Алфонсо я погледна така, че тя усети как погледа му бръкна до дъно в душата й, а после отчетливо и със странен глас произнесе:
Неправилно се изрази. Ще те отведа до края на световете! О ...

Бавно слънцето залязва,
и докосва морския пейзаж,
от морето блясък се показва,
сякаш е един мираж!
Залез, като картина ...

…Така… Така… Така… А сега… Ох, ако може… Ей така, отдясно, един финт само и после… Добре, добре, оня се завъртя… Лекичко напред… Я да видя какво става по терена… Уха, нашето крило се е устремило към вратата… А плеймейкърът напредва към дъгата… Кому да подам? Вдясно? В центъра? И тия се оглеждат… Оча ...

Разсмивам се за някого щом кажат:
”Като калинка е - смирен и тих!..."
Обратното готов съм да докажа
и чуйте истината в тоя стих.
Калинката, повярвайте ми, хапе, ...

Очи пълни с любов и любопитство,
гледат интересно към света широк.
Любознателно преглеждат всяка
незначителна подробност,
гледат с интерес мъничката книжка и ...

Играя ролята на шут
в житейския театър.
Разсмивам всеки срещнат
пък било и луд,
а всъщност ми се плаче. ...

Знам, не ме четете мене...
но знайте аз ще продължа!
Да пиша, макар да зная,
не са за вас любимите слова.
Тъжно е, когато всичките нехаем. ...

Толкова си млада, фина.
И дълбаеш с нежен глас.
Зад усмивката невинна
криеш ти копнеж и страст.
Дълго търсих, чаках, питах. ...

Когато липите разцъфват,
под блага усмивка на юни
и бляскави зайчета къпят
очите в лъчи – златни струни.
Ухание липово броди ...

Напиши ми книга. Кривото зъбче настояваше.
Къде? Тъпо го казах, както мога да говоря и да се усещам, когато съм влюбен.
Където ти е удобно. Просто го направи. Има ли значение мястото?
Разбира се, че има значение. Предпочитах дупето. Там се пише най-добре.
Започнах. Този пръст беше неудобен. Кучето м ...

Човек умира постепенно. Нима всичките събития в нашия живот не са етапи от нашата смърт? Нима животът не ни напуска частица по частица?
Мел Гибсън
Напуска ни животът
частица по частица.
Просвирените ноти ...

- Къде изчезна, Жулиета?!
Пустее скъпият балкон...
- През девет планини в десета,
отидох да ми сложат силикон.
- Какви са тия джуки страшни?! ...

В една лятна събота сутрин се оказах собственик на списък за пазаруване, който беше голям колкото египетски папирус, на който са изброени имената на всички царували фараони. Жената ми го връчи с мефистофелска усмивка и каза, че този път не приема никакви оправдания от моя страна. Било време и аз да ...

Така копринена е днес нощта,
дочакала вълшебното ти вричане.
Прегърнал ме със влюбени слова,
в душите ни нарекъл го ,,Обичам те!,,
И капчици любов, търкулнали се по ...

Бог се беше разлютил на земните си васали. Небето приличаше на море от мокро черно руно, разпокъсано на места от раздиращите го на дрипави късове мълнии. Напъпилите клони на дърветата се извиваха едно в друго, плющяха от вятъра и отразяваха с тъмна блестяща светлина от дъжда просветващите мълнии. По ...

Земята вика Марс,
Луната отговаря:
«Е, спрете с този фарс
и сметки без кръчмаря!
Върнете златната ...

Животът е хубав ако си спокоен. Но аз винаги имах едно на ум, че може да ни търсят. Не можех да се отпусна напълно. Все хвърлях погледи зад рамо, оглеждах за ненатрапчиви на пръв поглед хора. Изкарахме няколко месеца, като сменях разположението ни често. Търсех жилища в голям мегаполис ,за да остава ...

Че ти си братко, жива класика!
И аз през уплах все чета,
как морето ще подквасиш;
и в небето си звезда!
Добре е, че вярваш твърдо, ...

За теб или за мен да се разплача?
Преселени са в тъмен свят душите
и плаче тишината за палача си,
но буренът под стъпките му сит е.
По скърцащата стълба се изкачват ...

Глава единадесета
Холивуд – лъжата, която харесваме
Ден 10-ти (вторник)
Алармата – започва нов ден и скачам. Винаги преди скачах така сутрин и приветствах деня. Миналата седмица бе трагедия, но сега ми се пее. Душ, зъби, дрехи. Как ще се пера тук? Да си взема ли лаптопа?
– Добро утро, Роуз! ...

Без стрелки са днешните часовници,
нямат книгите ни книжни страници,
нямат цели днешните бунтовници,
бранещи мисловните си граници.
Без стрелки са днешните часовници. ...

Ако някога в грях случайно паднеш,
не се отчайвай, ако се провалиш,
на Бог моли се, за да станеш
и не спирай с песен да го хвалиш.
Пусни мелодията на сърцето, ...

Влетяваш в съществителните ми, обираш всички прилагателни
и се настаняваш нежно в съдържанието на всяко изречение.
Допир на пръсти предава трептенето на щастливи неврони.
Разчитам всяка крива в кардиограмата на сърцето си.
Знам, че обичам до костиците на хрущящо желание всяко докосване. ...

Как да открия път към доброто
Щом не намирам пътека към тебе?
Идват с шепот вятър, луна и слънце,
Носят одежди и скрити надежди...
Идват към мене преглътнали стон, ...

Едно случайно запознанство преобърна живота ми. Три години по-късно, поглеждайки назад, виждам единствено развалини, и някъде там под останките, лежи безпомощно нараненото ми сърце. Във въздуха се носи мелодията на плачещата ми душа.
Със течение на времето осъзнавах, че той е най-тънката и най-болна ...

Смартфонът звънеше настоятелно от тротоара, точно до табелата на автобусната спирка. В късната вечер на нея нямаше никого.
Последният автобус спря с пъшкане минути преди полунощ. От него слезе само млада жена. Забеляза светещия телефон. Наведе се и го вдигна. На екрана имаше номер, без име. Поколеба ...

Вината е на виното, че дава смелост
да кажа: “Днес не те обичам вече!”.
Вината е във теб, че много чака
и дълго беше все от мен далече.
Наздраве! Пий до дъно тази чаша, ...

До тебе е така красиво...
дори когато мълчиш,
дори небето да е сиво
и лее капките сълзи.
Очите ти говорят... ...