Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът веднага го премести в приказката „1000 желания вече изпълнени“.
Бъди какъвто искаш, но също така остави хората да мислят, каквото искат за теб.
Вземеш ли се насериозно, може сериозно да се изненадаш от ли ...

Здравейте отново, скъпи приятели и мили хора в този необикновен свят на откровения и духовна красота!
Споделям с вас и втората композиция от моя нов проект, явяваща се нещо като продължение на въведението, което направих с първата и подсказва за третата, която ще даде и името на целия проект.
Приятн ...

За младостта ще ти разкажа, сине,
за трепетите недоизживяни.
То беше, сякаш, преди сто години...
Най-живата любов е премълчаната...
Тя всяка нощ в съня ми идва боса, ...

Телефонът звъни ожесточено. С цветния ми сън е свършено. Събуждам се в черно-бяла стая. Повече черна, отколкото бяла. Сумрак. Телефонът звъни отново. Пресягам се да го изключа. Мярвам името на комисаря на екрана. На комисар не се затваря. Плъзвам пръст по екрана.
- Крумов! Къде си?! – дрезгавият му ...

Ние сме заседналият куршум в дулото
на българският преход.

Мирише ми на пушек.
И димят
запалените есенни листа.
На куп
с греблото в двора ...

И отново извинително предупреждение.
За специалистите по надзор на свободата на словото и фантазиите. Тази история е напълно измислена – и нея чух в градската баня, но не видях кой разказваше, защото имаше много пара, очите ми бяха сапунисани, наоколо се буташе бая народ…
И хич не съм съгласен с изл ...

Цопва парцалът в легена...
Цоп...цоп...цоп...
Женски, нежни ръце...
Биг Бен* брои... кръгъл час...
Бам...бам...бам... ...

Сърцето ми ранено пак кърви.
Душата ми е плачеща китара.
На път към неизвестното поемам,
какво ли утре ме очаква…
Мечти, илюзии – измама ли са, ...

Идва Септември бавно и кротко.
Леко небръснат, леко унесен.
С пъстри очи е , с тиха походка...
Чуй, тананика си някаква песен.
А пък до него , пищна и зряла, ...

Ето - връзваме кончéто.
Стигнахме до там, където
най-щастливата Мецана
кръста на Мечока хвана
и потеглиха полека ...

Раздяла
Крият беззвездни заво́и,
будни Луни в тишината.
Нощите пият с поро́и,
пътища търсят в душата. ...

Приятелството,не е предателство!
Не заменка на чувства...то е разбиране,
подкрепа,съчувствие ,дела пълни с разбиране.
И дори да сбъркаме да бъдем отново обичани.
Неразбрани от много...но подкрепени от тях ...

Гайдите писнаха и тъпанът забумтя на мегдана. Младо и старо се стекоха и веселието започна. Първо засвириха ръченица, ситно, ситно стъпваха момите и ергените по такта на мелодията. Разлюляха се ръце към небето, замятаха се глави, крака… После се изви кръшно хоро. Като шарена броеница се ширна навред ...

Далеч
Отиде Тя далеч от мен,
посърна мойта радост,
угасна светъл ден
без Нея – светлина ...

Разрушаването на Берлинската стена беше грешка.
Тя трябваше да остане – символно. От нея да се бяха сътворили врати – прозорци. И не железни, а ефирни завеси трябваше да има. Да минава всеки покрай тях. И да помни.
Демокрацията дойде да руши – видяла в слънцето заря, тя ослепи индивидите, както обич ...

Аз съм Галинитчето! Искам да споделя с всички вас моите мъки и болки! Моля Ви да ме разберете и изслушате!!!
Обичам с цялата си душа и сърце един човек. Той е моето прекрасно слънчице, той е радостта ми, той е щастието ми, любовтта ми, смисъльла на живота ми. Всичко за мен! Стиховете, които тук всич ...

Вдъхновение от народната песен
"Сакам да се женим,мамо.."
Мисля да се женя...
Мисля да се женя вече,но не зная как
булка да си избера,но да е без кусур.... ...

И пак сме, мое Лято, на финала
на песен лековата и протяжна...
Сърцето ми отмерва девет бала
от чувства, дето няма да изкаже
до следващите слънчеви откоси ...

Если питаться пищей из магазина, то, возможно, ею мы не насытимся так, как пищей, выращенной самими. Мы питаемся пищей без живы. Она уходит тогда, когда производство еды ставится на конвейер. Она уходит с деньгами, полученными за неё.
Для того, чтобы жить полноценно, питаться можно намного меньше, н ...

Стената срещу теб
сънува твоя сянка.
Скала зад теб
мечтае
за гърба ти. ...

Отвори очите си, но не усети вълнение относно предстоящия ден. Честно казано, не усещаше нищо. От много отдавна. Може би понякога, когато спомените връхлитаха внезапно и неочаквано като летен дъжд, усещаше малко гняв, но не полагаше усилия да храни това чувство. Вече всичко беше загубено. Нямаше сми ...

светѝ мишени —
копиехвъргач(к)ите —
от жал лишени

За какво ли мислят малките деца?
За какво ли те мечтаят?
Може би са тук в реалността..
Може би са жители на Рая!
Може би са тук на таз земя, ...

Златно жито са звездите,
в лунна слама - от лъчи,
спи луната кротко. Скрита.
Влюбено щурче мълчи.
Сред тревата не заспива ...

На брега на морето, обвита в тъга,
на мокрите пясъци лежа си спокойно.
По бузите жари гореща морска сълза
и смесват се следи от стонове стройно.
На плажа горещ пак съм сама. ...

Мушичката Мая летяла
и както летяла, заспала.
Сънува мушичката сън:
Че тя не е вече мушица,
а горда и страшна орлица! ...

Задължително лягане
и задължително ставане
задължително боравене
с нож и вилица при хранене
Задължително образование ...

Животът лицето ми с бръчки покри.
Наричам ги просто "пътеки на времето".
Следи са от болка, тъга и сълзи,
изгубена обич, от тежки раздели...
Следи са от мигове, спрели дъха, ...

Гледачката взе кафената чаша и се вторачи в утайката. Бе възрастна жена, с набраздено от бръчки лице и очила с дебели лупи. Воднистите й очи се присвиха. Тя завъртя бавно чашата, за да може да разгледа и стените, и изсумтя.
– Как ти беше името?
– Мириам Селизова – отвърна седящото от другата страна ...

Пътувал сам в пустинята гореща
четвърти братовчед на Аладин.
Съзрял внезапно в дюните отсреща,
че влачи се нещастен бедуин.
Подканил бързо старата камила. ...

А ти си малко бяло пухче.
Летяща нежна перушинка.
Отблясъци на фино мъхче
заплитат всяка нова бримка,
белязала сърцето ми да стене, ...

Все още пáри, по кожата трепти,
вибрира слънчевият лъч последен.
Заспива леко закъснял и с него
въздъхва лятото, и с меланхолия изчезва.
На плажните чадъри се затварят ...