В реката на човешките самозаблуди
нагазвал съм до шия не веднъж и аз.
Пресичал съм я, смятал съм за луди,
онези, гледащите от брега в захлас.
Те идваха за улова на зрелища и риба, ...

Към теб
Тъмно е. Есента е късна. Навън е мрачно. Дъждовно. Тихо. Пропито с мъгла. И сиви цветове. Вечер е. След полунощ, когато всичко се е отдало на съня, носещ спокойствие и нужната почивка. Отново съм сам и всичко е потънало в призрачна тишина. Нощната лампа свети над бюрото ми от тъмно дърво. Пр ...

в една страна с бол
сиво вещество - сива
икономика

Оглушителният грохот бавно ме убива,
а в сърцето ехото отеква и застива.
Сякаш с патерици тежки са въоръжени
милиони по света души осакатени.
Все по-често, Боже, в празни погледи се взирам ...

От жълтите павета заслепен,
за хората забрави в този ден.
Сега е друг той - променен
и все сериозен, все вглъбен.
Не го закачайте, не го търсете! ...

Аз, Последната земна жена, оцелявам
с теб - Последния мъж.
Гневен, Бог разрушил е Земята, залял я е
със Световния океан.
С теб живеем по милост на ледния къс. ...

Колко сладко е да бъдеш сам,
да чуваш само свойте мисли.
И те ефирни, като в храм
да бъдат лек за болната душа.
Не чувстваш липсата на хóра, ...

Тази микро-Вселена която създадохме с чувства
наш храм е!
Но също тъй наш е затвор.
Животът е мъка и битка жестока, изкуство
И срам е ...

Независимо дали го осъзнаваме всички сме като огледала и си влияем.
За това е важно да внимаваме как се"докосваме".
Когато някой пипа Света около себе си с гнусно-мазни ръце, това което вижда в хората пред себе си е същото като ръцете му.
Благодаря Ви търсачи на Чистото и Красивото!
Останете по-дълг ...

Ти виждаш ли ангел дошъл от небето,
с разперени в полет красиви крила,
ти чуваш ли как се вълнува сърцето,
и как запъхтяно тупти и сега.
Ти знаеш ли колко очаквах момента, ...

Пусни ме да изляза, ще се върна.
Пусни ме, своя дълг ще изпълня, кратко щастие за миг позволи ми.
Освободи ме!
В златната клетка ще се върна, златна птичка ще ти бъда,
дълг и подчинение ще изпълня. ...

Когато да си тръгвам, аз оставах.
Омръзна ми да гледам все към куфара.
Човек обича се и сам се мрази.
Останалото всичко е
заблуда. ...

Дали от тихата влага в очите ти
в студената петъчна нощ
в този дъжд нежен се влюбих?
Ще те чакам притихнал в мечтите ти -
Свят толкоз добър... толкова лош! ...

Сърцето ми е само.
Само в тъмната кинозала.
Само по пътя за дома.
Само в купено на нощният влак
към града ...

По тротоара на живота...
вървим по стъпките на милиони!
Вървим, смирени в тъмнината,
забързани към своят дом.
А колко стъпки с мисли сме вървели! ...

Тя е
всяко разцъфнало
цвете,
росна капка
по заскрежената ...

„На Рая, дето всяко бреме снемат,
желайш ли славата да видиш сам,
ръце по-чисти тебе ще подемат...” - „Ад" - Данте
Не е за егоистични хора добротата,
трудът ще бъде хвърлен, ...

Есента е в делириум
отъркаляна гола в снега.
Опустошена.
Ще изпадне в амок.
Бели съновидения ...

Не ме търси, не ме откри
в смисъла на думите ми.
Не с очи, с душа прогледна
в отстоянието помежду им.
Успя, прозря с шесто чувство ...

Както краката си суркал
Пешо под моята стряха,
паднала тежка висулка,
треснала Пешо в главата
и му пробила без време ...

Промени се ти на време,
дрехите си изпери,
Исус ще дойде да ни вземе,
много скоро, разбери.
Молитва за спасение кажи, ...

Уморена съм.
С последни сили заспивам...
върху змийско гнездо.
С тъмнината се сливам...
студено е... ...

Тя пътуваше във влака. Главата й беше леко наклонена, а лицето изморено. Щеше да пътува дълго. Един безкраен път с неизвестен край.
Животът й до сега не беше лек. Израстна сирак, а след като почина съпругът й потъна в самота. Работата я погълна, но това беше временна утеха. Дните минаваха безлични и ...

Пореден ден от живота на Мими. Тя е вече добре, здрава е. Не е необходимо да ходи на лекар. И лекарствата, които взимаше, за да се лекува, вече не са й нужни. Но приказките, които Феята на сънищата й разказваше и липсваха. Искаше да слуша още и още. Искаше да пътува там някъде към планетата на сънищ ...

младост и бъдност
едно са - защото на
БОГ тържество са

няма любовта
заместник и е извор
на благодатта
.....................................
благодатта - ...

През девет планини със гръм пристигам,
внезапен, подивял и огнедишащ,
по теб – простряна като жадна книга
най-хубавия стих за да напиша.
С перо от нощни устни да извая ...

Ще си сложа тъмни очила
да излъжа някак си съдбата,
ще те видя по-красив, по-млад
и ще тръгнем двамата нататък!
И далеч от хорските очи ...

Не те обичам, остави ме!
Очите вече не са тъжни.
Каквото искам ще се сбъдне,
утре и на мен ще ми потръгне!
Но всъщност остани, почакай! ...

Начални бележки.
Пусках няколко за проба. Сега реших за празниците да пусна ЧАСТ от поредицата.
Дано ви усмихнат. И замислят...
/мислени мисли/
Идват ти понякога едни такива… Хем добре звучащи, хем смешни, хем някак си самостоятелни – няма къде да ги включиш… ...

Ина скочи и се втурна към мивката. Стомахът и за пореден път днес се сви на топка и всичко се изля навън. Зле и беше. Краката и се подкосяваха, а в главата и бушуваше лава. Отпусна се и седна на пода. Хвана с две ръце корема си и се сви като пашкул. Зарида първо тихичко, а после се разхлипа все по-с ...

Се враќам на почетокот
со корени во детството
и со тишина те будам
од соништа кои нема да се остварат.
Јас би те заборавила ...

Думите не стигат,
когато трябва да повярваш
на скромните дела.
Величието тук пръст има,
взима връх фалшивостта! ...

EЗИКЪТ МИ
ги обича.
Прави си с тях
каквото си иска.
Държи ги между ...

Разбирам. Празници. Доброто,
на показ е. И се раздава,
но там, отляво, под реброто,
сърце тупти. И наболява.
И чувам. Бие. Лудо. Бясно. ...

Грижа. Внимание. От това се нуждае крехката и чувствителна жена.
Дори не Любов.
Любовта все някога си отива. След Нея трябва да останат Нежността и Грижата. Да си нежен с някого е умение. Да бъдеш обсипван с нежност е богатство!
А всъщност нежността е Любов. Най-силната, истинската и чиста любов.
Аз ...

Мравунякът - човешкият ни род -
все някога от тежест ще се срути.
Земята майка следва своя ход...
За нея хората са „тутти фрути”.
Не помни тя такава суета ...

Защо да си играем,
щом в очи да си го кажем можем?
Нали сме смели, силни,
нали сме първи, и сме ний самите,
истински, първични, ...