Виновно ли е цветето,когато,
озарено от сноп слънчеви лъчи,
намира в пурпурна позлата
свойте най-приказни мечти?
Виновна ли съм аз,че властно ...

Луната съблече си бялата риза
и гола в небето без срам се показа.
А Господ пред нея със облак излиза
и с него охотно пред мен я наказа.
И лунна пътека не стана в морето, ...

Искат от мен да свия семейно гнездо
да дам топлина на студения дом,
да бъда като всяка жена –
къщовница и майка.
Ала душата знае своето ...

Всяка липса изцеждам в сълза
в кутия събирам една по една.
Заключвам я бързо и скривам дълбоко
в сандък със тъги на сърцето широко.
Наместо очите, устни се усмихват, ...

Компютърът, казват, на човека прилича.
Без чувства и съвест е, да,
но добре имитира човешката мисъл...
ала пак има слабост една.
В живота Control Z и Backspace ги няма. ...

Толкова е обрасла
вътрешността ни
с растителност...
Не треви са поникнали –
живи стволове ...

Зимата разстила свойта бяла пелена.
В прозореца ми хиляда светлинки блещукат!
Далече си. От мене си далеч сега.
На вместо тебе тишината ме прегръща.
Снегът се сипе сякаш хиляди звезди. ...

Случайно засякохме се със очи,
съвсем нормално - обичайно...
щом намираме се в обща стая.
За секундичка, за миг дори,
е неизбежно да не се погледнем във очи. ...

ти можеш да го направиш
можеш да полетиш
вятърът да видиш
мечтите да покориш
да целунеш цветята ...

Снежната утрин подканя ме със зрънце любов.
Сложи, мили, кафето и чайника.
Целуни ме и сгуши се при мен.
Нека навън да вали.
Нека снегът да засипе мрачните улици. ...

Запалени са вече светлините на душата
от подадената искрена приятелска ръка
Не е вечна болката знам и се завръщам
като Феникс възкръснала от пепелта.
Безсмислието на мрака не акостира вече. ...

Бъди за мене светлина
А аз ще те обичам
Ще бъда твоя топлина
Обгърнала света ти до отричане
От теб ще е това отричане ...

Пред Коледа обзема ни вълшебство
и нашите души то завладява,
навсякъде разпръсква съвършенство,
а ледени сърца за миг стопява.
Нахранена, поне една старица ...

Горе над града се извисяваш
С бастунче си и със брада
Гледка красна ни даряваш
И със свойта висота ни даваш
Надежден път за бягство от града ...

В едно село живял един смъртно болен.
Всеки ден, този човек излизал на разходка, вдишвал всяка глътка въздух и се радвал на всеки повей на вятъра.
Освен разходката, човекът често работел по своята къща, която мечтаел да завърши, преди да си замине завинаги.
Един ден на вратата на болния се почукало. ...

Не искам
други
да обичам,
нима не
го разбра?! ...

Влюбих се в душата ти.
В думите, безумията в тях, нежността, старанието, суровостта и прямотата дори...
Влюбих се в присъствието ти...
Образ ти изваях различен от реалният, който също ме привлича. Но влюбена съм в усета за теб, в мечтите, в красотата на тяхната сила...
Влюбих се в надвечерните часов ...

Много пътувах.
- Ама как?!
Нямаш снимки,
ще кажеш,
при Бурш ал араб, ...

Полковият свещеник отец Климент спомена поименно и тези, които носеха името Николай, Никола, Кольо и техните производни.
Службата свърши и командира събра щаба си.
Полковник Златарев беше от знатен възрожденски род и държеше на традициите и
почиташе войнската чест.
Той беше роден в град Охрид и като ...

Обожавам изгрева. По-точно неговото раждане. Прилича на фантазия изтичаща от пръстите на магьосница.
Седя си сутрин на терасата, отпивам кафето на глътки, а погледът ми е впит в тънката линия разделяща небето от планинските зъбери. Там първо тъмнината се пропуква, тъмносиньото бавно изсветлява и на ...

В главата ми като виелици се въртяха неспокойни мисли, докато заедно с баба скубехме плевелите около ягодите. Дядо, майка и татко пръскаха овошките в другата градина и им бях благодарен, че не са около мен. Баба беше добродушна жена, можех да споделя с нея всичко и тя щеше да ме изслуша, но незнаех ...

На Игнажден е много важно кой пръв ще влезе в дома ти!
Добър човек за полазник се търси!
И понеже друг няма като мене такъв,
ще изляза за мъничко от дома си,
за да си вляза след това пръв. :)))

Нима не сме прашинки – скални капки,
заустени към майката земя?
И в дните наши, отредено – кратки,
целта не е ли простичко – една?
Заченати от сливане на клетки, ...

1. Всяка рискова ситуация изисква презастраховане.
2. Генетичното разнообразие е право пропорционално на броя от притежателите му.
3. Увереността идва с рутината, а самоувереността – с късмета.
4. По-добре умен враг, отколкото глупав приятел.
5. Няма безплатни уроци, един ден всеки плаща цената.

Нощ е! Ела, подай ръка
ще ходим на бал...
там сред звездите!
Когато две сродни души
се преоткрият, ...

Дали съм храм... сама не знам,
(камбаните стоят високо).
Внушително звънят в сопран,
слова кънтящи издълбоко.
В сумрака вътре... тишина, ...

И тази нощ, както много други, не заспах. Предпразничните дни ме натоварваха с мисли. Едни – тягостно тежки! Други – будеха усмивка. Навън вятърът брулеше в стъклата на прозореца. Едри капки дъждовни се плъзгаха по тях като сълзи, събираха се на перваза и потъваха в калната почва. Така моите се стич ...

Пътува само малко момиче в трамвая,
защо е само, а навън е студено, не зная.
Седнало и задрямало е то милото вече,
малко джудже, едно мъничко човече!
Хванало голямата си раница в ръка, ...

В мен гастролират мрачни мисли,
подобни на табун подплашени коне!
Да би се слегнала прахта от тях поне,
та да не чувствам привкуса им кисел,
като винó, негодно за другари! ...

Колко милостив си, Господи, към мене!
Даряваш ме щедро с препълнени шепи.
С обич странна – нищичко не очакваща,
неизискваща, с такава обич ме възкреси.
Дари ме със сърце друго неподправено. ...

Българийо, какво се случва?
Какво направиха родино мила...
Наша си... а сякаш чужда,
всеки тръгва за чужбина.
Бягат децата твои, Българийо. ...

Глава 15
Къщата на семейство Симеонови в квартал Бояна не беше никаква къща, а великолепно имение с огромен двор, който даже си имаше път за коли. Входната врата, водеща към двора, естествено бе от ковано желязо и имаше охранителни камери, заснемащи всеки, който би се навъртал около входа. Таксито в ...

През годината на човек му се случват твърде много неща - весели моменти, напрегнати дни, неприятности и лежерни вечери със своето уединение. Има обаче едни по-специални дни в годината. Те са казват, необикновени. Фактът , че са част от последния месец декември и последната му седмица, явно си оказва ...

　
Аз хората от моя край,
не бих нарекъл християни,
мечтаят за небесен Рай,
но все я карат "както стане". ...

до даването
ЛЮБОВТА СЕ свежда и
самозарежда
...............................................
самозарежда ...

Политически кампании се водят за хора, решили икономическите си проблеми. Затова у нас кампаниите са рекламни…
Обича симфонични концерти – човек все пак понякога трябва да се усамотява…
Толкова дълго сме над пропастта, че го считаме за роден край…
В магазините има всичко, няма желание в портмонето…
...

“Душата ми е непокътната, зряла.
И като Земята цяла.”
г/м
Промъква се вълшебство.
Миражите топят се... ...

Паднаха златни облаци над пустинята от сребро
Сред пустошта портал към друго измерение
внезапно се отвори
Спектрум от незнайни за окото цветове като
възел се преплитаха - ...