Забележка: Пълното заглавие на рецензията е "Пътуване из приземеното небе в „Прелял капчук“ на Донка Василева

Тих Вулкан
Тих Вулкан бълбука в мен сега,
лавата гореща още е на дълбоко.
Чувствата се борят с реалността,
ако изригне ще е много на високо. ...

-От какво най-много те е страх?
-От това да ме забравят!
От това да запее монах,
а те нищо да не правят...
Ще бъдат ли тъжни въобще? ...

Сонувањето во празно
е бесплатно
а сепак чини прескапо.
Никој не предвидува
каде ќе заврши ...

Клиент стои в паричен салон на банката и се чуди към кое гише да се насочи. Учтива млада служителка го пита:
- Здравейте, господине, ще теглите ли?
Мъжът с усмивка се насочва към нея:
- Ооох, аз "тегля" цял живот, момиче, 'ми да видим дали имам превод …

сбогуване
последна сълза в окото
на кучето

Чукайте се нежно!
За да не се счупите
от удоволствие...
Все пак предстоят
още весели празници!

Не мога да се позная.
И ти се питаш коя съм.
Изпихме омайната чаша,
утаи се на дъното - навик.
Бе лято до вчера знойно, ...

Петък вечер
Беше доволен от живота си. Спокоен, подреден, без сблъсъци и катаклизми, без излишни драми. Жена му не беше ревнива, не питаше кой защо и кога звъни, нито обръщаше джобовете му, дори не беше забелязала и усетила я чужд косъм, парфюм или други следи от кръшканията, ако е имало, като по фи ...

Осми ден. Пореден ден от живота на Мими. Всичко беше прекрасно. Мими пак ходи на детска градина. Пак разказа приказка на децата, пак играха, писаха и смятаха до 10. Забравих да ви кажа, че Мими е в предучилищна група и там не само играят, но и учат буквите и числата от 1 до 10. Така премина деня на ...

Той свири. На площада. И пее.
Гласът му събужда неволни усмивки.
И сякаш всичко край него светлее
от звуците и от древните ритми.
Паничката пред него се пълни. Бавно. ...

Бля, бля, бля общи приказки, не можах да го дочета. Повръща ми се от автора и неговите многознайни претенции. Разтяга локуми, та се къса. И какво толкоз важно сподели? Всеизвестни клюки и политикански разсъждения. Уау, как ме грабна целия, през кръста. Въх, какъв акъл, ум да ти зайде. А не може два ...

Забравят ли се, някой да ми каже,
очи които търсил си със дни и часове.
Очи в които стигал си далеко
и озовавал си се в нови светове.
Очи, които твойте са пленили ...

Откакто го помнеше, очите му притежаваха светлия ужас на солта. Тя бе унищожила ръцете и живота му. Мислите му често бяха прекалено изморени, за да бъдат слушани под формата на думи. И все пак, чичо ѝ приличаше на странна граблива птица, която винаги я пазеше с недоверието и грубостта си.
На масата ...

Навън е мрачна нощ – заключи се врата,
разстла се в стаята ми безнадеждност,
но огънят в камината привлече мисълта,
от пламъче пулсира във невинна нежност.
Мислите ми спират се във най-обикновен обор, ...

Безумици
Да пия ли или да не пия
А трябва туршия да режа
Гумите на колата да сменям
Че зимата идваше скорострелно ...

Мъдростта е нищо повече, отколкото се може по-голям ъгъл на визия, съчетана с търсенето на най-удачният отговор от всички гледни точки съгласно вътрешните убеждения.

Като вятъра излитам и изплитам светлина,
за бедите ми не питай, аз ги крия в тъмнина.
Пак по пътя се катуркам и не беля думи две.
Мрак по тихите къщурки спуска се като перде.
Трака влакът и клокочи – малък дечко в този свят. ...

Блаженни мастилените духом
и техен пророк
избелелият лист е...
Несъгласието отпива вместо себе си
и се просва на пътя ...

Искаше да я види. Да се срещнат, да похапнат пастички и да пият ароматно кафе. Но годините минаваха, а така и не събра смелост да се обади. Единственото което правеха бе да си пишат коментари...
Но сега ще я изненада. Виждаше я на масата в любимата и сладкарница до книжарницата на Хеликон и смело тр ...

Той прие поезията
като наложница,
подарена от капризни
божества.
И дочу всеки стон ...

Глава 14
Тичах надолу по стълбите, неспособна дори да изчакам асансьорът да се качи до шестия етаж, където беше апартаментът ми, за да го взема. Излетях на булевард Сливница, трескаво оглеждайки се за такси. Същевременно отново се обадих на Асен.
-Къде е той? – попитах, без дори да кажа "добър ден" ...

Гадно, прокълнато племе, Пу! Извинявам се за проявения ненужен патос, но дебелашките и безочливи шеги на вулгарина, почват да ми действат на нервите. Изпили ми се главата. В затвора е така. Трябва да се свиква с всичко и всеки или довиждане и край. Бързам да успокоя читателите. Из местата за лишаван ...

Отлитат датите от календара.
През пръстите ми времето тече.
Годините се гонят в надпревара,
а в себе си съм същото дете...
Все бързах, бързах да порасна ...

Подскача сивичко врабче.
Небето се съблича
от ехото на стъпки.
По скрежните ресници
на тревите ...

Приятелю!
Бъди честит! И нека
което пиша тук, да ти се сбъдне!
Да бъдеш жив и здрав! Да си успешен!
Духът ти да е здрав, душата – пълна! ...

Не ме оставяй, чуваш ли?!
Защото може би света ще свърши.
Макар пресилно да звучи,
аз вътре в себе си така го чувствам!
Не ме оставяй, прегърни ме! ...

Без милост, без емпатия,
същински психопат,
ще те измъчвам,
ще мълча като скала.
От думите ти ...

Затова, че превърза всичките ми рани, докато твоите все още бяха облени в кръв.
Затова, че най-силна си била,
когато най-много право си имала да не бъдеш.
Затова, че си ми дала толкова,че да запълниш бащината липса.
Затова, че си повече баща, майка, приятелка и семейство, отколкото ...

"Не плачи, майко, не тъжи,
че станах ази крадец,
крадец, майко, престъпник
и закона наруших.
Но кълни, майко, проклинай ...

Прав е Николай Бердяев, че Бог-Творец не е създадел, а само творец. Той не е създал света, а го е сътворил. При това – по свой образ и подобие. Значи светът е съществувал и съществува и извън Бога – поне в онази несътворена част от него, където битува хаотична свобода и нещо друго вероятно.
Горе-дол ...

Следят ме.
По ъглите ме дебнат.
Надничат ми в черепа –
какво става там вътре.
Броят ми грешните стъпки, ...

С ЛЮБОВТА СИ ДА ТИЧАМ
Кой си ти? Каква е ролята ти в живота ми?
Проучвайки те, душата ми, раздвоена, се пита.
В диалога все се намесва, орисана, съдбата ми,
възлите разплита и отново сама си заплита. ...

Играя с шепите ти
преди да ме лиснеш
върху очите си.
Измивам нощта от тях,
събуждам погледа, ...