В дебрите на планина Родопа,
/разказват ни от стари времена/
живял Орфей, синът на Калиопа,
певец тракийски, правещ чудеса.
С лира и с вълшебните си песни ...

Страниците ронят се в ръцете ти,
но разлисти ме.
И пожълтели са кориците,
но прочети ме.
Прахът от мене избърши ...

Ще я срещнеш в окадени барове.
Тежък грим и пайети. И пот.
Алкохол. Лед превърнала в зарове.
Комарджийка. Залага живот.
Ще се спреш. Скверна похот в очите ѝ ...

Стаята още ни помни,
още тъгува за нас –
голи, красиви и топли,
целите огън и страст.
Стаята, пълна с телата ни, ...

Мое зимно момче, побеляло от дългото спускане,
мое зимно момче по брадата със маска от скреж,
мое зимно момче със криле ветровити на струпеи,
мое зимно момче, как е страшно и радостно, че си с мен!
Аз ли, зимно момче, те прегърбих от студ и умора? ...

Хей, не се страхувай ти, човече!
Смело погледни напред,
Недей да гледаш в миналото вече,
Бъдещето е пред теб.
Недей да гледаш на проблема, ...

„Мммаммма!“ –
рожбица
стихотворѝ!...

Кой вятър ме довя до тук,
до преспите на бяла безнадеждност?
Към тях дали съм крачил бавно,
дали съм ги желал и търсил?
Или съм бягал, падал, ставал... ...

роза
сиреч
зора

Калин вървеше по неутъпкания сняг. Често спираше, оглеждаше стъпките си, след което ги заличаваше с тежките си обувки. Беше студен декемврийски ден и младият мъж срещаше малко хора по пустите улици. Идваха празници, а с тях и спомените за къщата му, в която само допреди няколко години цареше топлина ...

На прага на безкрая солената целувка на морето
във вечността отвежда
доплувалата с мечтание за свой Едем река,
и вместо към небето, потъва в земните недра
да напоява и живот да дава, ...

Наддаваме за по-доброто "утре".
Защото "днес" е вече разпродадено.
Но съмненията растат отвътре -
че може би безценното е крадено.
А кога наддавахме за себе си? ...

Когато ми намигна вятърът
и станахме за миг приятели,
усетих, че крилата е душата ми,
а с него сме наивници - мечтатели.
И хукнахме да търсиме момичета, ...

Били сме изградили демокрация –
най-справедливият измислен строй.
А всъщност се оказа излагация,
несвършващият български завой.
Направен беше план, доста отдавна, ...

Седми ден. Този ден отмина бързо, пак в игри и забавления. Наближаваше Коледа. В детската градина подготвеха коледен концерт. Учеха коледни песни и стихчета – Забавно – нали!? Вечерта майката на Мими я прибра от градината и преди да се върнат в къщи я заведе в МОЛА. Какво е МОЛ ли? Това е голям мага ...

Мигът
Ей там, на бара.
Докосна чашата със устни.
Миг, в който аз се влюбих.
Не в чашата, а в теб! ...

Огън в сърцето, в душата - неволи,
светът е изпълнен с горчиви сълзи.
Ти си далече от мене - защо ли?
Защо ли раздялата толкова боли...
Нощем звезди ли за тебе не свалях, ...

Локва. В отражението кон.
Впрегнат в безумната прегръдка на файтон.
Прелита. На някъде отива.
Оставам сам на пътя.
А защо съм там? Не зная. ...

Тираджия станах аз, по Европа тръгнах
и подавам здраво газ, без да ме е страх.
Сутрин още в ранна доба, щом се изпикая...
паля тира си голям и започвам да гадая.
Колко ли км аз, имам днес да мина?! ...

... непреодолимата безкрайност на чувството...
> Тишината е езикът на Бога,
>
> всичко останало е лош превод.
> ...

Светът беше разединен. Отново. Преди тридесет години та чак до днес, когато започвам разказа си за героите и събитията на една отминала епоха. Да почиват в мир загиналите, ако могат, защото живите така и не го видяха – него мирът. Той е все така мираж, а борбата продължава. Тук и сега се раждат нови ...

Тънък конец е пътеката.
Един зек оцелял по нея върви
сред пристанища на ръждясали кораби...
На мълнии поразени от дни.
Писма са листата, ...

На ръцете си трябва да коленичиш
Бързаше, все бързаше
По много
Изпепели остатъка от онова сърце
и пак се забърза ...

Доверието... казват, че добрите отношения се градят на взаимно доверие.
Наскоро чух "Аз обичам не теб, а представата за теб в мен". А дали, тя всъщност не съм самата Аз?
Какво се случва, когато липсва доверието? Представата започва да се изкривява, нахлуват "демони", които я зацапват, всяват страх, ...

Допирът ти кара ме да губя смисъл.
Потапям се във тихата еуфория на вечерната радост.
Усещам те, изтръпвам, ти - единствената мисъл.
Разтапям се в изгрева на бурната ни младост.
С огнената жар погубвам се отново. ...

Немирници на път –
от вятъра повикани.
Вълните ще заспят
след лудото си тичане,
целунати от бряг. ...

Ти, който викаш... Бог ме изостави,
с проблемите напълно сам!
Викаш си... Защо ме той забрави,
но един въпрос ще ти задам!
Първо да ти кажа, за да знаеш, ...

Безброй са стъпките в снега,
за жалост твоите ги няма.
Безброй усмивки по света,
за жалост твоята я няма.
Безброй цветя по тез места, ...

Шушукат горските листа,
бреза закача се с топола,
снове лисица по брега,
изкачва се термит по ствола.
На камък си подремва гущер, ...

Здравейте, драги читатели!
Както знаете вече, понякога яхвам коня, посещавам някой друг курс и… на конкурс. Не мога да озаптя тази моя състезателна същност и това е! Вчера една… да речем дама (нищо, че щях да я нарека по друг начин), без малко да измъкне под носа ми едни обувчици. Уникални ви казвам ...

*Рѝма на думата „ябълка“ засега няма, според както се твърдѝ...
почти рѝма на
думата „ябълка“ ще
да е „Я(ааа...)!... Булка!...“

Привършва коледната нощ!
Във пламъка на празничната свещ
трепти събудена надежда.
Сърцето ми прелива от копнеж...
Божествена мелодия погалва ...

ГАРОВА ИМПРЕСИЯ
Р. Чакърова
По работа... Следя ги с поглед сáмо –
къде отвеждат релсите пред мен.
Но винаги встрани от тях, през рамо ...

Когато си говорим със смеха,
очите са пристанище за рози,
които не увяхват - на инат
и никога не са престорени.
Когато в дом - широкото небе, ...

Изгребваше пепелта от камината с желязна лопатка и внимателно, за да не вдига прах, я изсипваше в една поцинкована кофа, когато забеляза жълтото парче ламарина. Взе го с два пръста и издуха пепелта. Беше малка, месингова панта. Разрови, намери и другата. Не беше сигурен, но можеше лесно да провери с ...

Като чаят от мащерка, шипка
и лайка,
като тихата грижа
на моята майка,
или крясък ...

Пак бяла е зима и тихо вали.
Душата, обаче, ранена боли.
Сърцето от огън е станало лед,
но ревностно пази те в спомен заклет.
Сънувам наяве как образът твой ...

Откривам тялото,
душата губя.
Положен върху олтар
от сатен.
Молитви шептя ...

До следващия дъжд земята ще е станала безкрайна.
Щурците мързеливо ще подсвиркват в своя мащерков окоп.
Войната ще е свършила и думата във хляб ще е изтляла.
Червеният трендафил ще е цъфнал върху бабиния гроб.
До следващия дъжд поне една любов на сто ще е успяла. ...

Душата на мъж
раздира вселената
и сбъдва мечта!