Времето изтича, просто си тече,
пораснал съм, а с душата на дете.
Времето изтича като пясък в ръце,
тече си, изтича, живота отминава,
като буйна река то преминава! ...

Зареяло се волно птиче във простора,
разперило безгрижно своите крила.
Щастливо то било, летяло без умора…
А всъщност то било е… влюбена жена.
Но сетне, изведнъж, небето притъмняло, ...

Не зная още
колко,
но имам път да
извървя.
И още радости и ...

Не познавате тези пътеки
и не ви пожелавам да бродите,
да се давите в мъки и клети,
стъпала в тръни да вплитате.
Лесно се мачкат разранени сърца, ...

Разпръснахме се като листи
по пъстрата земя.
Нас бурята не ни измисли,
от нас измислена бе тя.
Но, както тук тече реката ...

... и този сняг, защо дойде,
нечакан гост от път далечен.
Решил на прага ми да спре,
наметнал бялото елече.
Добре дошъл е, щом е тих. ...

Отдавна затворих вратата на лятото,
и вече съм в стаята на есента.
Птиците бързо си взеха изпятото,
скриха и нотите на песента.
А толкова хубаво, всички те пееха, ...

Валеше! Тогава се запознахме.
Горчивите капки дращеха устни.
Ти нямаше чадър, нито пък аз.
Години мизерна бе любовта ни.
Казваха, ако се мъчи ще роди, ...

20.
- Господа – каза Мери, без да изчака Грей да й даде думата. Грей я изгледа недоволно, но не посмя да се обади дори – Господа... И госпожо Лефлай... Мисля, че днес ще е изключително важен ден за нас. По-важен и от Първия ден...
Първи ден нарекохме деня, когато избухна войната. И мерехме времето п ...

Обичам по много.
Обичам безкрайно!
Обичам го него!
Влюбих се ненадейно!
Обикнах живота, ...

Сняг заваля.
Скрежът пак ще рисува
по стъклата причудливи цветя.
Навън е красиво,
а в моята душа, танц тъгата танцува – ...

С мастило написах аз твоето име.
С мастило, а също и с много любов,
надежди,
копнежи,
мечти, ...

Така се влюбихме. Непредсказуемо,
че нито аз, най-малко ти планирал си,
но тази обич ни довърши – взе си своето
остави ни разочаровани, почти намразени.
И бяхме други. Вярвахме във полуистини. ...

Душата ми - дишаща на нежни струни,
тежки клепачи танцуват уморено.
И огньове в снежни бури ме застигат,
а сърцето пее пламенно - студено.
Казват любовта идва и си отива - ...

Днес... ще ти налея ‘‘мълчана вода“
от извора на моето мълчание.
Чиста, незаредена още от добро и зло,
върху която да прошепнеш любовта си.
Днес... ще изтанцувам своя лунен танц, ...

Потънал кораб, в пясъчното дъно от забрава,
оплетен е в мрежа от зелени водорасли.
От дълбините морски - зов сподавен
изважда скритите съкровища, коралово обрасли.
Кой знае истината за викът му мощен? ...

Тази любов не е като другите.
Тази любов, която в съня ми идва. Все непринудена.
Тази любов, състояща се в една дума,
И няколко срички.
Тази любов нарекох „Обичам те“. ...

СМИРЕНА
Погледът, в прашната стена забит,
дълбае със силата на остър свредел.
Гледецът вече в черна сянка е обвит.
През нея с ръце пътува все напреде. ...

Помниш ли как те гледах -
Влюбено и наивно като малко дете?
Помниш ли как те прегръщах -
Сякаш целия свят беше в моите ръце?
А как жадно поглъщах всяка твоя дума? ...

Сила.
Той настъпва.
Сила.
Крачка напред.
Мъка. ...

Таман започнах да флиртувам
с него, той реши да прави
цялостен ремонт. Изнервено
се начумери изтървал срока,
а бързият междугалактичен ...

Целунати от Господ?
Всички са.
Но колко са отвърнали с взаимност?
И плащат си за тази свобода
друг да обичат – ...

на баба с много обич
Тя си отиде тихо със дъжда,
превърна се във птица и отлитна,
във друго измерение изгря
свободна бе и огнено честита. ...

Търново се свлече под завивка-свобода,
и нахлузи си елече от дъха на младостта.
Недалеко от простора се белее ангел благ,
в свят разкошен и отворен над мисловния овра̀г.
Няма нужда да говоря за изминалата нощ… ...

Като тайна магия,
като белия стих
аз те нося у мене
и никак не ми тежиш!
Като малка монета, ...

НАЛЕЙ МИ ОЩЕ ВИНО
Това е най красива зима
Заради сън, който днеска имах
Сън, в който ти си с мен
Сега и до край на този век ...

Не бъди тъжен, човече, а вярвай!
След всяка буря изгрява слънце!
След всеки тъжен ден идва радостен!
След всяка мъка идва и щастие!
След всяко разочарование – надежда! ...

Глава 19
Спрях колата пред главния вход на Гранд Хотел, тъй като този път щеше да се наложи да позволя на пиколото да паркира БМВ-то ми. Младежът отвори вратата на Виктория и тя слезе от колата, бавно като принцеса. Дадох ключовете, въпреки че това хич не ми хареса, и подадох ръка на Виктория да ме ...

Пак се завъртя светът...
и колелото се търкаля
по мазола на мига,
в който всичко отминава...
или се повтаря... ...

Влача си камъка, заякна ми шията.
Понякога се оплаквам, друг път нехая...
Да? Слушам те? Казваш ми, че не си от тия,
дето едно ми говорят, а друго правят?
Вярвам ти, то и аз като теб съм същата ...

Сърцето ми на две е разделено.
Не го усещам вече да е цяло.
От мъка сипвам си винце червено.
Ако няма, може пък и да е бяло.
Така минава моят ден. ...

Шепни ми тихо... Тихо ми шепни...
Докрай опиянявай моите сетива!
И нека не ти пука, че мълва
изпратена от Дявола наоколо лети!!!
И да не те засяга, че в мълвата ...

Помня - късен
следобед.
Нещо, явно съм бил написал.
Вероятно за някакъв полет,
към нещо за мен, неорисано... ...

За моята любима у мене всичко има!
Усмивка сърцата и поглед любвеобилен.
С упора от ръката съм топъл и силен.
В прегръдката сън и пролет навън -
насладата вкусна с утеха в гласът ...

„Тиха нощ свята нощ”
Нощта, в която всичко започва с Вярвам и завършва с Благодаря!
Нощта на съкровените желания, на сърдечните пожелания и на искрените молитви.
Нощта, в която ухае на Любов.
Нощта, в която всяко Искам – е обещание, а всяко Мога – устрем. ...

Тълпата
твърди
"твърда"
или
"твърде мека". ...

Есенен вятър
прелисти романа ми...
Прочетен е... Край!

Не всеки стон е болка от обида,
не всеки възглас – радостен фанфар.
Животът нишките от нас разприда,
а после подреди ни в битпазар.
Тъгата там не струва нищо вече, ...