На една истинска жена!
Една жена
Една жена, а хиляди надежди!
Една жена, а толкова мечти!
Една жена, и милион копнежи! ...

Разпѐти петък...
Че грехът изкупен е,
светът усѐти...

Ако крия в себе си Юда:
какво ми остава тогава?
Да вярвам в Исусово чудо,
щом за сребро ще се продавам?!
Да сея истина трънлива ...

По тялото ти ще прокарам дъх,
с ръце ще те обвия, като в примка.
В едно ще са материя и дух,
страстта ни повали, запали димка.
Не е виновна тука любовта, ...

Снахата изпуснала сина, той хукнал по сайтовете и ми звъни. Имало пътуване до Краков, евтина авиокомпания, направил заявка за хостел , осигурил всичко, аз му трябвам само за компанията…
Бе, не ми се пътуваше – таман се прибрах от Бяла Слатина. И, казано честно – краката трудно издържат, диабетът бие ...

Ето как една жена би обяснила какво иска, ако имаше акъла и честността на мъж. Ако трябва да определя жанр, това е комедия, божествена комедия...
Възпитан - да ми отваря вратата, да не ме излага пред хората. Но не наистина възпитан, че да му се качват на главата...
Добър - да се отнася добре с мен, ...

Помня, в една от нощните утопии на София, познах страстта към живота в острия ѝ поглед, толкова перфектно съчетан с безчувствено пронизващите отдавна изгасналата тръпка в стомаха ми скули. Помня, в очите ми нейният живот бе – филмова звезда. От търсещата някой да я издърпа от дебрите на себепокушени ...

Не се бавѝ, не чакай, мое лято,
да блеснеш в морски и небесни багри!
Дори и календарът сам отмята,
а цифрите му стават все по-драги
и всеки лист светлее като злато ...

Разпети Петък.
Голгота.
Ден на Мъка.
Ден на Печал.
Ден на Тъга. ...

Неприлично предложение, отправям ти сега,
усмихвам ти се чаровно, очаквам отговора.
Дали отново ще си в къщи сама в нощта,
ще я почувстваш ли, ще приемеш ли моята покана?
Ела с мен заедно да усетим страстта, ...

Изработи ме майстор Фабио Бориело през далечната 1613 г. Първият ми спомен, изобщо, е как той сръчно резбова дървото – явор, докаран от областта Ломбардия, – правейки смешни физиономии при всяко движение. Човекът обичаше занаята си и сякаш остави част от душата си в мен. Помня как ме гледаше с благи ...

Има ли нещо по-сложно от нашето мислене? Бог. Съвършеният ред. Хаосът. Безкрайността. Числото едно. Това, че мислим за дадени обекти, не значи, че ги разбираме. Съществуването. Какво е то? Какво не е? Това, което си мислим ли е? Това, което виждаме ли е?
https://otkrovenia.com/bg/eseta/syshtestvuva- ...

Ти ли ми даде от вярата нафорна,
хляба раздала на гладните лебеди!?...
Ти ли ме водиш до точките опорни
всяка неделя, чрез нашите обеди!?
Ти ли посяваш ми в мислите истини ...

Неплатили кредита тежък на предците си,
натрупахме свой - непростимо греховен.
И за него хвърлихме перде на очите си -
на поколенията го оставяме - бездуховно.
Казваме: - За мъртвите добро, или нищо! ...

По великденските по́сти,
Весела покани гости.
По́чна рано да се спря́та,
списъците да премята.
Пазару́ва, ти́ча, го́тви, ...

Исках всичко. От всичко получих.
Мощ. Небе. И отломки звезди.
На неведоми пътища случих.
Прекосих запустели межди.
Кули маджонг понявга редих. ...

Вселената се събужда за живот. Багрите ѝ покриват всяка гънка на земята. Тогава в нея има само радост, цветя и хора, които жадуват за любов.
Ухае на младост, на живот и пролетните красоти овладяват сърцето. Властват чувствата! Любовта си играе своя пролетен танц.
Хора, слушайте, вселената пее за вас ...

В стаята ми пак е толкоз душно,
сякаш все повече и повече успява да се свива.
Изпраща ме на друго място-чуждо,
и във моя собствен дом,дома си диря.
Скривам се под завивката си бяла, ...

Барон дьо Шамбери изхвърли ключа от девствения пояс на баронесата от моста над Изер, още преди кулите на замъка му да са се скрили зад хълма. Знаеше, че ако някога се върне жив от Светите земи, това ще е след много години. Знаеше и друго - там на Изток го чакаха безброй млади мургави сарацинки, и ня ...

-Тръгвай, защото опелото ще започне. Няма да чакат нас!
Гласът на моята домашна любимка отекваше като планинско ехо в огромния хол.
Надигнах си снагата от топлото легло и без никаква емоция зяпнах в ……..

Птиците отлитат при
най-малка опасност,
летенето е инстинкт
за самосъхранение.
Не се оправдавай, ...

След фиаското със затвора, аз реших да ставам друг човек. Няма да крада , няма да пробутвам лъжи и измами. Има - няма и седмица лежа си аз на диванчето и к'во да видя. Вратата се отваря и в моята съборетина влиза не кой да е, а…..

Отворих с мъка единия си клепач. Лицето ми е подуто като плондер. Главата ми пулсираше като пробита сърдечна клапа. Съдраха ме от бой и като гледам пейзажа, не проумявам къде съм…

- Бате, ще правиш ли любов? - дочу зад гърба си женски глас човекът с шапката. Сам не разбра, как се остави мургавото момиче да го хване за ръка и поведе към неосветената част от парка.
- Имаш ли пари?

Тук Диди припряно го прекъсна: Излиза, че Дхармакая е обиталището на абсолютната Истина. Имам ли право да си я представям по този начин?
- Донякъде добре се ориентираш - с леко одобрителна интонация кимна Алфонсо. Само че терминът "абсолютна" не е много уместен. Няма много истини, за да има една абс ...

Ще го кажа с думи прости:
Много си ми на мерак!...
Що не дойдеш ми на гости?
После ще поискаш пак!...
Аз трапеза ще ти спретна ...

Я.М.Р.
-Запретнете ръкава на удобна за вас, ръка!
-Ще направим вливане на контрастно вещество.
-Може да усетите лек дискомфорт и в случай, че нещо Ви притеснява -
натиснете бутона, който ще държите, докато трае изследването. ...

Аная спеше леко - толкова леко, че и най-малкият звук би я събудил. Отново сънуваше онова тъмно място, от което всеки път се страхуваше. Сепна я неочакван шум. Сърцето ѝ запрепуска като изгладнял гепард, гонещ своята жертва. В празната къща нещо се движеше в стените.

- Слушай, струва ми се ... не, сигурен съм, че кучката ме краде! Усещам го, разбираш ли ме? Като ѝ гледам хитрите очички и ми е ясна. Не е вчерашна, не мога да разбера как го прави, но съм сигурен!

Бръснарница откриха в махалата,
ама специална – без пари.
Там подстригват ти крилата,
за да не можеш полети.
И ето: Щом е на аванта ...

В градината с вековните маслини,
събрал бе учениците Исус.
Какво ли има да ни каже,
те питаха се мълчаливо там.
Събраха се край маса тясна, ...

Пустотата в душата е сън
до днес забравен.
Пустотата в душата е миг,
от красотата изоставен...
И пусто е мойто сърце, ...

Обличам се със черна и протяжна нощ.
Под нея риза. Най-бургундското,
червено.
Добър ли съм? Не съм и лош.
Обувките ми - тесни, за да влезеш. ...

Всички ни е снасяла кокошка.
За да станем твърди сред врящата вода.
Тънка и чуплива ни е външната обложка.
Но белтъкът се калява насред сярна миризма.
Ние сме Великденски яйца ! ...