Тази вечер е празнична -
ще празнувам Живота!
Линейка извикай за мен...
Кой по-достоен за празник такъв е
от Хората в нея облечени в бяло? ...

Сутрин. Ивайло се беше събудил рано. Направи кафе, сложи две чашки на масата и погледна към телефона си. Взе кафеварката и наля кафето в чашките. Вратата се отвори и в стаята влезе неговата съпруга, Яна. Все още сънена, тя седна на стола зад масата, разтърка очи и погледна през прозореца. В стаята б ...

Не ме наказвай с безразличие! Не ме наказвай!
Не знам, знаеш ли, колко много боли?
Не знам, знаеш ли какво чувства сърцето?
Не знам, знаеш ли как парят очите,
плакали толкова дълго, за една невъзможна любов? ...

светулка следва
звъна на хлопките –
нощна паша

Как ме иска денят, как ме вика
и прегърбен виси хоризонтът.
Наранява ме бесният кикот
на настръхнали два мастодонта.
Знам единия. Страст се нарича. ...

Все още нощем плача,
а ти сам в леглото се въртиш.
Дали ще мога спомените да забравя?
Надявам се че времето ще отлети,
но и със него ти.

Път, по който ний вървим,
път през друми и реки.
Двама с теб накрай гора
чакаме се в самота.
Път незнаен и зловещ - ...

Свят излъчвал твоя поглед
В очите ти видях мечта
Всичко беше в теб прекрасно
Сила ум и красота
Усетих как растат крила ...

Днес Сакатия празнува -
вдигнете чашите и го приветствайте!
Съдбата го целуна
и сега се пъчи
достолепно. ...

Всеки дъжд е мисъл за теб
(а дъжда така ти отива).
Свежа роза, забравена в пет –
онзи час, в който с теб се откриваме.
Онзи ден, в който няма сезони ...

Тази творба се посвещава на всички жени, които все още таят в себе си малки момиченца и които са закърмени с приказки за Снежанки, Пепеляшки, пепелянки, Спящи красавици, джуджета и принцове.
Оня ден бял кон ми пресече пътя, още колко да го чакам тоя принц?
Коня малко дръглив ми се видя.
Липсваше му ...

Изгорях!
Изгорях като факла.
Станах на пепел.
Сега чакам вятъра.
Да ме разпръсне. ...

Сврях се в корените на родословното дърво -
лабиринт безкраен от забравени кръстове.
Всеки носи своето земно, тайно същество,
на частици по разклоненията разпръснато.
Протягам ръце. Докосвам ги с пръстите. ...

Разбра ли, че изгуби ме по пътя
и как зад борда паднала съм аз?
И боря се плахо да не потъна,
но не умея да плувам сама.
Ще се науча- ще шляпам и махам ...

Мечтите на малък човек,
Породени от моментен изблик
От глупост, от липса на опит,
От неизвестното пропит.
Ръси той въображение, твори. ...

Носилката поскърцваше с несмазаните си колелца, бутана небрежно от един намръщен санитар. Неприятният звук накара част от седящите по столовете хора да извърнат глави. Пострадалата лежеше по гръб, без да мърда. Беше млада, на около двайсет и пет години, облечена в тесни сини дънки и кожено яке. Прия ...

Препича слънцето на мойта синя пролет
и пухчета във въздуха летят,
в тревата съм изтегнат аз на воля...
О няма сили кефа ми да спрат!
Във София, дойдох за въздух в Парка, ...

биполярна личност съм аз
всичко в мен се обърква
дяволът един час е с нас
два часа ангелчето в мене хвърка
някак си обичам от сърце ...

Богат или пък беден, черен или бял...
Важното е, да си някому потребен.
Не взимай повече, отколкото си дал.
Бъди обичан и след дъх последен.
❤️ ...

Лежах в ръцете му с разпилени коси. А те все се омотаваха около нас я някой кичур литне към него сякаш духнат от вятър. А вятър нямаше. Дали пък любовта не е ветровита? Не, не е. Тя е ураган – най-щастливия, най-прекрасния ураган, който можеше да превземе душата ми. Нощта миришеше на луна, малко на ...

"Бе хубав слънчев ден. Парещите лъчи галеха прозорците на класната стая и затопляха уютното място, в което децата от четвърти клас в училище "Иван Вазов" попиваха от знанията на своята учителка. Със зачервени бузи от топлината на слънцето и с отворени любопитни очи, те слушаха своя преподавател и не ...

Зад облак слънце се скри,
болка в сърце се появява.
Без теб не мога, разбери,
но душа напразно се надява!
Идва тъжна зима, ...

Дюше шесть лет, - скоро будет. Он уже большой мальчик, а его сестричка совсем маленькая, ей только полгодика. И ещё он потому большой, что каждый третий день по очереди ходит в молочную кухню за детским питанием.
Молочная кухня поставлена аж в середине села, возле главной колхозной конторы. Он носит ...

Ти си моето Мечтание...
Реалността е толкова креслива, викаща, психоровеща... В нея съм един удавник. И не познавам това явление Любов... Изписвам го все с главна буква. От уважение, от непознатост, висота... Не ме допуска до Него да се докосна... Отдалече наблюдавам другите, на които е дало от себе ...

От работа се връщам
с усмивка на устата,
защото днеска взех
поредната заплата.
Зареян във мечтите ...

Така се оказа накрая.
За теб, когото видях
на сто метра пред мен,
сред хора възторжени
и от когото попих всеки звук, ...

Беше мой дъжд.
Нищо скрито-покрито.
Посред белия ден -
майски дъжд
напоителен... ...

Излезнал от прахта на времето и историческите скази,
въздига се град Пловдив на върха на днешния си звезден блясък.
Като избримчени от сиво ежедневие се движат човешки нанизи
и по притулени сокаци притихват с утринния звънчев ек.
Спокоен, Филип Втори Македонски дига десница с тържество, ...

На скалата на ръба
потрепвам боса.
От полета в нощта
белег веч ще нося.
В одежда бяла ...

Един опит да разкажа действителна история...
В памет на жертвите на Първата световна война.
1. Доведоха го ослепял.
С превръзка на очите Кольо пристъпяше като новопроходил... Въшлясал, но старателно обръснат и тук-там порязан по лицето.
Дона,жена му, като видя двата силуета до вратнята, зарида, но е ...

Поетите са многоцветно птиче ято,
дори чупливи да им са крилата,
в есен, зима, пролет, лято,
рисуват със сърцето красотата.
Танцуват в ритъм с бялата мечта, ...

Не съм дорасъл да те уча, но ти растеш ли или дебелееш!?
Щом хвърлил си калъча, дошло е време да се разлюлееш.
Щастлив ли си или си труден - желаеш всичкото да бъде твое?
Да бъдеш искаш повече от мен, а после чудиш се това какво е!
Така е сложно да се разберем. Копираш мисли - не чуваш, а говориш. ...

Ако знам какво е любов то е заради теб,
узнах как да чувствам и как да не искам да губя,
видях душата отвътре и не искам да излизам навън,
чух гласът на обичания
и не можех да спра да обичам, ...

Събудих се с ужасни чувства . Яд, страх и неувереност се преплитат и не мога да проумея кое надделява. Май страхът… не спах добре и болката в главата ми пулсираше убийствено. Не мога да спя спокойно в тази чужда къща. Искам си моето старо легло, моята стая, моят живот… А какво може да се очаква след ...

В българския парламент
,,любимите" ни депутати
правят нов експеримент -
надуват своите заплати!
И политат с тях нагоре, ...

Когато в грях израства всяка грешка,
превръщаш се в камбана без език.
Сълзи се смеят. И така човешко,
е да приемаш Бога за велик.
Убива нощем граховото зрънце, ...