Срамувам се от всичкото очакване.
Такава ненаситност е вродена...
Каквото дойде - дебнене за щастие
и делници спокойни, безпроблемни.
А дадено ми е да чувствам болка, ...

Глава седма
Ветровито време
Ден 7-ми (събота)
Не ставам от леглото, ако ще да се вмириша. За какво ли да ставам? Нямам нищо в живота си, щом нямам единственото, което може да го осмисли. Нямам и сили вече да търся други причини да дишам. Вече не ми се гледат и филмите му. Мразя всички герои, защото ...

стих –
словосътворени
обич
и
живот

Високият ток...
Червената рокля...
И мъж, по който
до болка гориш!
Четиристишия написани ...

Колко дълго я натягах тази пружина,
сякаш съм безсмъртна или поне вечна.
Младост за старост и смърт няма грижа.
Буря е тя духовна, сърдечна, човечна.
Понякога усещах, че нещо поскърцва, ...

Беше ревност,
вече е себеомраза,
тъжният проблясък в очите
блести дори когато се смея,
очакванията се срутиха, ...

Взаимното си взе торбата с яд
и бързичко напусна кораба с мечтите.
Все някъде, из този пъстър свят,
ще го познаете, илѝ пък различите.
То вечно гледа с влюбени очи ...

Ще бъда най-грозния в очите ти...
На всеки друг ще си готова захар да предложиш, а всичката горчилка ще заслужа аз...
Последното обаждане при нужда ще е точно къмто мен - човекът, дръзнал да се меси във мечтите ти...
Защото синонима на мираж е нас.
Нима не мога да съм онзи, ‘дето ще ти укротява демо ...

В един български провинциален град пристига руски гражданин и решава да обмени евро за лев. Влиза в офис на известна западна банка и се насочва към най-близката каса. Учтиво поздравява на английски служителката и пита може ли да смени 100 евро:
- Hello, can I exchange one hundred euro?
Служителката, ...

Не съм грешен.
Само една малка вина стаена в мене издиша.
Без грешки, без намеци, стои с големи празни очи и ме гледа почти като жива.
Почти като гладна...
Никак не ми е виновно за нищо... за никога. ...

Дали да не загърбя днес света,
от чувствата парливи да се скрия,
от мислите досадни и страха
убежище в сърцето да открия?
Без изход ли е безнадеждността, ...

Да мисля аз за теб не трябва
а да забравя спомена не мога,
но как сърцето си да успокоя,
когато и душата и умът ми
към тебе все летят. ...

Упорито... Докрай и наужким,
те подреждат света си в играта -
кавалерът на детските ризки
с дамата, дето му носи салата
от листата на трън неизвестен, ...

Професор Митев отдавна не гледаше телевизия, не четеше вестници, беше отвратен от всички медии… Потърси спасение от войнстващата, чалгаджийски превъзнасяна от тъй наречените журналисти пелена на низостта, която бе спусната над крехките кълнове. С неимоверни усилия успя да обзаведе в дома си собствен ...

В живота ни годините изтичат
и своите сезони те чертаят.
На тези в календара ми приличат,
но по веднъж са и не се повтарят...
На младост как ухае пролетта, ...

Полунощ е. Луната е влязла неусетно в стаята ми и неканено е разположила любопитния си поглед върху мен. Нейното странно сияние ме проучваше, като се разстилаше върху раменете ми, а косите ми отразяваха лунния й блясък. Не можех да заспя, мислите ми се разхождаха в един друг свят. Намирах се в онази ...

Не искам дитирамби и възхвали!
Не искам префърцунени слова!
Не искам празни думи и похвали!
Не искам да ме хвалят след смъртта!
Душата ми ще бъде вечно млада, ...

Напливът е силен, за министри
няма да осиротеем, знайте.
Пълно е у нас със конформисти,
има шанс за всичките, дерзайте!

На прашния таван в 1 през нощта,
намерих кутия със стари писма.
Зарових носа си дълбоко във тях -
хиляди спомени покрити със прах.
Плаках и смеех се дълго. ...

Мамо, чакаш ли ме още зад пердето,
взираш ли се още в мракът на нощта.
Няма го, не ще се върне пак момчето,
няма да изстéне пътната врата.
Мамо, още ли онази лампа свети, ...

Да те обичам без да те докосвам дори,
това ли искаш, това ли желаеш ти?!
Да те гледам без да галя твоята коса,
да чувствам само без твоя милувка.
Ръцете вместо вплетени сякаш са една, ...

Всяка стъпка навътре към теб
те разпада до атоми.
Всеки страх е лице,
всяка мисъл е глас,
щом се гмуркаш напред ...

Истинските цветове са чисти –
в пролет, лято, есен и във зима.
С лекота на изворите бистри
в процепите светлина извира.
Истинските цветове попиват ...

Някой ден ще струваш много,
като скъпоценен камък, позлатен.
С любовта на моята особа,
ще бъдеш вечно заклеймен.
Не ще се отървеш от ...

Чук,чук ,чук... той отдавна не живее тук.
Тъмно е и крушката не свети...
дори не виждат се и силуети!?
Рязко времето се промени...
облак сив небето скри... ...

Можеш ли да ме обичаш
такава каквато съм?
Можеш ли да ме обичаш
и тъжна, и весела дори?
Да носиш част от моята болка, ...

Наметна аленочервен плащ принцът на полето,
майският вятър го надипли из безкрайната шир.
Черно-бяла птица се рееше в небето,
а далече на хълма водеше стадо пастир.
Във вените на принца бяла кръв течеше, ...

Златна нива клас превива,
пеят песни там жетвари.
Сърп проблясва, сноп се свива,
радост стопля млади, стари.
Жѝтце златно, жѝтце мило ...

Тялото ни от Земята -
сгрява го Сърце от Огън.
То от Облак (Мозъка) в главата,
с Дъжд от Мисли бива укротено.
А Душата ни, Душата - тя задвижва всички тях. ...

Децата отново ровеха възглавниците и се опитваха да отгатнат за какво ще се разказва в следващата приказка. Но за тяхно учудване, в следващата намериха още едно перо, този път бяло. Така разбраха, че пак ще става въпрос за новия им познайник и борец с престъпниците, храбрия петел Теодор.
Беше вече к ...

Нощ в пурпурен сатен,
бутилка недопито вино.
Угарки, дим и силен звън,
от чашите строшени.
По бузите текат сълзи, ...

Първата целувка, знайте е безумно сладка!
И не се забравя дълго във живота...
Не е придружена с думи, а с магия кратка,
и е вулкан от чувства с много обороти!
Втората жена е с опит, та без преструвка ...

"Как може да си силно привързан към някого, когото си виждал само няколко пъти?". Ето този въпрос си повтаряше от няколко месеца малкото момиче, което тепърва щеше да порасне достатъчно, за да разбере какво е любов. Но преди да се случи всичко това, той вече се бе появил. Появи се пред нея с големит ...

Бюро. И перо със лист хартия.
Обич неизлята. Седнал мъж.
Самота. Писмо. Тъма - магия.
Рана, но дълбока. Стряскащ дъжд.
И жена. Сълзата - в край далечен. ...

– Тези перлени обеци, май не ги носиш вече, а и изглеждат доста стари? Защо ги пазиш?
– Защото имат най-невероятната история, която ми се е случвала. Колкото пъти ги погледна, си спомням онзи ден (сякаш беше вчера), в който изгубих едната и сънувах още същата нощ, как я намирам – едно към едно.
– На ...

Цялото морско градче е знаело, че Соня е влюбена в него и, че той я учил да плува. Знаели са, че дъждът от звезди, в който се е къпела, мислейки си за него, е звучал с мелодията на неговия глас. Моряците, които са ги виждали да тичат рано сутрин покрай лодките, хванати за ръце, се досещали, че тя го ...

Разцъфнали са вишните в очите
Цвят разкъсан
Плод се пръсва
Сокове изгарят тъмното
Сухожилия опъват тетива ...

Има неща – трудно се прощават.
Излъганата вяра, гаврата с честта.
Казват, великодушните прощавали
всичко, сила черпели от мъдростта.
Щом Духът е преселен в тяло земно, ...