„...не съм ти взела нищо,
ти сам ми даде всичко ...“
Анелия Дойчева
Не съм ти взела нищо ...
И мислите към утрото ми са отключени. ...

Аз съм никоя и нищо -
несъществуваща и нереална.
И какво от това, че утре няма да ме има,
а всъщност била ли съм изобщо...
Ще изчезна, като дъга след дъжд нетраен, ...

Написах го на гърба си. Продадено. За едни сини очи. Очи, като моите. Точно толкова струваше душата ми.
А в твоите очи, няма и за половината. Извинявай, не съжалявам.

В трепета на дните ми...
със вятърните мелници се боря!
Уморих се толкова много...
уморих се от хорската злоба!
Неразгадани послания закодирах ...

Ето, обещах ти и се връщам.
Прегърни ме, моя синя нежност!
Даже разгневено и намръщено,
всякак те обичам!... Неизменно.
Само да те вдишвам - и ми стига. ...

Слепец ли бях или просто изгубен,
изгубен в амбиции и надежди,
изгубен в желания ненужни.
Изгубен във мрака на своята душа...
Изгубен?!Но как?! ...

Глава четиридесет и първа
За първоначалното натрупване на капитала
И влязох да пийна една минерална водица в бар-бараката на Иван, комшия по село, далечен по манталитет човек. Какво да правя – Митето се бави, трябва да се свия за малко до някой радиатор. А пък и с Иван имахме малко приказка за наши ...

Сърцето му помнеше пътя,
помнеше всяка скала,
брегът във душата му скътан,
от спомена в миг изпълзя.
Вълните се плискаха кротко ...

„ALL INCLUSIVE“
Мастичка блага на кристали
събужда спомени заспали,
когато ментичка добавя
„облаче“ да си направя, ...

Глава 16
Не чаках дълго, преди вратата на стаята да се отвори и Ангел да влезе.
-Време е за речта ви, господин Петров – каза той – готов ли сте?
Изведнъж с ужас осъзнах, че напълно бях забравил да прочета повторно речта. Мислите ми се обсебваха от мисълта за снимката, която сега бе в джоба на сивото ...

Високо над морските бездни.
На стръмните морски скали,
докоснали облаци звездни...
Там горе живели орли.
Откакто го има света ...

да така е
изплаших се
твърде свободно
отвързахме страстите
и се втурнахме ...

В днешния съботен предиобед
два гълъба – ама досущ бели –
кълвят си на пътя боровинки,
до входа на блока – малко отстрани.
Кълват, милите, засищат глад ...

Минава лятото в копнеж
с намеци за ранна есен.
Ята натирени от скреж
разпяват стара песен...
Хората залутани сред тях, ...

Така и не разбра кога се е привързала към Дъждовния човек. Наричаше го така, защото появата му в месинджъра й носеше уютното усещане за кротко почукване на дъждовни пръсти по прозореца и мириса на мокри листа.
Появяваше се рядко, впоследствие научи, че бизнесът му е голям и излиза извън рамките на с ...

И в нашето градче светът похлопа –
оправиха запуснатия парк
с финансова подкрепа от Европа:
настлаха нов, модерен камънак,
започнаха петунии да сеят, ...

Началото бе толкова далече,
толкова назад,че го забравих вече.
Малко глупава аз бях тогава,
няма кой и на какво да се надява.
Сега,след толкова години, ...

Животът ромоли край мен,
аз унесено го слушам.
Денят отново сменя ден,
а в душата ми е душно.
Утрините вече си броя, ...

- Тате, хайде да ми прочетеш приказката отново! - пет-шест годишно момиченце
с дълги черни коси и големи тъмно-кадифени очи като на кошута, се молеше на баща си.
- Дорис, но ти все изчезваш и никога не слушаш до края.
- Моля те, тате.
- Е, добре, де. Ама, този път никъде няма да мърдаш. ...

И ето, приказка разказвам,
приказката, която щурците ми изпяха,
приказката прошепната ми от звездите,
а аз на тебе я предавам...
Ще я разказвам тихо – почти ще шепна- ...

НЕ СПИРАЙ
Не търсете щастието в покоя!
То - там е, някъде по стръмното.
Може би те чака след завоя,
с бяло от любов обгърнато. ...

Колко красива е човешката душа,
когато опознаеш я отблизо,
палитра от емоции е тя,
в нея няма грам циничност.
Колко е влюбчива и възпитана ...

СЪБУЖДАНЕ
Събудих се.Навън светлее....
Далече е от тук Денят.
А славейчето пищно пее
и гони някъде сънят . ...

Родино мила
дèдина
до àдище
довèдена
Родино мила ...

Няма да те моля да забравиш.
Няма да те търся до среднощ.
Ще си легна тихичко в леглото
и ще чакам да ме стоплиш с дъх.
Няма да разпитвам, да човъркам. ...

Поисках да ми бъдеш небосклон
и вярвах, че ще можеш да се справиш-
пред мен да шириш ведър хоризонт,
от бури, ветрове да ме предпазиш.
Да стискаш здраво моята ръка, ...

Не е добър сезон. Отплуваха навътре,
най-дребните и не дотам красиви рибки.
Дори да бяха лапнали стръвта,
/пасажът няма как да падне цял/,
пак щяха да ги пуснат във водата – ...

В края на лятото искам и аз да си тръгна,
боса да мина под свода на житния клас.
Сякаш венчило, небето над мен да се смъкне
в кръг от отлитащи птици на верен компас.
Искам да мина по тънкия лед на бостана, ...

С очите - незаспали езера,
една звезда за двама ни избирам.
Криле пришивам с тъничка игла...
а ти си мислиш, че ми падна мигла.
И облаците, пълни със вина, ...

Свещи запалени с пламъци алени
сложих пред огледала.
Два реда пламъци, шепоти, намеци –
чудно сияят стъкла.
Страшно е, помни душата притихнала – ...

В ясна нощ, по пълнолуние,
на събор – по зов прастар,
бързат вещици през друми
в образ на магична твар.
Мен омръзнаха ми скоро ...

От вчера яко съм се вкиснал нещо.
Разбрах, че бил съм лъган, изигран!
Ядоса ме една случайна среща,
за миг видях се в роля на шаран!
Във пощата, застанал на опашка, ...

Глава тридесет и шеста
За Станчо Карабелстанчев, приятелят на наш Тошко
Таман си мисля за Никито и гледам – минава батко му, Тошко. Дето стяга багажа за Канада, че от там му предложили най-свестни пари за труда му. Щото и от Европата го искат, даже някакви французи идваха лично да го видят, ама той ...

Това до днес не беше дъжд.
Бе душна влага, беше пара
по слепнатите кожи на телата ни
издишвана от жадните ни пори.
Сега вали. Протяга се дъждът. ...