Обърнах чашата с боята –
изписах на деня менюто;
Показах в блюдото с пачата
как никнат морски скули сутрин.
По рибешки метални люспи ...

Листчета
по клончета
с поклон чета.
II вариант
Листчета. ...

Нежност си, Пол.
И безпомощност.
А си мъж два метра
и сто килограма.
Пропиляваш живота си. ...

Пролет е,
но не е за песни,
животът болен е
и той ни тества...
Всеки ден боли, ...

А тялото ми храм, душата Бог е,
че тя емоциите в мене управлява.
Добро и зло през призмата пречупва,
на същността ми външен израз дава.
И щом ме мъка мен налегне, ...

Всичко ти си ми казала,
по-добре напусни,
жестоко ти ме наказа,
на името ми да те докосва забрани.
Всичко с теб сме си казали, ...

Загубихме се!
Посоките ли бяха грешни?
Остана ли обич и нежност?
Разкъсва се вярата между „да“ и „не“.
Люлякови аромати опияняват ...

Изва́ди ме от снимка, черно-бяла,
помаха ми за поздрав със ръка,
душата ми, за обич зажадняла
усети, че това е любовта!
Криле ми подари и ми показа, ...

Отново пак е пролет...
разцъфнаха цветята!
Душите ни са в полет –
витаят в небесата!
Пристига тя засмяна ...

Оня ден го ударих на почивка. Хубава почивка – три дни...
И отидох да пия чайче с едно маце. Младо, хубаво, високо, стройно... Предната година се обакалавърствала, тая се готви да се пише за магистърка...
Но пътем трябва да се живее...
А на Анка баща й почина още, когато учеше. Майка й е болна, баба ...

Парчето е записано в следния състав:
Ганчо Ганчев-вокали
Румен Slap-Бас
Стоян Атанасов-всичко останало

Усещам се, дори и при почивка,
когато сетивата си отпускам,
когато се приготвям да заспивам,
забивам нокти, стискайки юмруци.
Тогава ми е време за молитва... ...

отново пролет
се вселява в нас и ни
очовечава

Пролет е! Толкова е хубаво това усещане за светлина и цветове. Дъхаво ми е...
Ароматите на разцъфтелите дръвчета проникват в ноздрите ми, обгръщат тялото ми и плътта ми се превръща в пъпка цвят, цъфтя и аз, както пролетта.
Нощ е – споделена! Споделям нощта си с тебе, топлина и нежност, мечти и фанта ...

Ословесèни
Чувства молят се да са
И споделени

Жълто слънце, в съня ми доведено,
знам, Луната ти пречи да спиш
и във време, до мигове сведено,
жълти мигове с мене делиш.
И шептиш, за да чуят нечулите, ...

Аз чувам как присмиват се площадите
на грохналите старци и старици:
-Не бяхте ли онези...младите?
Какво се случи с вас? Горките!
А те куцукат и навярно оглушели, ...

Пет са годините, бързо отвяли
всяка минута, в която се вричам –
в гордия поглед, усмивката бяла...
В чара, направил ме твое момиче.
Пет е числото на брачната обич. ...

Когато в Небето пътува звезда,
рисува с искрите пътека.
Ще тръгна по нея – поток светлина,
ще бъде ми звездна утеха.
Небето ме търси, когато тъжи, ...

При морска буря
хвърляме товари,
когато помъдреем,
богатството тежи,
за Света оттатък ...

Надига се на пръсти вечерта
над широката потайност на мислите.
Рисува образи - издалата ги тишина
и болезнено откъсват се молбите.
В последната следа на залеза ...

– Защо има толкова много каруци? – попита Елизабет.
След като Финиан само където не я извлече за яката навън, понеже явно му се бе видяла твърде бавна, сега я водеше за ръката из улиците на Ан Налат. Слънцето вече бе залязло, макар небето все още да бе обагрено в лилаво и розово. Тя бе виждала града ...

Накичи се със рими закачливи,
записа се във сайта поетичен,
запуска стихове стандартни, но красиви,
представи се за тайнствен и различен...
В началото избягваше контакти ...

Мина година,
Но споменът не отмина.
Истина се каза,
Но не се показа.
Чувствата заровени ...

В 12 без две тази нощ ще я чакам.
Ще слезе тя млада и свежа от влака.
Със рокля на весели слънчеви капки.
С два куфара пълни с ветрѝла и шапки.
Очите ѝ сини са два водопада. ...

Чакана -:в студени нощи.
Ето я, пристига! Коси разплела,
снага кърши, със замах рисува -
трева, цветя наболи
и докарва всички птички. ...

Птицо моя, прошепна вятъра,
подслони ме под крилото,
с любов донесла от необята,
в зеницата си на окото.
Търсех близост със мъглите ...

Това не е моето тяло.
Две щипки астрален лик,
три шепи част на душа,
монотонен звук, сякаш вик,
на вградени емоции в друг облик. ...

Небето слуша...
Вишната говори с
пчелите...Пролет.

Когато приливите в душите издълбаят
с почерка си белези от раните кървящи,
с късове от себе си сърцето ще ги омотае,
ще ги погали нежно, за да не са крещящи,
ще отвори старата тетрадка, ще добави ...

"Цецо, туй не можа да се скрие,
разбра ли, че съседи сме ние?
Че как тъй стана, не знам.*
Знаеш ли, че ме е срам?"
___________________________ ...

Усмихната жена посреща ме на входната врата,
на магазинче малко, дрехи втора употреба.
магазинче за бедни хора но с добри сърца,
добра жена, в усмивката и има топлота!
От сутрин в магазина тя до вечерта, ...

Отиде си и сбогом дори не каза,
отиде ти далече отлетя,
по своят път пое прекрасен,
но уви така устроен е света.
И в сърцето вечно ще те нося, ...

Все си решеш косата и сплиташ
като руса река мълчалива.
Все нанякъде тръгваш, отлиташ...
а живота до мен си почива.
Тази вечер, почакай! Не бързай! ...

Полюшвани от вятъра,
танцуват във захлас.
Бели маргарити,
танцуват сред полето.
Танцуват маргаритите ...