Вали...
От керемидите като ручей се лее.
По земята се разстилат мокри коси.
Песен тъжна за обич капките пеят.
В локвите плуват разплакани очи... ...

Обичам аромата на минало,
минавам през центъра на селото,
вдишвам дълбоко
и ето –
отново съм малко дете, ...

Атомна точка.
И морето е мъртво.
Само сол утаена,
по която да стъпваме.
И са скрити свещените свитъци ...

На моята баба
На моята баба, една страхотна жена,
сега навела е на две своята снага!
Един живот в немотия и работа,
отгледала, възпитала добри деца! ...

Да можех да съм охлювче
или дръвче край пътя.
Под лист дафинов
да отпивам от роса.
Ветрец короната ми ...

риболов -
водата губи
приятели

Безлунна звездна нощ.
Стенеща тъмнина.
Вятърът брули от клоните
пожълтелите листа.
Ридание на кукумявка. ...

Ех, рана ти си ни – кървяща, болна,
земя си българска много преди
с дела да задушат те – недостойни,
за теб отвътре още ни боли!
Виновни всички сме и си го знаем, ...

Не изтекла година... и ето беда,
разбрала Витиния, че трудна била.
В килията тъмна сама се прибрала,
страняла от всички, боляла, мълчала,
живеела месеци тя в тишина ...

В душата ми, мило дете,
е светлина...
Всеки ден надеждата чертае.
В потока от слова топи се тя.
От белия хлад на поредните ...

Искам само да приседна до теб
и да хвана леко ръката ти,
мълчаливо да вляза в очите ти
и да пея дует със душата ти!
Искам просто да поседна до теб ...

Днес едно момиченце издъхна
застреляно от собствения си баща
видяло как майка му убива
сполетяла го и него същата съдба.
Баща ли казах? О, извинете! ...

Ей замина лято къдрокосо.
Училищно звънче весело запя.
Пъстра есен на крила се носи
И засипа в злато цялата Земя.
Птиците отново далеко отлетяха ...

Казвам
нечути от тебе неща.
Тръгвам след тях
и събирам отломките от съдбата им.
Знам, не ще ги слепя. ...

Живеем в мутренски свят, в мутренска държава, в мутренска среда.
И това не е само, защото мутра е премиер, мутренски са действията му, мутренското попива в обществото.
Това е заради световъзприятието – по мутренски критерии, с мутренски обяснения и извинения.
Да видим…
В мутренския свят няма „победа ...

Отдалеч видях голямата сграда на университета. Е, нямаше как да не я забележи човек – блестяха металните огради, танцуваха слънчевите лъчи по бронирания покрив, привличаха вниманието патрулиращите въртолети…
И в тоя момент ме спряха. Патрул в обход. Просто ме помолиха да покажа документите на единст ...

Клецаин беше странно ниско човече с огромни уши и малки зли очички. Или по-точно не зли, а някак си напрегнати и шарещи много бързо във всички посоки. Те остро се вперваха в насрещния индивид и сякаш иглички пробождаха сърцето му. Голямата страст на Клецаин беше шахът. Той никога не се разделяше с е ...

Иван се бе подпрял на перилото на моста и мрачно се взираше в мътната, буйна реката отдолу. Тя бе широка и много дълбока. Колко труд бе хвърлено да построят моста, за да свърже брега отвъд с малкото парче земя, където бе построено селото му. Той се замисли за сетен път - за какво им е било да постро ...

Помня те, бабо.
Жената с топло сърце.
Помня очите ти, бабо.
Помня дните прекарани с теб.
Помня те, бабо, ...

Цветята са това, което краси земята.
Ароматът им е божествен, все едно е най - скъпият парфюм.
Цветовете им са така наситени, сякаш са докоснати от дъгата.
Хората изразяват и любовта... и мъката си с цветя.
Те приобщават всичко в едно.

Обгорени от завист листа,
бурен расъл на корен отровен,
няма как да поникнат цветя,
там където доброто е спомен.
Няма как да покълне любов, ...

Суета ли е да бъдеш егоист или начин да се съхраниш? Трябва ли да бъдеш винаги непорочно скромен или да знаеш, че стоиш преди всички и че в своя си живот ти си най-важният? Поставя ли ти примка около врата обществото, когато те притиска с това колко е себеотвержено и безкористно да си в услуга на др ...

Остави и родината и къщата,
съдбата тъй реши. Ти каза: - "Смешно е"!
Земята, тя навсякъде е същата
и все ще ме приеме, мене, грешния.
Боляло те е, сигурно, боляло е, ...

Звездите мигат някак замечтано,
във мека синева нощта притихна.
Сребристо ослепителна луна
в нюанси на оранжево ми се усмихна.
При Теб е винаги неземно, ...

Прибирам се болезнено
във себе си.
Пак нямам думи за отпор .
Лица без фокус и без име
плющят с език, ...

Минава един човек и махва с ръка за поздрав, през отворената порта.
-Защо гледаш така?- попита ме той.
Въздъхвам: -Градината е тъжна!
Той поглежда към нея, а след това, отново към мен и казва:
-Няма ѝ нищо на градината! Есен е! Ти си тъжна! ...

Чудиш се и маеш,
Как да го омаеш.
Де с червилце, де с парфюмче,
Пробваш рокля или пък костюмче.
Нее, не се харесваш ти в тези нещица, ...

Търся те,
по изтръпналите сенки
от бетонови колони
на безпътни магистрали.
Търся, ...

Избрах да те обичам безусловно.
Макар да знаех колко ще боли.
Аз, момчето най-безотговорно,
а ти момичето от моите мечти!
Избрах да не ти казвам, ...

Лали Еспосито - От другата страна
---------------------------------------------------------
Autores: Mariana Espósito Riera (Lali)
--------------------------------------------------------------
Автори: Мариана Еспосито Риера (Лали) ...

Морето е далечна синя фльонга -
трепти на бриза с хипнотична власт...
и в сънища катерят Кангчендзьонга
моменти-шерпи с името Захлас.
Небето е безсмислена карфица, ...

О,днеска есента е разлютена
дойде нахъсана от яд ...и зла,
подгони "хубавото" със остена.
И побесня над нашите села.
Изгони Слънцето и топлината ...

Предизборни обещания и платформи: Жанр от научно - фантастичната литература с елементи на сюрреализъм и утопия, в който употребата на силно хиперболизирани художествени измислици е основен похват за ангажиране вниманието на читателите (слушателите) и внушаване на вяра в тяхната обективна достовернос ...

Денят се ражда мразовито-ален
и с пурпурно от студ лице
наднича през прозореца издаен.
И вече зная, че ще те съзре
в постелята ми – стихнало огнище, ...

Истино, остани!
вървя до мен
по целия ми път
досаждаше ми
когато те гонех ...

на П.П
Сълзата на мъж
Пресъхва в стенание...
Изплува дъга!

Стихове ронят се в есенен ден.
Октомври, девойка и морския вятър...
Лист подир лист, тихо и нежно красив е света.
И в този миг мисля си:
Нима няма какво да докосне душата, та често сив е не само нощем съня?

Уплашен баща и́... /човечец - пастир/,
калугера чул, сам избрал манастир,
где щерка да прати, далеч от света,
с молба да опази до края честта
от завист човешка, от помисли зли, ...