Защо?!
Елеонора Крушева
Не мога с теб!Не мога и без теб!
В ръцете ми е най-нежното перо
а то трепти с пулса на сърцето ми ...

Разсънват се някои хорица.
Даа, май пробуждат се вече.
Спомнят си миговете - точно
и ясно - кои от преди били са.
Колко ли паметта им е дълга? ...

От тебе ме пробиват нежни тръпки
и чувство между уплах и възторг.
Направиш ли към мене две-три стъпки,
душата ми се свива на кълбо.
Разсеяно през пушека ме гледаш ...

Потапям се във теб, море –
последен опит да запазя отпечатък.
Покрий ме цялата с пенести вълни
и нежност като тях очаквана.
Сбогувам се със теб, море - ...

"Колко много вода!" –
във почуда възкликна детето.
То изрече за тебе
най-точните думи, Море!
Нека търсят метафори сложни ...

Бъди обятията, в които се разтапям,
когато целия ми свят се руши
Бъди сълзите, в които се потапям,
когато огънят цяла ме опустоши.
Когато на парчета рухна на земята, ...

Събудих нощите
с очи ги прободох
не исках да крият
тайни в тъма
дните измамих ...

Повярвах и заради теб
в цвета на бъдещето -
тъмно и неясно.
Вселената рисува ни портрет,
позираме й сред килия тясна. ...

Как пораснахме толкоз големи!
Побеляхме, боли ни глава!
А морето, уж бе до колѐне,
всяка буря – детска игра!
Зад високи стени от проблеми ...

Глава двадесет и шеста
Приказка за лека нощ
Ей тъй си зяпах в телевизора унесен в спомени, когато жената влезе, отбеляза, че пак не съм го включил и рече да се приготвям, защото е мой ред да приспивам внучето. То – естествено, че момче, естествено, че на мое име, естествено, че падащо си от тия годи ...

Единстено във танца си със сянка
постигнах съвършения синхрон,
а светлината - блага куртизанка,
от два фенера прави ми поклон.
Изплезих се на сън и две завивки, ...

Детето
на огъня бяга
в небето.
Детето си ляга.
Зашепва небето. ...

Няма ги вече очите на майка ми, загрижени,
че Животът ни пъхна под носа онази графа,
която с теб попълваме вече еднакво...
Питам се, защо съдържанието й предизвиква
толкова много любопитство, сякаш, ...

Тишината ми прегърне ли те, е море -
погребва повече, отколкото разкрива.
А думите ти са излишни ветрове
срещу вълните, с които си отивам.
Неписано ли е - не може да се случи, ...

Усмихни се, прекрасно момиче,
та душа волно да лети,
че ти нежна си като кокиче,
че най-красивата си ти.
И нека от сини небеса, ...

Франческо Наполи - Марина
------------------------------------------
Autori: Francesco Napoli
-------------------------------------------------
Автори: Франческо Наполи ...

Посветено на Н.!
Той е всичко това – сто пъти повече!
Не, не е бил мечта, нито вечно оброчище,
а молитва изпълнена – Боже помилване!
Той гради – не руши, и запазва във дланите, ...

Не се опитвайте да промените човека до себе си.
Опитайте се да го разберете!

Не умирай! Възкръсвам. Ела!
Забрави грубостта и обиди…
Издигни от сълза любовта –
и нощта без морал да ни види.
На върха на стрела се отдай. ...

Глава двадесет и първа
За женското царство, за приятелите и враговете, за проблемите човешки с жените
В къщи имам жена, три дъщери, тъща и стар автомобил. Плюс заекващ съсед, който държи всяка вечер на вратата да ми изясни проблемите на световната и в частност родната политика. Така че съм далеч от ...

пред тебе - цвете -
розенце - езикът - ех
че се заплете

На себе си не мога да простя.
Очаквам някой друг да ми прощава.
Съдбата ми е блудница, а тя
на всеки срещнат с радост се продава.
Чудовища ръмжат в деня ми сух. ...

Сънувах очите на хора,
които обичах насън.
Насън не усетих умора
да чакам поредния сън.
Сънувах студена милувка, ...

Малък червей се натъкна на бял гълъб. Замръзна на място (това е семейна традиция за справяне с опасности), треперейки, си мисли, че гълъбът, аха, ще го клъвне.
Такава опасност наистина имаше - тя бе природно заложена. Гълъбите кълват червейчета, а гълъбчето бива преследвано или от котка, или от соко ...

Беше нещо необяснимо,
много повече от това, което изглеждаше.
Подобно на река, която върви в морето.
Нито морето можеше да унищожи тази река,
нито реката се сливаше с морето. ...

Дъхът ти по мене оставя следи
и чудя се как да ги крия.
Душата ми стихове пак зареди,
аз пиша - а времето трие.
Усмивката нежна се впива във мен ...

Животът ни е даване и вземане
и всеки миг глава е от роман,
умът е крепост, трудна за превземане,
сърце - изгубен, черен гологан.
Когато сме объркани и влюбени, ...

Съжалявам! Не си разбрал!
Пред теб не стои молеща жена!
Разплакана и на колене...
И да обича! Тя знае своята цена!
Тя не протяга треперещи ръце, ...

Подивя народът да създава изкуство. Аз също. Моето изкуство! Че то изкуство ли е? Може ли да сътворява видим творчески продукт дарбата или придобитото умение да общуваш с Бог? Продуктът ли? Не е трилър, не е и екшън, не е фентъзи, не и похвално слово, ни ода… Елегия да е, не е. Какво ще да е тогава? ...

Към звездите ще тръгна пеша
от морето, брега на неволите,
не да гоня аз чужда мечта,
а да открия на живота ореолите.
Ще достигна аз хълма далечен, ...

Глава XXIV
Едва дочака да се развидели и изхвърча навън. Тичаше бързо- тичаше така, сякаш трябваше да хване нещо... да го хване навреме.
- Как си, Капри?
Беше неузнаваема- топло кестенява, къса кестенова коса, кристално зелени очи и топла усмивка. Да, имаше уморен вид, но от снощния... от него нямаш ...

СТРАННИЦААААА....хората бягат от мен. Никой не издържа на търпението ми...Всички бързат за някъде. Искат да подредят живота си. За къде бързате хора? Той живота е свършил...още преди да е започнал. Говоря за този...земния живот. С търпение, наблюдение и много мъка в душата го разбрах това. Дали съм ...

Рисувам с пръсти в пясъка СЪРЦЕ,
на сън обличам дълга рокля, бяла...
Душица стискам в двете си ръце -
за светлина и обич отмаляла!
Дали защото утре е Април, ...

Много ни подхожда мълчанието,
наднича от пазвите ни като медальон.
Странностите ни, изгубват се някак в разстоянието,
но мечтите ни, дано открият си, свой дом.
А, къпят ли се в щастие звездите? ...

Нечакан, натрапчив, предвиден
полепна в косата ми белият сняг.
И той - като цвят - ми е свиден,
защото ме прави и мъдър, добряк...
И мина животът - вихрушка, ...

ИЛЮЗИЯ?
Търсих те във дните си, с години,
взирах се във хиляди лица,
пътувах с облаците сини,
надничах във безброй сърца. ...

Поне не бяха пуснали
крилете ми
в небето корени...
Не беше толкова
високо полетът, ...