Сърцата ни се търсят в мрака
Отдавна закопнели за любов
Ти ли мен, или аз тебе чакам?
Аз ли чувам, или ти моя зов?
Отдавна пътят едно към друго ...

Минава си времето. Ах, как мина времето.
Без думи, без поглед, без жест.
Минава си времето. Без целувка по челото.
Минава и утре е днес.
Минава си времето. Ах, как мина времето. ...

Пейката остана да те чака,
ронеха се цветове с листата,
сляха се в очакване да дойдеш
искаха да ти разказват нещо.
Чакахме те в топла нощ ...

Макрон дава заден, обяви „извънредни мерки“ за връщане „достойнството на френския работник“
Френският работник има достойнство, а българският – чушки в боба!

Има-няма двеста души,
мъничко ни е селцето,
в планината то се гуши
и лежи ми на сърцето!
Всеки идва тук, да снима ...

Същество от виша висота,
истинска природна сила.
Разум надминаващ космоса,
устрем през възможността.
Във всевъзможните варианти ...

В свят, в който Бог е забравен и пренебрегнат, а на пиедестал са издигнати фалшиви герои, купили славата си с пари и лъжи. Политици, грабещи народа, докато се крият зад нелепи закони. Храна, пълна с химикали. Медии, манипулиращи хората, с лъскави думи и "достоверни" репортажи. И ето, че ударихме дън ...

умрях, видях какво е горе
и пак се съживих
литнах из сините простори
и себе си открих
видях се сред цветята ...

В трудност винаги ръката си подаваш,
в беда когато съм, ти пак си с мен,
в мъка, отчаяние не ме оставяш,
правиш весел моя ден.
Дори когато вярваща не бях, ...

Не съм известна, дори не съм богата...
Дойдох в това школо, за всички непозната.
Свикнах да съм в ъгъла, подритвана от всички,
Различна бях от тях, чувах все шегички.
Първата година и с нея не говорих, ...

на Емо
> А можеше да имаш рицар...
>
> (из един коментар)
Да! Можех да си имам рицар. ...

Планински елмаз
изплува в очите ти
с пламък от айсберг

Дали бях розата
за теб, „прекрасна”?
Чета във погледа ти:
„-Не бъди нещастна!”
30.11.2016 г.

Вярвам в утрото
Времето ме доведе в късна есен
с пожълтелите страници на живота,
есенният полъх раздуха мечтите
и сърцето ми забравя изстраданите мигове. ...

Видях я на бара, тя ме заговори,
за времето въпроса тя отвори.
За зимата, за нейната красота,
за студа, за снежинките навън сега.
Говорим си дълги за това и онова, ...

Малката София се влюбвала лесно. Привързвала се бързо. Обичала безрезервно, била толкова добра, толкова грижовна и обичаща. Сега ще ви разкажа историята,която тя преживя. Историята, която я беше сринала из основи.
В началото на едно горещо лято, тя излезе с любимата и приятелка. Решили, че ще прекар ...

Жената, която
с очи цветя разцъфтява,
с усмивка люлка за слънце плете,
с ръцете си любов извайва,
а в сърцето й ...

И пак си направих такси от хартия.
Проблеми и грижи, но те не летят.
В небе мармаладено пак ще се скрия,
когато горите Норвежки заспят.
И липсва ми, липсва ми времето старо. ...

Тази бясна гонитба
размазва пейзажа.
Нищо не виждам!
Искам да сляза!
Преди да повърна ...

1. Когато си напълно убеден в нещо, твърде вероятно е да грешиш. Имаш ли и най-малкото съмнение, тогава си на прав път.
2. В музея на спомените най-големия шедьовър е детството.
3. Последователността и постоянството могат да те изведат на правия път, щом си изгубил посоката.
4. Не може всички хора д ...

Шарения е този свят -
заглавичква те до прехласнатост.
Стремглаво летиш на килимчето,
ненадейно се сгромолясва.
Панаир без работно време - ...

И не във гроб ме заровете -
на червеи да стана жертва.
Във гроб заравят само тези,
които истински са мъртви.
Плътта без жал я изгорете, ...

Много празници – помня – в живота ми бяха безмълвни,
приютени под мократа, хлъзгава ципа на здрача.
От солта им разбрах колко бързо след тихото мръква.
Но човек съвършен е, защото умее да плаче.
Ние с теб си говорихме – може би – чужди езици. ...

Четвърти ден. Мими вече е здрава. Лекарите не виждат смисъл да я задържат повече в болницата. След многото проведени изследвания те така и не установиха на какво се дължи оздравяването на Мими. Но ние с вас знаем – нали? Добрите вълшебства винаги помагат.
Изписаха я и Мими отново си е у дома, там в ...

Под свода небесен,
под хиляди звезди,
от красотата ти унесен,
що е чудна песен,
що спаси ме от беди, ...

Усмивката ми вече
ще е вечно бяла.
Престоя ѝ в лицето ми
като вечeн
дъжд. ...

Евгения отключи вратата и влезе в едно от помещенията на градската поща. Седна на стол зад бюрото. Погледна часовника на стената и включи компютъра. В стаята се чу звук от токчета на обувки.
- Добро утро! - каза колежката й, Марина.
- Добро утро! - отговори Евгения.
На един от шкафовете имаше две ка ...

Какви е синове раждала,
раждала още и днеска...
Христо Ботев
От съюзените армии които действаха оперативно на няколко направления, България мобилизира 600 хилядна войска и тръгна на юг и изток...
Мобилизацията премина срочно,организирано и както вече споменах с един небивал ентусиазъм, който граниче ...

Пейката заспива със спомени
на жените - черни гълъбици,
Самотникът вкъщи прогонил ги,
сгушили се във здрача сестрици.
Лоши думи, клетви простили си, ...

Влизам в Търново притихнал и чадъра си държа.
Той, градът, така е свикнал и през зими, и лета.
Може би ще ме приеме и ще станем дружки две,
сложа ли чувал с поеми в сутрешното му кафе.
Спят опънати плакати на високи железа, ...

По вятъра изпращам ти душа –
оголена, трептяща, изтерзана,
политнала над земните недра –
не ме е страх без нея да остана!
По вятъра изпращам ти душа, ...

Здравей любов !
Теб аз всеки ден чаках.
Не тръгвай,не ме оставяй любов!
Стотици сълзи аз по тебе изплаках.
Добър вечер любов ! ...

Ето на среща ми гледам изплува глава.
Носи се, клати се, дрънка, кънти в тишина.
Никога няма да видя отново това –
буца зловеща, прелитаща ниско в нощта.
Поглеждам враждебно таз странна особа. ...

Нямаме нужда
от обич чужда.
Ако ний не съхраним
това, което ни е в полза.
Нямаме нужда, ...