Тази нощ е изящна — дълбае в очите ми стигма.
Наедряла луна ме следи и по покрива крета.
Пожълтява небето, невинно съня ми достига
и прилича на къща с прокъсани звездни пердета.
Тръгвам смело след спомена, кривнал в най-късата пряка. ...

Животът е твоя игра на Земята –
за двама актьори – мъжът и жената.
Романтика има, но има и драма –
играй с правилата по твоя програма!
Допуснеш ли грешка, търпиш наказание – ...

Протегнах ръце
към слънцето
в олтар на самотник
питах: "Какво е любов?"
в дрипи душевни ...

Цари тишина. Като във църква.
Сякаш поп изчита опело.
Никой не се движи, не мърда,
ако трепне въздуха, чупи се стъкло.
Изведнъж се чува гръм. ...

Тръгвам на екскурзия в съня си.
Вече тръгнали са всички зная.
Стягам си багажа и бързам
някак да ги стигна ако може.
Мятам чантата на рамо, ...

Три яйца, ванилия, брашно...
една цигара, бъркам и привършвам
По радиото звучи Селин Дион,
а аз танцувам боса вкъщи.
Захар, щипка сол, масло.... и ...

Месец май, прекрасен пролетен следобед. Зеленина облята от слънчевата светлина. Синьо безоблачно небе. Птици, които се гонят безгрижно. Иван стои в стаята си и замислено гледа през прозореца.
„ Какво време, само за игра. Проблема е , че все още не съм си си научил уроците за утре”. Той въздъхва мъчи ...

Понякога не съм жена, а Време...
Ефирно трептя през пространството
докато не се завърна при теб...
като късно Слънце...
и всеки сърдечен удар на тишината ...

Прегръдката на живота
Близнаците се родиха в шестия месец . Лекарите не вярваха да оцелеят. Момченцето наддаваше килограми. Ала момиченцето - трудно поемаше храна и отпадна. Акушерката разбра, че края наближава и реши да се сбогуват. Постави ги в един кувьоз. Тогава момченцето прегърна с ръчичка сес ...

В България няма нито Холивуд, нито пък Боливуд, но всички до един играят най-различни роли: едни са УЖ депутати, други - доктори, трети - учители, дори и работниците не са работници, а - екзистенциални философи/терапевти, които от ВСИЧКО разбират, но в НИЩО не са професионалисти!

Помниш ли
Помниш ли ти първата целувка
там край езерото, на брега?
Помниш ли и нежната милувка,
щом погалих твоята коса? ...

От транс душата сякаш има нужда –
да следва жадно своите мечти.
Не друг, самият аз не я събуждам,
че тя без жал ще ме изпепели.
Мечтите други са ми, не са земни, ...

Хора - различни (добри, и лоши)
Хайде - дано ми простите!
... Че и с пробитите си галоши -
пак ще ви вадя очите...
Евтина к...ва - евтина слава. ...

Гинкини тегоби
Едри житни класове се поклащаха тежко под лекия напор на вятъра. Слънцето печеше на лазурносиния небосвод, а весели лястовици прелитаха, устремени в шеметен танц, догдето огласяваха тази красота с нежните си трели. Тясна бара разделяше ширналите се житни ниви от пасищното поле.
Гинка ...

Споменът от стаята на баба.
От нейната осанка слаба.
От тънките ѝ сребърни коси...
Ах, Боже, ако можеш я върни!
Липсваш ми! Ти чу ли? ...

Забързано жужи градът,
а стъпките ми пак блестят...
През облачен тунел вървя,
на сантиметър от земята,
а вятър сплете ми косата ...

В моят ум си ти,
не мога да те изкарам оттам.
Имаме ли бъдеще заедно
или само се заблуждавам.
Където си ти, ...

Прелей oт себе си,
Човеко!
Наводни всички
запустели земи покрай тебе!
Прелей! Ти не си ...

Заупокойна песен да запеем ние с теб
и да чувстваме бича в сърцата тъмни,
и да виждаме препълнени очи с лед,
догде душа се с ужас ненапълни.
И когато слънце галещо докосне ни лицата, ...

Роденият да литне и лети,
не може друго да го сполети.
И рано или късно той ще е
водач и хората ще поведе.
Живота си ще го остави тук ...

...
Моя прекрасна,
моя горчива любов.
Толкова зла
и толкова коварна. ...

Мая ли е, Ная ли, не зная,
но е малка като запетая,
жълтичка... с перлени крилца
и с антенки две за пипалца.
Работливка тя е неуморна ...

РАННЯЯ БАХЧА.
Самое ласковое поле в степи – созревающий баштан, местами заросший высокой травой, куда любят прятаться большие полосатые кавуны; и нежный ветер шевелит тишину пахучими соцветиями. Это когда выстрелы одностволки осыпают искрами и дробями наглых ворон, выклёвывающих воронки в спелых арб ...

Аз те обичам,
а ти мен не.
Ти ме привличаш,
а аз теб не.
Не искам да мечтая ...

Янош Арани
Сцени последни. Завесата пада.
Лампите гаснат, замлъкват аплаузи.
Сцени последни – и край на парада:
пусти декори , тъй значеща пауза. ...

КЪМ ВЕЧНОСТТА
Вече разбираше, усещаше, че е жива. Чуваше шумове. Тялото й потрепваше.
Можеше да движи пръстите на ръцете и краката си. Но не искаше да отвори очите си. Устните й мълчаха стиснати. Съзнанието й възвръщаше способностите си постепенно с отслабването въздействието на упойката. Появи се у ...

Товарен влак през шарена каруца,
така през мен минава всеки ден.
Разстроена цигулка пак скрибуца.
Как само мразя този стар рефрен!
Огромен ледоход в сърцето плува, ...

Нито се научих,
нито се поучих.
Облаците розови
вземах за памук.
Нищих и разнищвах - ...

Има една специална емоция и тя най-добре се предава по един специален начин. Тази емоция е страстта а начинът и на визуализиране е танцът. Колкото по-силна е тази емоция толкова по-красив е танцът, който я олицетворява. Колкото по-дълго е сдържана, толкова по-буен е начинът и на осъществяване чрез д ...

Розов храст на хълма
Шандор Петьофи
Хвърлих името си
като парá за щастие
в прозрачен извор. ...

Пенке, ма, паси!
Пенка не пасе.
В Европа се върни!
Пенка пак не ще.
Там я чакат с нож, ...

Жената с маска
Жена красива, с красиво лице,
нежна, стройна като едно цвете!
Добра, мила, с усмивка на уста,
жена мечта, почуства я и моята душа! ...

На едно бездомно котенце
Кастрирано, с белязано ухо
и пуснато – живота си да влачи.
Крещят у мене сетивата в хор:
– Това е "добротата" на палача! ...

Българите са работни,
силно любят те труда.
И имотни-безимотни,
и на село и в града.
А на Главната-кюфтета, ...

Ден #405 откакто времето спря или започна да лети. Не мога да преценя. Почти свикнах с онази болка. Преди всяка вечер плачех, а сега само когато остана сама. Търсих те. Навсякъде те търся-в различни къщи, в кафеви очи, през деня, през нощта. Понякога те намирам. В онези пропити с алкохол вечери и пл ...

Той беше сред ловците първи,
стрелец безгрешен и изкусен.
Навързъл дивечът на върви
вървеше през чукари, урви.
Без жалост стреляше по птици ...

Чувам зов от далеко,
гайда свири на хълма,
овчар си стадата гледа,
мома до него менци излива,
що пълни, вода за овцете. ...

Милва ме с лъчи луната
Щом допра до него устни
над мен литват пеперуди,
грейват бисерчета ситни
в мислите ми лятно луди. ...

На изпит по Приятелство не късат.
Когато спре въртежа си Света
разбираш кой до теб е - кой го няма!
И въпреки, че в мене зее рана,
ако Приятелството е хавлия за крака ...

Благоговението й към магията продължи доста дълго – цели две минути, след като осъзна, че пътува в един от онези омагьосани студени шкафове, които наричаха хладилници, и е силно вероятно да не доживее да стъпи на твърда земя отново. Талашът беше облицовал двете ледени пейки, но не изолираше кой знае ...