Живеят в този свят незабелязани
Не са невидими, макар различни...
Те просто от живота са белязани
от стигмата на пълно безразличие...
Незнайно как за миг се появяват ...

Сърцето се свива, тупти тишината
провесила времето на ръждясал простор.
Очите пресъхват и дори самотата
изглежда самотна в този сив кръгозор!
Подхвърлени думи, случайно изречени ...

на Е. С.
(Вдъхновено от Робърт Бърнс –
„Девойката, която ми постла легло”)
Девойката, която ти постла легло,
ти взе в обятията си нетърпеливо. ...

Срещнах я на ъгъла на Позитано,
във банката на местния елит.
Обичах да си чакам там от рано
и влога си да пазя от фалит!
Тя ме очакваше край изхода и входа! ...

СЪРЦЕТО РАЗКЪСАНО ВЕЧЕ ГО НЯМА
Тогава не се запитах – излъгах себе си.
Ще мога да продължа без твоите очи,
без любов ще извървя пътя и времето си.
Сърцето ще принудя покорно да мълчи. ...

ТРИМАТА БРАТЯ И ЗЛАТНАТА ЯБЪЛКА – ЧЕТВЪРТА ЧАСТ
(приказка в рими по Ангел Каралийчев)
СРЕДНИЯТ БРАТ ОТИВА ДА ВАРДИ ЯБЪЛКАТА
Изтърколи се и поредната година,
отново златна ябълка роди се и узря, ...

Аз посредствен съм мъж.
Мен не ме забелязват.
От очите ми – дъжд.
(все сълзи, но напразно).
И не съм атрактивен. ...

Тя крие червеното си лице.
Марс се връща
да я погледа...

Някои паметници се извисяват над множеството обикновени хора с подвизите и величавите дела на онези, които са обезсмъртили. За тях ние се сещаме само на бележити дати, сякаш са някакъв пример, с който да се сравняваме и съизмерваме. Има и други паметници. Те не са на герои, но всеки път щом някой ги ...

Ти ще останеш тук:
в ухание от разцъфтяла роза,
в подбалканското поле, на юг
с тракийските си коловози.
Ти ще останеш тук, ...

Говорѝ ми за вечността, Пол,
когато съм с тебе!
Тъй отдавна не вярвам във нея,
а ми е време.
Де да зная – регресия някаква, Пол, ...

Помните ли, имаше една повест, „Синът на полка”? Е,това е само сходство по звучене. Няма нищо общо! Сигурно всеки от вас познава поне едно богато, значимо за града, или от по-голяма величина семейство. Знае децата му и техните подвизи... Аз знам не едно такова семейство, но само един младеж ми се на ...

Хвърка шарено вретено,
въ́лна пухкава предé.
Мърка котето стаено,
пее старото кюмбé.
Вятър опашат играе, ...

Аз
беше ти.
Ти
бях аз.
Прости, ...

Изгаряща от огъня ти,
там,
насред мъглата коленича,
зная
зад обаянието си ...

Стената плачеше, раздираше с гласа си тишината. Стенеше на пресекулки и се удряше в самата себе си. Нужно и бе да забрави истината, спомените, него.
Стената плашеше, тънки струйки кръв се стичаха по керемидените и рани. Никой не идваше на помощ. Не обръщаше внимание на стенанията от разпнатия човек. ...

Едно листо танцува в ореола
на дишащата още топла шума...
Безсрамно гола дългата топола
със вятъра измéнчив се целува.
На слънцето последната въздишка ...

Моя Любов,
С теб минахме през какво ли не през тези 8 паметни години. Осмицата е символ на безкрайността, на изобилието, на пълноценността, на нашата безкрайна любов, на нашето дълбоко отдаване един на друг! Тя е последната цифра преди краят на цикъла символизиран от 9-ката и след това преминаване в ...

Гальовно стържат тишината
на ситното ренде. Допяват
сетни си строфи за мелодични топлини.
Щурците още чакат милост,
на слънчев благосклон, ...

На 32 години съм. Жена с дете.
Наскоро се запознах с мъж, който ме разбираше и подкрепяше още от първия момент. Правехме планове да се видим, но те все се проваляха.
До преди седмица и половина всичко беше наред. Пишехме си по месинджър и вайбър. С часове говорехме вечер по телефона. Чувствах, че се ...

Търсих те в думи написани в стих,
в наша тетрадка, вече затворена.
Търсих те и каквото открих,
че любовта ни отдавна е в спомена.
Търсих те в някое разказче мое, ...

ВАРИАЦИИ
(превод от хърватски)
Накрая се стопяваш с бележките и свой си
между своите; след това с единия крак чакаш,
а другият пускаш кой знае къде в ритми, когато ...

Речено бе – да е сторено,
в светлината на общата ласка,
дето сваля човекът своята маска.
Дето гасне и чака – в общото тъмно
да пристигне… Да посрещне… ...

13.
В подобна утрин Йоан не ставаше рано. Обичаше да се поизлежава – така, за пет минути, ако може... После в банята – бавни процедури: душ, бръснене, разтоварване на организма...
В кухнята го чакаше жена му. Тя винаги приготвяше закуската. Иначе обедите и вечерите обикновено правеше той. Най-вече, ...

Аз ще целуна телефона,
защото знам, че си отсреща.
Притихнала като икона,
стоиш безмълвна и гореща.
Повярвай ми, към теб ще тичам ...

Всичко направих за теб.
Продадох душата си.
Дадох ти сърцето си...
Ти ми го върна, но наполовина.
Каза, че не можеш ...

Аз бях заспала, сънувах, ти от нищото дойде.
Зарази ме с твоята страст и зазвънях,
а ти като нежен музикант,
докосвайки струните на своята китара,
ме караше във страст да затрептя, ...

Sanremo 2018
---------------------------------------------------------------------------------
Ле Вибрациони - Толкова сбъркано
Санремо 2018
------------------------------------------------------------------------------------------ ...

Намигване към Надежда
И отново е нощ... Стелят покрив мъглите.
Тротоарите мокри изпод стъпките скитат.
Всички котки на тъмно са само черни и сиви.
Капят капки по стръмното над листа мълчаливи. ...

Ирина ТРУЩИНА
На Мила Лазарова
Луна и стих. Халка в позлата.
Вратичка и пътечка край цветята.
Покривка, шита в бод ажурен. ...

Ирина ТРУШИНА
На Мила Лазарова
От твоята ръка тъй ненадейно,
в знак на приятелство добро,
получих дар аз чародеен – ...

Ирина Трушина
На Мила Лазарова
Със непонятна глъбина
За вас е ребусът на знака.
Луната само над вълна ...

Ирина Трушина
На Мила Лазарова
Във твоя стих пулсираше живота
и сякаш твойте думи бяха щит.
Със тях зовеше Светлото, Доброто ...

Тя отвори очи. Беше спала на един дъх. Кратко, но достатъчно. Всъщност, беше чакала той да заспи. Той !Най –добрият и приятел. Всъщност, бившият и най-добър приятел. Сега – любовник – еднодневка. Защо ли? Тя се усмихна на себе си – скептично, със всичките нюанси на сарказма, тъжно, но - истинско.” З ...

Die Augen dein wie Meere
den hellen Wege ganz
zur Ewigkeit erklären
mit ihrem netten Strahlentanz.
Die Stimme dein wie Engelslied ...

Понякога съм безпричинно весел -
и блика смях от моите очи.
В такива дни избива ме на песен,
навред гласът ми радостно звучи.
Понякога съм безпричинно кисел - ...

Живота дава кредит. Голям и без въпроси.
Бележи те със име, със някакво клеймо.
И знае, че на края винаги ще просиш
възмездие,
вярвайки във своето добро. ...

Да те пуснат два часа по-рано от работа, си е голяма работа. Браво на Енергото, че точно в петък следобед реши да си прави профилактика на мрежата и шефът нямаше друг избор освен да ни пусне да си ходим. Естествено, че в някой хубав ден ще ни го изкара през носа, но днес е хубав ден. Не че свърших н ...