1. Думите ти твърди,
кротко устните напускат,
наоколо на чар ухае,
страст от погледа полита,
сърцето в живота бяга, ...

Защото ти ще ме прегърнеш за последно
а времето ще спре когато тръгвам
със топлите си устни докосни ме
и ми кажи че много ме обичаш
кажи че много много ще ти липсвам ...

Дали бях аз или пък ти?
Предпази ме или разби?
В небето с падащи звезди.
Уви, небето си ми ти.
Дали е ден или пък нощ? ...

Питър: Здравей, Анди.
Андрей: Здравей, Питър! Как си?
Питър: Добре съм. А ти как си?
Андрей: Аз също съм добре. Напоследък съм занемарил писането на хайку, но смятам да наваксам.
Питър: Така ли? Не съм влизал скоро в групата да видя новите неща. Може ли да ми разясниш малко за тази поезия. Приятно м ...

В Силистра всичко е спокойно,
площадът като църква пуст,
управниците - недостойни,
по-лоши и от Вранчов трус.
Народът, псува пред кандило, ...

НИЩО ПО-ХУБАВО
На търговската площ на пазара
две клетки за котки лежаха.
В едната едра, наежена, бяла,
а в другата – сива, ръмжаща. ...

Проклет да е тоя ангел,
дето ти хвърли сърцето на пътя,
че аз се спънах и го намерих
и оттогава му бера грижа,
и не спя да те мисля, ...

Да бъде тъй
Искам да съм добросторец,
маг да съм и смехотворец,
искам да съм правдоборец,
благ да съм и миротворец. ...

Има една жена- сама,
върви по звездни пътеки!
Уморена от житейските
борби и самотна в своята
съдба- купува билет ...

...когато в седем вечерта,
самичка къщата притихва,
поливам моите цветя,
ветрец в глухарчетата кихва,
и чака някой да рече ...

Когато заспивам те искам
да разкъсаш нощта на парчета
и във всяко едно да обвиеш:
една усмивка да свети,
една ласка да топли през зима, ...

Събирам стари календари.
Свещи от гробищата. Незагаснали.
Събирам, събирам.Едва ли
ще вляза в светските хроники.
Имам и една хармоника... ...

- Господи, каква красота! Истинско вълшебство!... Така ми се иска да го споделя с любимо същество...
Маринчо, седнал на осеяния с пясък, камъчета и черупки от миди бряг, прехласнато гледаше залязващото зад горите на отсрещното румънско крайбрежие слънце, чиито прокраднали се през листата на дърветат ...

Лятото с тъгата, мълчалива
Топлите ръце наивно, скрила
Косите ми, разпуснати, смутени
Мечтите ми, отлитнали, стопени.
В зениците ми, пътища незнайни ...

Обич моя, как съм те открил?
С толкоз нежна, плачеща душа!
(Виж носа си! Ти си крокодил
Искам само, само тишина!)
Как те търсих! Как те чаках! ...

Глава XVI
- Здравей, Монти!
Той правеше опити да разкопае двора- не много успешни. Земята беше толкова суха и напукана, че буците пръст бяха като камъни и му беше много трудно да ги разцепи и невъзможно да оформи и поприглади някакво пространство. До краката му имаше торбичка със семена, но при тази ...

И понеже не зная дали съм оттук,
още в тъмните вечери стихове пиша.
Дъждовете прииждат студени от юг
и закапват в улуците – тънка въздишка.
Аз не тръгвам да търся по пътища свят ...

Може да имаш всякакви вещи, може да имаш достъп до всякакви земни блага, но ако в душата ти няма и фотон светлина, ще ти се налага да напипваш с ръце всичко около теб в пълен мрак, за да намериш любов...
17.07.2018 г.
Нерешителността е първата крачка към разочарованието, а съмнението - първата към п ...

Когато те помолих за целувка
погледна с колко водиш в резултата,
прегледа и баланса на милувките
та да не се раздаваш без остатък.
Едва ли някога ще се науча, ...

Жените живеят по-дълго,
защото умеят да плачат!
А ние с пресъхнало гърло,
давим мъката си безгласно!
Жените живеят по-дълго, ...

Защото Болката е винаги самотна
ще се опитам с нежност да я облекча!
Душата птица е ранена и сиротна
и блика буйно в раната кръвта!
За да зараснат изранените крила ...

Сенчице моя, ти сенчице златна,
гълъбче бяло в небето над мен,
нищо в живота не взела безплатно,
плащаш дълга ми от първия ден.
Щастие имаш, на час по лъжичка. ...

Вярвам в искрената ти усмивка
и в дълбокото море в очите ти...
Вярвам в добротата, която носиш,
вярвам в радостта и в плача ни...
Вярвам в чувството, с което живееш... ...

Федерика Карта - Все пак
----------------------------------------------------
Autori: Federica Abbate, Luca Serpenti & Gianclaudia Franchini
-----------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Федерика Абате, Лука Серпенти & Джанклаудия Франкини ...

НАТРУПАН ОПИТ
С годините натрупах опит,
живях живот с какво ли не
и свикнах всички да се топят
и да се правят на свине! ...

Ръждивата любов не остаря.
По листовете смисълът се свлече
с мастилото ѝ, станало на прах,
до точката, поставена пред "вечност".
От ноктите на времето изсечен, ...

Колко е трудно...
да останеш добър човек или ..
просто човек...
без да окършат крилете ти нежни...
Колко е трудно... ...

Една сутрин се събудих и го видях: на покрива на отсрещната сграда. Явно не му пречеше, че е толкова рано, че вали и че е голям студ тази сутрин. Стоеше си на покрива, все едно винаги е бил там: без чадър, без шапка дори, един черен силует, безформен и почти несъществуващ. Беше се забил като някакъв ...

Какво е лятото, какво е лято? –
небе със слънчеви лъчи полято,
ухание на билки и надежда,
дъга, която дълго в мен се вглежда.
Какво е лято, ако не усмивка ...

Достатъчно ми
е да знам, че мързел с труд
церѝ се, мамче!
Достатъчно ми
е за знам, че уча ли, ...

Хората имат животинска същност.
Не бива да се срамуват от това.
Не бива и да се гордеят с нея.

Имам кукла с бузки червени.
Очите и светят весели, засмени.
Хващам я за малката ръчичка
и тогаз тръгва тя самичка.
С гиздава премяна, ...

Среброто в твоите коси
затварям вечер във трезора.
Заключвам сетне три врати,
да нямат достъп други хора!
Сребро е туй, а не печал! ...

България – име на сила.
Държава, кована от лед.
Когато запявала Рила –
светът се събирал навред.
Сърцата на смели войводи, ...

И с надеждата
за новия ден
дойде и пролетта
и то какво, ако не и
по меланхолично ...

Омъжена бяла жена
Да я обичаш не бива
Как да се справиш с това
Като тя е несметно красива
Как да погледнеш тези нежни очи ...

Една любов винаги остава,
тя лети там, някъде в безкрая,
две сърца днес са разделени,
две деца, но един на друг заклети.
Знаеш ли какво е любовта...? ...

Юлска жега мори житата.
Легнали под сянката дебела,
Илинден - съборът селски,
нашият, ни запознава.
А до вчера, ...

Виждаш всичко,
а мълчиш.
Кой стене, кой те моли
и кому даряваш свяст.
Аз съм като теб. ...