Очите са слаби, коленете ми щракат.
Годините вземат по малко от мен.
Седемдесета, хванал съм влака,
пътувам усмихнат, с мечти окрилен.
Влакът пуф-пафка без никаква спирка. ...

Пеперудено лято пърха по миглите,
слънчеви дни с мирис на бор
и толкова е цветно тук сред поляните
и поемам си дъх с мирис на вечност...
Пеперудени мисли блестят изумрудено ...

Дъждовна съм. Недей ме доближава.
Не нося нито полза, ни вреда.
Водата ми свободно преминава
през ситото на твоята вина.
Достига дъно. Не открива нищо. ...

В тъгата на дните самотни
и в тишината на лунните нощи
сънувам косите ти Моя любов!
Моя Обич копняна
вълните ли морски остави за мен ...

Посади ни в полета от вяра.
Няма плевел и няма поквара
за израснала в стройна редица
и от слънце огряна пшеница.
Всяко зрънце калéна надежда ...

Слънцето към пладне веч клонеше,
а принцеса Вейхайвей все още спеше.
Ето че иззад завесите на балдахина,
някой отегчено се прозина…
Подаде се ръка със костеливи пръсти, ...

За моята тегоба няма лек...
Животът сив извива ми ръцете,
че раните си ближа ги от век –
напомнят ми дори и ветровете.
Обичам го в душата си на лъв, ...

Този ден се изниза навън,
като пушек от кипнал комин.
Викаш от него: АМАН,
а прошепваш след него: АМИН…

ПОДСЛУШВАНЕ НА ТИШИНАТА
От звуци тишината ли гъмжи –
от шепоти на тръни и тревици,
неизмълвени ласки и лъжи,
или от дъхове на спящи птици, ...

Щом наближат последните камбани,
и Господ Бог за мене се присети,
и пита свойте ангели избрани:
Какъв човек бе приживе? Кажете? –
във хор ще рекнат тварите крилати ...

Дяволски добра
И ,ако Дявол беше тъгата,то Дявол беше душата.
И, ако Дявол ми беше сърцето, то ангелът беше
далеко. И , ако всичко в мен беше тъга, то къде
беше Господ сега ? Явно ми беше сърдит, че ...

ДЕТЕ НА ВЯТЪРА И БУРИТЕ
Не искам да бъда бледа сянка на мъката.
Не искам да изгоря тихо като свещта.
Не искам в мен клони да свива разлъката.
Ненавиждам гробовната в мен тишина. ...

Де юре, можеш да угодиш на всяка жена!!!
Де факто, не можеш да угодиш на нито една жена!

И втурнах се към теб като дете,
дочакало подаръка жадуван...
Намерена- притихнах в две ръце,
духът ми усмири се излекуван.
И времето забави своя ход. ...

Претичват бързо дните
като в безкраен маратон,
още дишаш ли не питат
с тоз сърдечен полутон ...
Циклично и нощите прелитат, ...

Разстоянието между теб и мен
По-голямо става с всеки ден.
И не час два даже дни,
А огромна пропаст сърцата дели.

Полетът на приятелчето от детинство пробуди заснежените спомени и разяри облаците над пропадналия мътен хоризонт.
Бягството на малкото птиче прогони навъсения дим от тухлените комини.
Идващото гъвкаво тяло ме викаше чрез трептенията на телеграфните жици и с ядосаното буботене на далечния вятър.
Поле ...

– Хайде, дай, дай, дай...гооол! - крещеше застанал прав пред телевизора Жан.
Радостните му викове бяха толкова силни, че звъна на телефона едва си пробиваше път в стаята.
– Кой ли пък се сети точно сега да звъни... Ало? - ядосан че го безспокоят точно сега, когато играе любимия отбор, вдигна слушала ...

Една очарователна любов
разцъфна – съвършено нова,
разпръсна аромат и каза:
– Откъсни ме, вече си готова!
Не бях през пролетта посята ...

Събудих се, а през стъклото се промъкваше първото сиво на сутринта.
Студено сиво, студени чаршафи, студена възглавница.
Тя пак е забравила отворен прозореца след сутрешната цигара...
Придърпах завивката по-близо.
Заслушах се в тишината на панелите. ...

Душата ми застлана е поляна
с листа от злато, накапали безчет.
Облечена във есенна премяна,
вървя наперено по моя път напред.
Вървя, не спирам и пътят няма да е лесен, ...

08.11.2018
В сърцето ми детето си остана
Зададе ми приятелка идея със молба
да напиша стих,но романтичен.Ето затова
зимна снимка ми показа -от София пейзаж- ...

потъна
внезапно чайката
съмнала в мъглата
с тъгата есенна
в блатото разплиска ...

Животът за тебе бе вечна борба,
не майка бе ти, а тигрица.
Признавам и аз, като твоя творба,
избягах с криле на орлица.
Амбиции, голи мечти, суета ...

И аз съм тук. И не че нещо значи ми,
но явно ти отивам – на чаршафите,
и просто не познавам други начини
да си забравя любовта на шкафа ти.
И ти си тук. И странно съвместими сме. ...

От нощите си искам да избягам,
но вече няма как да се владея...
Чуждея - сам на себе си чуждея,
игла мъничка върху гланц на айсберг...
И само вой неистов към звездите, ...

След дългите дни с неспокойните нощи,
живеем ли ние, мечтаем ли още?
За селската къща, за кучето в двора,
как някой се връща, щастлив от умора,
как всичко се прави, с ума и сърцето, ...

Когато от упор съдбата
в теб стреля и много боли,
и плаче ли, плаче душата,
а прясната рана сълзи,
когато дори тишината ...

Спряла се, в петък те гледах отвън,
с чужди очи, на сърцето с прерязани жици.
В петък разбрах - ти не си в моя сън,
твърде си земен, различен от моите скици.
Само мираж бил неземно красив ...

По-добре е да ги няма
политическите мърши,
превърнали света във драма,
която зле ще свърши!
Видиш ли ги ти, че драпат, ...

Езикът е най-чувствителният стоматологичен инструмент. Става въпрос за собственият ви език, разбира се!

В ума си дефинираме Твореца,
като огледално отражение
на самите нас.
Пробужда се тихото присъствие
Разбираме милост... ...

Самотна птица
потъна в мъглата...
Ноември... Есен.

Тя е мила,
като древна
персийска принцеса -
с удивително прави вежди,
със кафяви очи, ...