***
Когато кметът си тръгна, Тодор все още седеше на пейката, подпрял лакти на ръба на масата и загледан в преписката, която стискаше в ръце.
- Не я издирват. Не и за престъпления срещу властта. Беднячка от града, труженичка. С потекло. Баща и бил от някакъв стар род с все големци, културни му там д ...

О, младост! Глупост...
Ти, надеждо мътна...
Нима си някаква всеядна паст?
Илюзиите ми събра и глътна.
Над себе си ти дадох власт. ...

Писмо от Рая
Писмо ти пиша, на листо от бук,
перо от Ангел ми е химикалка.
Мълчи, недей издава звук,
ще го оставя във дланта ти малка. ...

На Емо
Пътувам към теб. По небесната стълба.
Нощта е протяжно ридание.
Два спомена кротко полягат на хълбок.
И болка е всяко дихание. ...

Узря във мене намерение
във стих да те обезсмъртя.
Започнах бодро с изречение
„Не ще ни раздели смъртта!...”
Нали звучи оптимистично? ...

Всички знаем, че сме смъртни до доказване на противното, но е толкова трудно да приемем, че смъртта може би вече ни е поканила за последен валс. Готови ли сме за него? Едва ли. Всеки инстинктивно отхвърля подобна мисъл, защото допусне ли я, то ефектът от нея ще се окаже по-силен от отрова. Вятърът и ...

Аз не мога без тебе,
без любов се разпадам,
без целувка човешка,
без добро и пощада.
Аз не мога да мисля, ...

Стрелкат се изящно, волно
лястовиците навред в простора.
Мене ми е страшно болно,
скоро ще пустее двора.
Знойно лято ще отлитне ...

Не искам да виждам, защото са лъжи!
Не искам да виждам, защото боли!
Не искам да виждам, защото къври!
Не искам да виждам, защото тежи!
Не искам да чувам безпочвени думи! ...

на Сашо
Кому са нужни всичките преструвки
в напрегнатите часове на всеки ден?
Дори кристалът може да се счупи
или пък гълъб да е разгневен. ...

Когато не намирам думите
и наоколо ми всичко стихне,
единственият говор е прегръдката,
с която тръпнат бляскави звездите.
Очите ми изгряват в пълнолуние ...

Куцукал си късметът ми на равното,
не смеел някой друг да изпревари.
Страхувал се да наруши забраната
и стане пръв сред всички божи твари.
Но с радост ръкопляскал на смелчаците, ...

– Каква е тази миризма? – попита, когато отвори очи. Съзнанието му беше още в съня и се страхуваше, че няма да поиска да се върне от там. Преди малко усети дим и натрапчив мирис на нещо като тамян или мирово масло. Знаеше, че древните египтяни са го използвали за балсамиране, и това го накара да се ...

Утро е, ден грее
Усмихвам се, студено ми е
И смея се, нещастен съм
Без теб Любов, аз нищо съм
Но щом решила си, избягай ...

Vade retro me satana
Махни се от мен, сатана!
Не ме изкушавай?
Архангеле Мехаиле,
от злото ме спасявай! ...

Душите ваши в нас витаят още –
мир на праха ви, Господ да прости!
Прекараните общи дни и нощи,
завинаги прокараха следи.
Живи са спомените, натежали, ...

Множество ненагледни точки
(и коя по-точно е твоя и моя)
се изсипват, като пчелички,
от кошера на свободната воля.
Притежават здрав разум ...

ПарА, ПараА, ПарицЕ!
Дяволска сестрице!
От как си се родила
Що зло си натворила!
Дяволска сестрице! ...

ПРОСТИ НИ
Помен за мъртвите
нещастници, или щастливци...
Носим ли ги в сърцата си, непокътнати?
Или ФБ ни отваря зениците? ...

Под слънцето ни нищо ново
Под слънцето ни няма нищо ново.
Тук преди мене някой е живял.
И е намерил нещо на готово.
Живота му до тука не е спрял! ...

Бедният Поет
Бедният поет хареса си една жена,
красива, нежна,умна, интелигентна.
Уж харесала го бе и самата тя,
избрала него между мнозина. ...

В черно и на колене
над Устра увисва
мълчание.
На колене.
Денят – счупен надве. ...

Пишеш с черно името, което
някога в дъга си нарисувал.
И се чудиш дали цветното
може въобще да съществува
в очи, пълни с тъмнина. ...

Икар
животът на сина ти
се разлива по бедрата ми
заспиваме прегърнати
от воала на смъртта ...

Ще се маскирам и ще гледам страшно!
Надявам се да сплаша всичко живо
и всичко минало, и всичко най - сегашно,
да стресна лошото - да си отива!
Ако е нужно ще помоля скъпият ...

На Балкана ръцете да хвана,
и да стана момче от трева –
да поема по друм от стомана;
и да бъда искра през нощта.
Да запея за дните в очите, ...

Как волно тичат те подгонени от вятъра,
развели буйни гриви, не сещащи умора
и това лъжовно чувство за свобода ги кара
да препускат отново и отново…
Летете, коне, летете, тъй волни и недостижими! ...

Никога няма да забравя онзи ден.
Разхождах се по улиците на неизвестен тих град съвсем сам и се чудех как може да бъде толкова тихо и скучно това място, как може толкова рядко да се срещат хора по улиците му и като цяло да е толкова обезлюдено. Жив човек не остана в града, всеки го напускаше и така ...

Попива в очите ми Есен стоцветна!
Остана там нейде далеч Пролетта...
Във лудешкия бяг на реката живял
в очакване тръпна пред мен да просветне
облечена в рокля на пъстри цветя ...

Тази задушница,
с твоето име,
не спира, боли ме!
При теб ще дойда, тате!
Ще бъда с твоите внуци ...

В тази Обич сърцето си скрих.
И от себе си даже го вардя,
да не би със нечисти очи
да погледна във него случайно.
Като огън бенгалски свистят ...

И в сърцето твое ли топят се
сега разсънени преспи?
И в душата твоя ли безспир
шепнат напъпили листи?
Кажи ми, пее ли там славей ...

Тази сутрин Стефчо беше много развълнуван. Цяла вечер не успя да мигне. Представяше си как играе с някоя смешна маймунка, от онези с червените дупета или че гали някое лъвче. Как ще застане до жирафа, ще си поприказва с някое смешено папагалче. Въртеше се в леглото и чакаше слънцето да покаже първит ...

Нявга, много отдавна, не се знае кога,
два манастира... извисили снага
в небето над крепост и стръмни скали,
пазели спомен за любов що боли.
Живяла е Вита, красива мома, ...

Стар бор брои си клоните,
гнездото празното прегръща,
отлитат дните и сезоните,
но птиците не се завръщат.
И черно-бели фотографии, ...

ТРИМАТА БРАТЯ И ЗЛАТНАТА ЯБЪЛКА – ОСМА ЧАСТ
(приказка в рими по Ангел Каралийчев)
СУХИЯТ КЛАДЕНЕЦ
Тръгнали отново по следата -
кървавите капки от ламята, ...