ГОСПОДАРЯТ НА ДОМА
Сутрешното слънце постепенно премина в облак и заръмя дъждец. Но земята бе толкова знойна, че хладина изобщо не се усети. Едва се дишаше от изпаряващата се влага.
Децата, останали сами, се заиграха по моравата пред къщата. Възрастните не им обръщаха внимание, всеки от тях подхвана ...

Заминавам си – стигнах му края.
Нямам вече светулки в душата си.
И прощавам се тихо, не зная
ще болят ли във теб отпечатъци...
Вече няма значение, няма! ...

Не полетях. Безмълвните молитви
остават, всъщност, винаги нечути.
Понякога сънувам, че съм птица.
Но там, където стигам, все е пустош.
Аз помня как звънтеше листопадът, ...

Защото съм жива
Като ранена сърна съм,
смут в душевният мир.
Кой протегна ръката
и скъса струните на моята душа, ...

Когато вече няма да ме има,
аз зная, че не ще ти бъде лесно.
Ще ме откриваш в най-случайна рима,
във всяка от любимите ни песни.
Ще ти е тъжно, че не съм до тебе. ...

Мисля, да оставя нещичко и тук. Темата? Чудя се коя от многото да избера? Може би, актуалната за момента. Оставки! Беше време, българите в България бяха почти девет милиона. Сега сме около шест. И всеки пълнолетен е политик! Той силно мрази и люби! Люби и мрази политици, бизнесмени, известни! И, таз ...

Тъй, между другото, животът ми протича,
но аз не го повдигам тоз въпрос,
език изплезил, по проблемите си тичам,
накрая виждам, че съм шляпал бос...
Оказва се, че съм тотално неподготвен ...

Тези, които не грачат,
шумно не пляскат с крила,
палят огньове във мрака
и пресъздават света.
Те не умеят да молят, ...

Уморен си проклинам живота
и пустосвам нашир и надлъж.
Натежал от грижи хомота,
гордо нося с титлата "мъж".
Като птица в мрежа се мятам ...

Имам топка гумена - червена,
с нея тупкам си по пода.
Често кара се съседа,
сутрин чака ме пред входа.
Имам топка гумена - игрива, ...

Животът ми със теб остана зад гърба ми...
Какво ще е напред не знам.
Ще бъдеш с мене само през съня ми,
но няма път... и изход няма там...
Животът ми без теб зад ъгъла ме чака - ...

Това, дето мене ме будеше
със котешки нокти в корема,
а в мислите - с дивите бурени
на тъмни вини и съмнения...
Това, що кръвта ми подпали ...

Като тънък филм предпазна кожа,
върху лавата положих грим.
После счупих бързо ножа
и изби крило на херувим.
Как му викаха - Михал ли? ...

Отиде си.
Не осъзнавам напълно.
Останал си по кожата
и няма отърсване,
стържа мъртви кожички, ...

доброто бòри
се със злото - чрез ЛЮБОВ
от ТЕБ - ГОЛГÒТО

По „зле погребана” Любов
увяхва цвете - разцъфтяно...
Китара плаче, чула зов –
акорд от старото пиано...
и няма нощ, и няма ден, ...

Не съм те търсил, ти ме сам намери,
откри ме пак и бях стъписан аз.
Накара всичко да се разтрепери
от твоя ромон, почнал с тътнещ глас.
Ще напоиш ли или туй сълзи са? ...

Кремена избърса масата от трохите след закуската, погледна към съпруга си Михаил и седна до него на дивана в малката кухня.
- И какво сега? - каза тя. - за цяло лято, не можахме да спестим и един лев. А ето, след десетина дни децата започват училище.
Десетгодишният Николай и три години по-малкия Иво ...

Когато те обичам, съм богата
от лятото в очите ти. И пея
за вечните ръце. И за тъгата;
за срещите ни, обозрими в нея...
Когато те обичам, съм сама ...

01,30 – 02,00 часа.
Илия Мирков…Трънченина…
Убиец, който е на свобода. И се смята за голяма работа. Макар че е достатъчно тъп, та босовете да го използват за мръсни дела. Обаче, са и достатъчно хитри, за да го спасяват от правосъдието – колкото и да пропада морала на битпазарната демокрация, готови ...

ДУМИТЕ не всякога ни казват нещо!
Едно изричат – друго се разбира!
С богатия си речник – седящ отсреща
мъжът използва го и те провокира...
В ОЧИТЕ... о, в очите има скрито нещо, ...

Животът това е.... търкулната топка,
пресича пътеки, прескача дувари.
Превръща се често дори и във котка
със своите девет съдби незаспали.
В прозорците хорски будува с` звездите, ...

Любов без очи се роди…
Унила сестра я окая…
Гласът ѝ крещеше: „Режи!“,
в косите на болнична стая.
Червено момиче скърби. ...

Днес се моля със трепет на детско сърце,
и усмихвам се, с поглед чист са очите,
и като леко бяло перце
нека политват нагоре молбите!
Пожелавам си, Боже, на тези мъже, ...

Строител строи по проект,
и вижда – в проекта има дефект.
Вижда го и си трае,
смята, че само той знае.
Не иска никой да го узнае. ...

Когато искам нещо да ти кажа…
Ех, все едно е да ти донеса вода
от дол девети, за да ти покажа,
че мъж си ти, а аз – жена.
Знам, кипва в мозъка ти образ, ...

изоставена
къщица - от нелюбов
обитавана
изоставени
селища - от нелюбов ...

И ето ставам аз от сън и поглеждам към небето
С първата мисъл за нея и усмивката на лицето
И не искам да отлепям аз очи от небесата
Но не трябва да забравям че съм стъпил на земята
Искам просто да полетя и при нея аз да остана ...

Близки и колеги ми подхвърлят -
бил съм, казват, много мълчалив.
Упрекът им тутакси отхвърлям -
всъщност съм досадно приказлив!
В службата началникът щом сгафи, ...

00,30 – 01,30 часа.
Вече час как продължават разпитите. Казано формално – събеседванията. През стаята са минали вече шест човека. Трима веднага отхвърлям. Старият бай Недялков – строителен магнат в провинциални размери. Което не може да се каже за физическите му. Опитен бизнесмен, от старата школа – ...

Правият ред е въже.
Ако дръзнеш да стъпиш отгоре му,
балансирай с ръце
и не слушай светът какви ги говори.
Гледай право напред ...

Глава XXVI
Влезе в стаята и седна. Дългият ден я беше поизморил, но беше спокойна. Отвори чекмеджето. И това, което намери вътре я накара да си спомни, че иска да отвори онази мистериозна заключена стая. Имаше вече двете половини, но нещо липсваше, защото както и да ги доближаваше, те никак не си па ...

Затварям очи, а пак си в мислите ми
сърцето силно тупти, завинаги остани
жената в моите мечти, която ме заплени
с теб прехвърчат искри, и те са невидими
забиват се и стрели но там въобще не боли ...

Река ме тегли дръзко към началото –
пленява с мощна приливна вълна.
И всъщност даже да се бори тялото,
с душата утаяват се в калта.
И въздухът превръща се в мечтание, ...

Злободневни въпроси
под ревера си носим
и въртим ли, въртим до безкрай ритуала...
В кръговрата опоскан,
с камънаци и троскот, ...

Взаимно е, любов.
И аз те ненавиждам.
Помниш ли мига, в който спря погледа си върху мен... за първи път? Да, онзи януари преди... нека не броим годините точно сега. И двамата знаем, че вече нямат значение. Ти... и аз. Един срещу друг. Кой би предположил, че някой ден ще се превърнем в съвършени непо ...