Когато на ръба до мен стоиш,
съм спец по управление на риска…
в такива дни не дишаш, и не спиш,
и изгревът е някак много близко.
Нощта отворила е черна паст! ...

Чумави
Ей, народе, сън ли спиш,
ей, народе, жален гнийш,
ей, народе, в срам мълчиш,
всейде сиротен търпиш. ...

(сонет)
Защо тъй често в детството се връщам
и сещам странна някаква наслада?
Дали защото в сива есен, късна,
все бродя в спомените? А бях млада!... ...

За мен си галещо красива топлина
помилвана от две ръце грижовни.
Като завивка мека във дъжда
за воплите в душата ми отронени.
За мен си нежен, женски глас, ...

Не познавах остров Крит и нетърпението ми да стигна час по скоро беше разбираемо. Бях чела толкова много за стара Елада и знаех историите ѝ. Когато ми предложиха да работя в малък ресторант в един от градовете, приех с радост.
Градът имаше две части – нова и стара. Ресторантът се намираше в старинна ...

Глава шеста ,Фаворитката от бялата кула
- Значи,беше в Карлово? Пъргаво момче си,вижда се.
- За ден и половина. За съжаление, всичко не може да се свърши наведнъж. Дори не се видях с всичките си роднини. Ще се наложи да ходя пак.
- Защо не остана повече и не им погостува, на братовчедите си?
- Защот ...

Беляза ме с любов - умря грехът!
Пресякохме се - ненадейни криви.
Изгуби всеки своя личен път.
Но заедно останахме щастливи.
И днес те гледам с чувство за вина. ...

Всяка нощ в сънищата
си те усещам. И ето, че
отвори се врата по пътя
към теб. Любовта ми към
теб е толкова чиста и ...

Лято. Жега. Отпуска. И море. Което най-напред трябва да откриеш. Затова питаш, а минувачите отговарят:
-Не знам - аз съм местен.
Намираш ресторантче. Келнерът:
- Пържола? Добре, познайте в коя ръка е!
Както и да е, тръгваш да търсиш покрив. Намираш, хващаш се за сърцето като ти кажат истинската сума ...

Здравей, мое, безжалостно безсъние.
Не, не гадая за твойте имена,
нито те оправдавам с пълнолуние.
Аз знам добре в мен кой те изкова.
О не, за миг не се оплаквам, ...

Сякаш съм героиня на Цвайг
в новела с една непозната,
която ти пише писма
и ти ражда син,
а ти никога ...

Какво е щастието? Това са: божията благодат, свободата на мисълта, полета във висините, нежността на слънчевите лъчи, вятъра в косите, дъгата след дъжд, ромона на горския поток, летежа на чайките, музиката на щурците, жуженето на пчелите, песента на славея, росата по цветята, уханието на люляка, сян ...

Мисля за теб, толкова е банално
превзе ума ми малко нахално,
чувам гласа ти буквално,
усещам дъха ти гениално.
С ръце докосваш очите ми, ...

Ужасно млад, а някак уморен.
Стоиш пред мен като безлюдна гара.
Ела не се страхувай, поседни до мен!
Съдбата е Измамница. Ще ти разкажа.
Не казвай нищо просто помълчи ...

Пита ме:
— Нали съм хубава?
— Хубава си! – излъгах я.
Гледам: устата ѝ груба,
с едно клюмнало ъгълче. ...

Жената е бижу, нали?
За нея са се водили дори войни
но докато научи своята цена
току виж, че вече остаря във самота...
Жената е бижу, нали? ...

Китен отколе
привлича със своята
прелест девича

Не ми понася тежката вина,
ни тежко вино, кипнало накрая.
С кой градус себе си ще победя?
Коя греда от лаком дол дошла е,
когато ме опари самота ...

Море
Кола, шосе , спирачки,
Хотел, легло, храна
Море, вода и пясък
Така започна първи ден. ...

Втъкал във себе си палитрата,
от радост и любов, от мъка и тъга!
Един живот изпълнен със надежди,
безброй очаквания и мечти!
И няма как да няма болка, ...

Отвъд години и сезони,
отвъд сините простори-
аз чувам твоя глас, тихо
нашепва в сърцето мое!
Отвъд зелената шир, ...

Миговете отлитат
Остарявам! Разделям се с времето!
Незабелязано летят миговете и годините.
Остава само любяща душа, сърце горещо.
И мъка по загубените дни и самотата. ...

може и да не си сред нас вече,
но обичта ми към теб не е спирала
и всяка вечер гледам звездното небето,
за да си спомня блясъкът в очите ти
като ми говореше как си прекарала деня си. ...

Във тебе аз море безбрежно виждах
с нестихващ порив в сините очи.
Стихия мощна дето все приижда,
обгръща ме със яростни вълни.
Безмерна шир или стихийна драма, ...

1.Родена със име на принцеса,
вървяла по пътя на тъга.
Такъв е на изграждането ти процеса,
успяла си в живота труден,
на щастието да подадеш ръка. ...

Мишо котенце откри.
Малко, до елата скрито.
Коледа е. Сняг вали,
хапе вятърът сърдито.
Гледа плахо и мълчи, ...

На рачето едното му краче
оплете се в боклуците на плажа.
Крачета много - четири по две,
но всеки крак за рачето е важен.
Размаха щипки. "Раче е в беда!" - ...

Парадокс
Тъжно е, колко много хора запиват заедно сега,
но на двете страни обръщайки се...
И кой знае още колко заспиват в отедлни легла -
прегръщайки се...

Като топло кестенче във джоба,
чувствам твойта близка топлина.
Като светла болка и тегоба,
ти бъди в сърцето ми жена.
Ти си моя птица белокрила. ...

ЖИГОСАНИ
Жигосани с името си от рождение,
с бащините и фамилни грехове,
влизаме в свят на избавление,
или крещящи нямо страхове. ...

Глава 11
Отдалечих се максимално от хотела, ходейки пеша – по улиците се разминавах с онези войници с белите ленти на челата, но никой от тях не ми обърна внимание. Ходеха по двама-трима, и те бяха единствените хора, виждащи се навън. От време на време по булеварда минаваше по една бронирана кола. С ...

Един ден в София
Вече няколко пъти решавам да се „грабна“ от провинцията и да посетя София – столицата на България. Голям град, има какво да се види, даже списък си направих с местата, през които исках да мина. Първите пъти, когато идвах, обикалях основно по туристическите дестинации, включени към „ ...

Пак е юли.
Още мога да танцувам и те каня на блус.
Търся ръката на спомена.
Ъгълът просто мълчи.
Намирам посока и път, ...

Тихо мрак нощта повява
Но къде ли е луната
с лика си да ме озари,
че копнеж тая в душата
утеха тя да ми дари. ...

Пътят дълъг е сега,
сякаш няма край,
а отсреща моята съдба
казва ми с ирония "Играй!
Играй, момиче!" - иначе това ...

Габриела бе свикнала да получава внимание. Родителите й показваха обичта си към нея, осигуряваха всичко, което й бе необходимо, и се интересуваха от проблемите й. Тя имаше много приятели, в чиято компания се чувстваше харесвана и ценена. Сблъскаше ли се с проблем, винаги се намираше кой да й помогне ...