Искам да видя
онази, другата,
дето ѝ пращаш цветя;
толкова ли е хубава,
чак пък, та става ти ...

Разказа ми тази приказка стара
това синьо Родопско, Тракийско небе.
Как преди много лета
на върха в планината
се влюбили Вятър и Слънце ...

Текст, музика, изпълнение - ПИ

Ако местните в езерото
я видят върху
лист от лилия,
такава неподвижна
ще си рекат, че тя е ...

Слепецът почуква с тояжка, геният с мисъл.

Обичам те, защото си прекрасна,
полегнала на стихналата гръд.
Потъвам в погледа ти замечтаноясен,
изваян от любов и антиплът.
Едно видение загледано в безкрая, ...

От малка зная истина една,
че „Този свят хич не е за поети!”,
но никне, напоено от сълза
в сърцето ми „Орфеевото цвете”!
Веднъж един мъдрец ми спомена, ...

Блестят вълничките в морето
и чайките над тях кръжат.
Не среща облаче в небето
самотно слънце този път.
Детенце мидички събира, ...

Присъда двутомна, животът разлисти я
и чéте я дълго и гледа ме строго.
Не вярваш, но зная, каква ти амнистия?
Та краят е смърт, тъмничарите – много.
От първия дъх, осъзнаване слисано ...

Мишленце малко, мъничко мишле,
с розавичко пухкаво носленце,
на къде си тръгнало детенце,
нежно нежничко като лаленце.
Слънчо - Зрънчо, правя добринички, ...

Смутено е моето тяло.
Сломен ми е целият дух.
Не мога те имам изцяло.
Търпение вече събух.
Нападат ме мисли чевръсти. ...

Мисля за теб непрестанно
намисташ се в главата ми постоянно
и дори и да искам да те изгоня,
ти пробиваш моята броня.
Път си правиш и аз не знам от къде, ...

Ах, морето!
Слънце. Жега. Задух. Мор.
Пясък. Бриз. Бикини. Зор.
Ром. Мастика. Скоч. Мезе.
Дюни. Мацки. Плаж. Море. ...

Глава XIII
Цяла нощ Лети и Агримония останаха будни,.. но не усетиха нищо, не чуха нищо- ни вопъл, ни стон, ни вик – глуха тишина. Развиделяваше се. Леко открехнаха вратата, за да надникнат. Бран не беше помръднал- същият кух поглед на празна обвивка, седяща на стол. Ден след ден времето минаваше, н ...

Отминаващата еуфория по завършилото евро-председателство натъжаваше премиера. Само като си припомняше колко чужди президенти и премиера дойдоха в България. С колко много от тях си направи приятелски снимки. Рафтовете в къщата му бяха пълни с тях. Всеки ден ги гледаше и въздишаше по тези отминали веч ...

1.О, Любов от мене не бягай,
неще ти нищо от лошото сторя,
години за тебе всичко давам,
с всичко за тебе се боря,
успех не срещам във битката строга, ...

Всеки ден е дар от небесата,
Господи спаси ни от бедата.
Грехове извършваме наред,
спаси ни ти от този свет.
Напомняй ни че с нас ще си, ...

/От цикъла „Сюрреализъм”/
Неосъзната, сгушена в безумие...
Недокосната и непрогледна...
В космическите цикли преродила
представите на първа и последна. ...

Все към някакви хоризонти вървим.
Очи отворили, пред нас е света.
Направили стъпка, от радост крещим,
напътствани от подадена ръка.
Очите, вперени напред и нагоре. ...

Небето мрачно
хапе ти сърцето
облаците мразят
синьото небе
слънцето се крие ...

Поредната бездушна нощ, поредната изпушена цигара.
Поисках просто мъничко любов, поисках просто своя гара...
Поредна глътка питие, поредна чаша вино старо.
Поисках само две ръце, поисках да те има само.
Поредната безпътна мощ, поредната стопена вяра. ...

Докосвай ме... с нежна
длан попивай моето
тяло- с устни докосвам
разцъфналата ти гръд!
Дишай... Затвори очи... ...

И ДНЕС
И днес, след толкова години,
аз чакам те да си до мен!
След толкова проблеми и доктрини...
На тебе пак съм посветен! ...

Разбивай се в мен!
Със сила зловеща.
Не те каня...
Това не е среща!
Да бях вълнолом, ...

Юли, месец на отпуски и щедър на слънчеви, горещи дни.
Иван работеше в двора на къщата, в която живееше. Беше топло, дори не полъхваше ветрец. Звънна се на вратата и Иван излезе. Зарадва се, когато видя своя приятел от детството, Мишо. Покани го да влезе и каза:
- Добре дошъл! Как си се наканил така ...

Светът среднощен, тази бледа сянка
на себе си самия, от суета изчистен,
дълбоко с корените свои стъпил
в най-непристъпните тревоги на сърцето...
Светът, по-грапав и от камъни пустинни, ...

Девет часа вечерта. Пак при строителните материали. Това е най-самотното и скучно място в целия магазин. Работех като касиер от около 4 месеца в Хоум Дипо. Тази вечер беше особеноно пусто. Към седем часа клиентите намаляха доста. Не се появяваше и никой от колегите ми. Беше тихо и някак призрачно. О ...

Ако ветрецът син не доразроши
перчема непокорен на морето,
то ще заспи – напук на всяка пошлост,
прегърнало безкрая на небето.
И, ако чайките не проговорят ...

И едно Обичам те ми стига,
щом притворил съм очи във мрака.
Топлината нежно ме облива,
сякаш слънце греe в юлско лято.
И едно Обичам те ми стига, ...

Топлата ти нежна ръка
пръсти прокарва през златистата ми коса.
Пусна я надолу към врата,
и наранения ми гръб,
стигна до чупливия ми кръст. ...

Не ми се спи, никак не ми се спи. А как ще спя вече? Заспя ли губя представа за времето. Времето, да, времето ни се изплъзва, като вода из отворена шепа, ала виждаш ли, ние продължаваме да я пълним с вода, в очакване тя да остане пълна, нашата ръка. И тя се превърна в шепа излята течност.
Всъщност, ...

Държах връзка с брат ми и все ми казваше, че е много и все по-зле. Таях надежда – той говореше с мен само чрез съобщения защото гласът му се давеше от мъка. Плачехме. Когато ми писа „Моли се за Тайни тази нощ, како”, аз искрено се молех Бог да стори чудо. Плачех и за брат ми и снаха ми – каква ли мъ ...

Доброто съществува
от стари времена.
Без оръжие воюва,
ранява всяко зло.
Ослабва, като живо тяло, ...

Лято, та лято!... Слънцето прежуря през дупката на озоновия слой и безпощадно осветява напрегнатото ежедневие на Н-ската болница. Младички сестри, по чисти и прозрачни бели престилки, вдигат кръвното на помнещите още туй-онуй хипертоници.
Вдигнато е кръвното и на доктор Попов, който крещи:
- Сестра ...