Понеже бяхме в безпътица,
строихме от зор магистрали.
На гол тумбак и в оскъдица
препасахме чифт генерали.
А розовонежната опозиция ...

Контактът вкопчен във стената
ме гледа щепселно от упор,
а погледът ми леко посивял,
потъва във отблясъците на бакелита бял.
Така минута след минута, час след час ...

Гласът ти ме превръща в струна,
частица от изтънчен инструмент.
За теб да композирам не е трудно,
в чувствен музикален орнамент!
Очите ти, когато ме намерят, ...

Знам, че разчиташ знаците.
Игривият огън в камината
сипе своите жарки отблясъци
по раменете ми, деколтето и шията.
Причудливите форми лудуват ...

Нощем си сирена сладкопойна,
а аз - Одисей прокуден.
Приканваш с песента си морна,
която спомен е ненужен.
Ти пустиня огнепръскаща, ...

Ти - камък гранитен,
докосвам те с топли ръце
и топло човешко сърце,
както само човек може,
но ти не можеш ме докосна ...

Не искам нищо
друго от живота
И свикнах вече
с цирка и на вота.
И скоро тръгвам ...

Исках да съм машинист
а не статист перонен.
Исках и да съм артист
в театъра огромен.
Исках и да съм Ромео, ...

Иска ми се да не съм се раждала,
ти предпочиташ да си чиста енергия,
летяща в безплътното,
аз мечтая да целувам хората
по топлите им устни, ...

Ние, жените!
Иде празник на жената...
Иде празник на любовта...
Ние, жените сме много потребни!
Вкъщи. Във кухнята – чудеса да творим ...

Износен се усещам и боли ме.
Годините превъртах ги напук.
Когато ме наричаха по име,
аз винаги се правех на неук.
Косата е прошарена и бяла, ...

Нещо силно капе
влива се в мен
започвам да се давя,
вече съм в плен.
Но колкото и силно ...

Само онзи,
когото обичаш,
може да ти подари
самота.

Любов ли си, да те удавя с вино?
Ще стигне ли за теб една река?
Да те обичам просто остави ме,
Скръбта е болест- изправѝ ме на крака!
В Тъгата почерпи ме с чаша вино ...

...
И независимо дали ти стиска,
дали от Пловдив си или Париж?
Животът прави с теб каквото иска!
Но първо трябва да му позволиш.

Песента на снежинките чуваш ли?
Пеят: Аз съм Ехо от твоя вик към небето - ОБИЧАМ ТЕ!
Погледни тези слънчеви зайчета –
малки пламъци нежни...
от Любовта отразена във твоите очи! ...

С душа, сломена от копнеж,
аз все изкачвам своята Голгота.
Понесла жарката си самота
към синевата на очите ти,
Любов. ...

Избухваха любови отведнъж
и гаснеха пожари пред очите ми,
завръщаха се много не веднъж
и с нова обич бършеха сълзите ми.
Все казваха – една е любовта, ...

Той не пише любовни писма
и не праща цветя с куриери,
не ме хваща дори за ръка
и стрелките случайно са спрели
във мига, в който само с очи ...

Имам цвете на балкона,
с малки къдрави листа.
Вечер го поливам с съ́лзи,
сутрин с думи го теша.
Имам цвете на балкона, ...

Дани
Лежеше по гръб . Една стая, едно легло и бял като воал, таван. Таван като екран. И си пусна лентата на отминалите си дни. Беше спокоен, едни от малкото мигове, в които бе сам със себе си и можеше за мисли реално.
Съсипа всичко!
И ето чуваше гласът и виждаше снимката..
Този глас го преследваше и ...

На 30 години, 16 часа следобед, събота
При събуждане трябва веднага да отговоря на три въпроса: кога, къде, кои… Кога, в коя година, на каква възраст се събуждам. Къде, в кой край на планетата съм. Кои са хората наоколо ми и защо ме гледат така добре или лошо…
Затова събуждането ми е бавно – протяга ...

Двайсет и един грама била.
Толкоз тежала душата човешка.
А мойта е цяла любов и тъга.
Като олово е
душата ми тежка. ...

Сурово, но ново демо. Слушалки.

Все още не знам дали ще бъде вечна,
някои казват че идва, а други че си отива...
Животът е тъй кратък в своите вечности,
понякога само един миг от хиляди живее...
Живот ела, ела в мен, идвам и аз към теб, ...

Малко истини разбрах от многото. Много видях от малкото... Беше ми нужно-нужното, но непризнатото и неосъзнатото от други.
Опитах се, но не знам дали се справих, защото хората виждат единствено това, което искат да видят... Много необясними мисли, много злобни действия от страна на човеци.
Аз живея ...

За теб навярно ще тъгувам,
но смъртния ми одър ме зове,
самотен изгрев, нарисуван,
изтича времето ми, две
ръце те имат, мимолетно, ...

Децата на Годината
(приказка за деца от всички времена)
Имало някога, в далечни времена една вълшебна къща в приказна гора. Там живели безгрижно деца една дузина, а за тях се грижела майка им Година. Те били различни по нрав, но с душа добра, единадесет братя и една сестра. Живели задружно, в сговор ...

Ти си като лист, понесен от течението на реката...
Минала си през много интересни места (начинания), разкрила си доста тайни (научила си много) и продължаваш да се носиш по безкрайното течение.
Колкото и да съм лишен от чувства, едва не се разплаках, четейки тия твои съобщения. Не съм и очаквал, че ...

Мълчим, а тишината ни говори...
И виждам се в очите ти прозрачни.
Сега сме много повече от хора
Разбирам те. Недей да ми подсказваш.
Споделям ти секунда след секунда. ...

Имах днеска аз късмет
и си купих самолет.
Утре пак като заспя,
ще се пробвам да летя.

Има постоянен глад
за мадами, дето ,,шават".
Щом е мъж, дорде е млад,
на никоя не ,,опрощава".
Но забравя, а не бива, ...

Ще пиша мрачни стихове,
които няма да четеш,
ще вляза в морето,
и няма да се върна,
ще се срещнем в друг живот, ...

Музиката живее във всеки един от нас, тя е един от начините с които човек може да изрази както настроението, така и чувствата си. Тази песен е композирана изцяло от мен, моля ви изразете мнение за да видя и вашата гледна точка, да знам, самоук съм, но това не ми пречи да творя, благодаря ви предвари ...

Отново пътувам към странни места,
където сърцето ми с обич туптя,
но всичко е друго - морето, небето,
сърцето не бие - спряло е клето!
Всичко е красиво и романтично, ...