Добър вечер, мое тъжно плюшено мече!
Моя стара нестоплена тъга.
Добър вечер, мое парцалено сърце!
...шито сълза по сълза.
Добър вечер, мое тъжно плюшено мече! ...

Храна не ми е нужна,
нощта ми е погача.
Едно е да съм сита,
а друго да не плача.
Луната да ме слуша, ...

Още при първата ни среща, преди няколко месеца, нещо силно ме беше учудило. Такава стройна, млада и хубава, усмихната и уважителна, а сякаш стои малко на ръба… Не си спомням точно защо беше влязла в книжарницата.
Тази сутрин тъкмо изнасях рекламната табела навън, свеж и топъл се очертаваше пролетния ...

Насели нивата със ръж,
бранували я с' сухи клони!
Видял баща ми, като дъжд
майка ми сълзи да рони!
След болки и родилен зор ...

Пет прасета се събрали
пред съдебните портали.
И разпънали плакати:
"Не на Кóледи богати!"
Силно викали, грухтели, ...

/Женска изповед на 8 март/
Моят бе, моичкият ги приказва такива едни..."Любимата жена, вика, е хляб наш насущен. Ама на човек понякога му се приисква кифла"... Иначе, да помни кога какво е – никакъв го няма. И се налага на този ден да го питам отдалече: „Някой дали помни днес има ли нещо празнично з ...

Чужди ще се простим. Хладен е март.
Пак е завят пътят за Драма.
Изгубих си картите. Няма хазарт.
И посред зима няма и драма.
Отговор непременно сърцето ще иска. ...

Исках да вярвам в любовта,
да намеря път към сърцето ти.
Това за мен бе вечността –
поглед дълбок към душата ти.
Исках да вярвам, че ме обичаш, ...

Доброто, човешкото
е да почувстваш
истински чужда болка.
Не трябва тук само
дума ...

Големият град ме прегърна,
душата ми млада той взе.
Не мога назад да се върна,
забравям за мойто селце.
С очи от неон и реклами, ...

Ела, не тръгвай, че боли ме,
не чуваш ли, ела!
Извиках силно твойто име,
нима не чу гласа?
Със теб си тръгва радостта ми ...

В съня си срещнах /Не/Позната.
Външно тя приличаше на мен.
Горе-долу толкова висока.
С чуплива къдрава коса.
Стори ми се някак си /Не/позната, ...

Цял един живот
ще бъда с теб,
ако това мечтаеш...
Цял един живот
ще пея за теб, ...

Дели ни само
нашето мълчание.
И разстояние... една луна.
Дали ще мога
да те докосна някога, ...

Всяка нишка обтегната
макара от болки
е косъм по кожата
настръхнала, жегната,
стъпват я женски богомолки. ...

В рождения ден долетях като чайка
в земята на древен и мъдър народ,
Българио мила, ти стана ми майка -
с усмивка ме срещна и с много любов!
Обгръщам те с поглед, с мечти лекокрили... ...

НЕВИДИМО ПРИСЪСТВИЕ
В очакване живота ми премина,
но вярата догасваща стоеше
и със сетни сили ми шептеше:
„Вярвай в мен и вечно ще ни има!“ ...

Може би някой път смутен
тихо пак ще ме попиташ
през тези нощи в бял сатен
защо все така ме сричаш..
Защо още късам често ...

Искам най-доброто за теб,
следователно си тръгвам.

Не плача. Не тъжа. Не обичам.
Сега ми се мълчи.
Живях до привикване...
...в дом от мечти,
който сама сътворих, ...

Изминаха 9 дни от смъртта на мама,
но въпреки това, болката в мен остана.
Загубих не родител, а приятел,
а животът се оказа един долен предател!
Питам се, защо остави ме сама, ...

люлякът цъфна
и пръска с дъха си към
нас любовта си

По „Чашата на миналото“
от Андромаха (Белла)
Все по-често се връщам назад
и се взирам в детайли и знаци,
вкусът на изпитото става познат ...

Писах, бягах, плаках, чаках,
гонех образа ти всякак.
Докосвах те и те зовях.
И жива, и безкръвна бях
Отивах си и идвах пак ...

Какво съм аз? Пресъхнала сълза.
Навярно превалявала в нощта ти.
Излята със завидна лекота
за мъничка троха от любовта ти.
Какво съм аз? Молитва за любов ...

Обещание
Гоша Абажер давно вполз во взрослую жизнь – женился по хотению. Основательным хозяином сидел. Дом собственный имеет. Ну и что если в Пандаклии, – селе малом и далёком от большой дороги; зато он работу нашёл не корявую, добрался до самой громкой прямолинейной газопроводной трассы: Помары – У ...

Малчуган: Тате, какво щеше да изобрети Стийв Джобс, ако не беше умрял?
Бащата: Смууктоп...

Ако видиш случайно земята от космоса,
тази малката сред билиони звезди.
Ако се чудиш дали е синя или зелена,
слез малко по-ниско и се приближи.
Окъпи се в океаните, загуби се в горите, ...

Като граждани на Европа
тръгнахме за Истанбул,
но рейсът нещо се разхлопа,
шофьорът ,,нищичко не чул"!
От последните седалки ...

Рози. Много рози и цветя.
Ковчег от тъмен, вносен абанос.
Приятели с помръкнали лица
надигат чаши за последен тост.
Лежа си аз и само наблюдавам ...

Глава четвърта
Кактусът
Този “някой” се наричаше Иван и присъстваше по някакъв начин в живота на майка ѝ, в това Тони беше сигурна. Тя знаеше доста неща за него. Беше малко по- голям от нея, икономист по образование и виден политик в момента. Беше написал един сборник със статии и беше ѝ подарил авт ...

Какво ще кажеш да избягаме далече,
от хорска злоба, клюки, суета?
Да започнем всичко от начало!
Не виждаш ли, дошла е пролетта!
Какво ще кажеш да избягаме далече, ...

От дълго разпилени чувства,
нови чувства едва събирам.
Едва ли е някакво изкуство –
трудно да живееш; лесно да умираш.
Но нали над нас небето е общо? ...