Ограниченост.
Злоба. Завист. Заблуда.
Егоизъм.
Всеки е усмихнат, щастлив, влюбен...
В слънчака, с дискотечки... насам-натам... ...

В усмивката –
смях като звън
от куха консерва,
подгонена от вятъра
в някоя задънена улица. ...

Нощта е нежна,
нощта е млада!
С любов копнежна,
негá..., наслада!
Без думи пее, ...

Лежиш - тъмнина е.
В ума ти самота е.
А той лежи до теб, разголен,
само във съмнения облечен.
Дъхът неравномерно е разсечен, ...

Тракия моя пролетно китна!
Трякия моя - очи синьонеби!
Тракия нежна - Памук белопреспа!
И лятно-задушна прегръдка любовна!
Прероден като птица, ще мога ли ...

Преди време Ме6 беше пуснал за слушане в Откровения само инструментала. Сега ви предлагам песента, която направихме преди 3 години. Надявам се да ви хареса. Можете да я откриете и в https://soundcloud.com/genoveva-tsandeva/fter-you-genoveva-tsandeva, където има и други наши песни. Приятно слушане!
С ...

През светофара, на червено профучал
младеж един, със мерцедеса бял.
На пост обаче, патрулът го видял,
изпречил се на пътя и го спрял.
— Документите ми дайте, за проверка! ...

Не ме ли чуваш?...Шепна в тишината,
но пак кънти лесът от моя глас!...
За кой ли път надниквам във душата
и мисля си за теб, за мен, за нас...
Нали си спомняш?...Затвори очите - ...

3.
- Добре дошли на борда на нашия стратоплан, скъпи пасажери...
Гласът на стюардесата – мек и нежен, се носеше из голямата кабина. Джон и Джейн седяха в дълбоките, удобни кресла и с внимание слушаха думите й. Нали затова пътуваха – за да научат още нещо към натрупаното през четирите години основно ...

Ослепяваме, за да прогледнем, отиваме си, за да почувстваме...
Под воала от спомени
във мрака на нощта
рисуваше мълчанието
а аз чак от прозореца ...

С пръст и пепел, суета и прах,
този свят се срутва в пропаст черна.
Но защо ли дълго го мечтах
в песни от очукана латерна?
Бях ли с диагноза “луд добряк” ...

Блъсканица. Шум. Патаклама.
Всеки гледа някой да предвари.
На сергия – в облак от тъма –
дяволът продава катинари.
"Хайде, хора! Спазвайте си ред! ...

Кое, къде, какво ще чуя?
Какво ли още съм не чул?
Къде обуща ще събуя,
обуща, що съм не обул?
Не зная що говоря, зная, ...

В гърлото ми гнездят капки сухо вино,
остри като спомен - глождят ме и дращят.
Болна, тишината в тъмното крещи, но
днес във мен е празно. Празно като чаша.
Паякът заплита лепкави дантели, ...

> Вятърът блъсна свирепо предното стъкло на снегорина. Отнякъде проникна рояк снежинки, завъртя се палаво и уморено се разтопи върху арматурното табло.
>
>
>
> – Затвори по-хубаво вратата – каза Стефан. ...

Всяка вечер в прегръдките твои
спира времето, пламъче тлее,
кротко сгушена, срещам отмора…
и тихо, тихо душата ми пее.
Всяка сутрин в очите ти виждам ...

Реалност, тежка и горчива,
опива ни със своята несрета.
Животът става все по труден
а не се вижда на теглото край.
Реалност - окова ни в страх, ...

Казват, че цигарите убиват
Дали?
Преди години на гарата поисках запалка от момиче - винаги си губех моите.
Давайки ми огънче разменихме няколко приказки, но не се разминахме само с приказки. Малко по-късно ми даде и деца,
и семейство, и себе си... ...

Бавно стареам
бавно за свои години
додека малите деца проодуваат
додека тинејџерите стануваат возрасни
додека палам само две свеќи во црква ...

Една реалистична антиутопия... Забранената зона, наречена Територията... Земята, където някога е живяло племето на българите... Пустинята, сметището на Европа... Част от Великата американска империя... Граничеща с Джипсиленд...
История с минало, с възможно бъдеще, с мрачно съвремие...
П.П. Написана ...

Измислен под перото на Юго,
в история - възвишена и свята,
аз днес те виждам в сетното тегло,
сковало в студ лицето на земята.
Не съм идейно краен радикал, ...

Бяла мечка е моята вяра
във света, който бързо изстива.
Не превъртам напред календара
и не търся добра перспектива.
Все ми казват да мисля глобално ...

Разпърпана понечих да сляза,
и развихри се в мен като зараза,
готова бях за нея, не отказах,
и кога проплаках, не забелязах.
Крилцата ми бегло подава се, ...

Пристигна ли вълшебни принце!? Най-накрая!
Чакам те, не много дълго – сто лета.
Сама стоя във тази прашна стая,
душата ми в очакване примря...
Пристигна ли ти, млади принце!? Най-накрая! ...

Най-важните неща в живота ми винаги се случваха, защото решавах да направя на някого напук. Николай беше престъпник и като всички престъпници обичаше лесните пари и нямаше скруполи. И реши че аз ще съм му златната кокошка. Два месеца след като ме обра една вечер се качи в колата ми, докато потеглях ...

Скрий се, скрий се добре, чак през девет живота, в десетия!
Изстържи от сърцето си всеки къс спомен за мен!
Пий, изпий всички сълзи които изплаках, проклетнико!
И не смей да се връщаш дори и до смърт променен!
Хващай пътя далече, далече от тази любов! ...

Да беше мъка да се утеши.
И лоша дума, че да се забрави.
А беше лед в любимите очи.
И километри парещо мълчание.
Защото всичко в мен е празнота. ...

Ще ти го сложа там, където го поискаш,
но не и в мястото, с което често мислиш.
И зад купчините от сплетени тела
съглеждам червеи, пълзящи към целта.
Аз виждам как тунелът тъмен се отваря, ...

Чувствам се използван
(износен),
стар чорап с дупка на пръста
(която никой не заши).
Захвърлен не в кофа, ...

Аз помня те, но не е нужно.
Във мене имаш ти следа,
която нищо няма да отмие,
тя вечен извор е на светлина.

Как ще разкъсаш съня ми с ръцете си плахи?
Как ще разплачеш по чашата капките тъмни?
Още съм твоя — разбрах го, когато се сляха
устните наши, а после спокойно се съмна.
Знаци такива не праща съдбата случайно. ...

Шумá не чувам на вълнѝте.
И чайки вече не прехвърчат.
Седя и тихо си подсмърчам,
настинала от този студ.
Изпразнена от този глад. ...

Търгуваш с мечти съкровени...
и искаш да грабиш деца...
но зная, че вечно ще губиш...
защото е с тях любовта...