ХАЙДЕ
да направим нещо заедно:
нека накичим
настръхналите си кожи
с рибени люспи ...

Да бъде честит деня,
в който за първи път
душите ни се сляха!
Да бъде светлина в
нашите сърца, да ...

Малко я запържваш -
Пуска аромат.
Миг да се обърнеш -
Загорява, брат!
Хвърляш мазнината, ...

Калоян и Балдуина пак се бият пред света.
Янтра се издигна синя над великата земя.
Поговорихме човешки. Грешки имаме, нали?
Все едно дали сме пешки, всеки пълен е с мечти.
Обградиха ме горите – полъх на зелена длан. ...

Абе, нашата полиция хич я нямало.
Огледай се - и то баш когато те обират - и какво?
Кьорав полицай няма да зърнеш.
А другаде... О, там ще видиш какво означава полицейска работа!
Ей го - бях аз в Париж. Пуша си спокойно, сетне, както си му е редът у нас - хвърлям фаса и, естествено, улучвам близкото ...

Те по навик тука се събират -
всеки божи ден и точно в пет.
Дремят след обяд пред халба бира.
Имат устав и железен ред.
Туй е тяхната основна база: ...

Някога търсех любовта,
някога боях се от смъртта,
някога се чудех как да продължа
и намерих теб
Някога се молех за вода, ...

Къде са ни поетите, къде?
А все по-нужни са такива птици,
щом сме подвили пак снага на две,
зависими от жалки политици.
Недейте слуша думите им, спрете! ...

Същият ден, след като родителите му си заминаха, Гари се приближи до Лоли който беше седнал на кресло и гледаше през прозореца.
– Лоли, как си? - попита Гари.
– Добре. Само дето се чувствам сънен от лекарствата.
– Поне помагат ли?
– Да, помагат. Чувствам се стабилен. Без халюцинаций и заблуди. Поне ...

Не искам аз да се прегърбена в занаята
На прадедите от полята
Във двадесет и първи век
Обичам бъдещето на земята
И настоящето на свободата ...

Лято
Лятото е вече вън,
Обяви ни го с звън ,
В училище звънеца,
Биеше го леля Цеца. ...

Културата днес се търгува,
изложби на автентични народни носии,
експониране на старини,
изграждане на нови старини,
доизграждане на вече съществуващи полуразрушени старини, ...

Вземи ме, в твой роб ме превърни.
За теб, богиньо, бих умрял във кански мъки.
От ледената буца, огън сътвори,
нека душата ми ликува със духа ти
Вземи ме с тези хубави ръце, ...

В бяла нощ очите пак тъмнеят...
сърцето търси светлина.
Всеки със надеждата се бори!
Да оцелее в трудният ни свят.
Отчаян търсиш пристън на сърцето ...

Капе, капе сталактита...
Капе, ама все вода.
Щлюопка си, ала не пита
пий ли ми се туй сега?
Мен обаче ме излъга ...

* * *
мама ме гледа
душа прелива от обич
в мълчанието
* * * ...

Той премазва вини,
и разпалва жарави,
непокорният, силен овен,
преоткрива света,
и е жаден за слава, ...

Беше тъмнокоса млада жена със слабо лице, късо палто от сребърна лисица, черен клин и високи до над коленете ботуши. Беше силно гримирана и от нея се носеха плътни вълни от парфюм, които направо променяха атмосферното налягане. Да, една от разликите между България и Канада беше безспорно начинът на ...

С една усмивка – кръгла като цвете,
с една прегръдка – топла като вятър
ще мога да нагазя снеговете,
дори когато няма път нататък.
И щастие, на облаци приличащо ...

Не ме тласкай любов да надничам
През затворени, тежки врати
От живота, без теб се отричам и
Спохождат, ме луди мечти.
Ти си блудница ходиш навред и ...

На теб, моя Любов!
Вчера се разпадах на пластини,
днес в теб намерих своята душа.
Не искам вече разни властелини
да ми казват, че и с теб греша. ...

Ти, слънцето грее в косите ти.
Ти, дъждът облива тялото ти.
Ти, преобърна светът ми.
Ти, подлудяваш ме.
Ти, запленяваш ме. ...

Страшно ми се искаше първата ни среща да се отложи. Вярвах, че до две-три седмици ще се възстановя напълно, но той бе станал много настоятелен и нямаше как да го будалкам повече. Щеше да ме види за пръв път в състояние, в което не исках да ме вижда. А и аз не се бях престрашила да му призная за проб ...

Огромен букет от розови гладиоли…Стърчеше глупаво в единия ъгъл на стаята, а прозрачният сутрешен здрач бавно се отдръпваше от неясните му очертания…Беше го прибрала в спалнята преди да заспи, защото котаракът упорито се опитваше да изяде част от аранжировката …”Трябват му витамини…”-разсеяно си мис ...

Първият ми „читател”
Беше декември на две хиляди и шеста година - предстоеше първото ми пътуване зад граница в живота ми, първото ми летене със самолет – след ден щях да бъда в Мексико! Брат ми живееше там, беше женен за мексиканка. Нея не познавах, а него не бях виждала много години. Вълнението, че ...

Разхождам се в парка
с чаша кафе в ръка.
Около мен — чудни цветя.
Лято е. Птичките пеят.
Приятно, красиво е. ...

Знаех, че мъжът ми ми изневерява. Може да го е правил още от както се познаваме или след като се оженихме. Възможно е да е започнал и след като направи успешна кариера и се почувства силен и независим.
Това няма никакво значение. Знам, че работата му е свързана с много срещи, пътувания и ангажименти ...

Родих се от лоното на самотата.
Орисана бях в песните на февруарския дъжд,
и покръстиха ме във водата,
с макове пълна, със сребърна ръж.
Нарекоха ме на морската пяна, ...

От доста време сън не ме лови,
пак и пак възглавниците сменях.
Сгушила се в синкавия мрак,
спомените наши за сълзи разменях.
И леглото старо с ново подмених. ...

Безброй цветя, ухаещи прекрасно,
Едни на свежест, други на роса,
И цвят избираш, скършваш стъбълцето,
Преплиташ с него своята съдба.
Недей да търсиш друго, ...

Шум и познати лица от безкрая,
а в главата ми пурпурен звън.
Това ли е всичко за което мечтая
Това ли е животът- просто сън.
Всяка сутрин възкръсвам отново, ...

„Je sais“-(„Аз знам“), Жан-Лу Дабади, Филип Грийн, изпълнител Жан Габен
Quand j'étais gosse, haut comme trois pommes
Je parlais bien fort pour être un homme
Je disais, JE SAIS, JE SAIS, JE SAIS, JE SAIS
C'était le début, c'était le printemps ...

Сънувах те, Животе, че си друг.
Страстно любеше се със едно глухарче.
От ласките оголи го до прът.
После те видях да плачеш.
Хулят те, че бил си груб. ...

Русалките танцуват на брега –
вятърът в косите им играе.
Ножо́вете под боси стъпала
раните нанасят и нехаят...
Русалките обичат без вина – ...

Странно съвпадение или не, часовете по музика винаги се провеждаха в последния училищен час. В последния час, когато групата на Андрей, вече съвсем по навик се измъкваше и бягаше в градската градина. Там те се спасяваха от училищната скука. А градината им беше място за сбирка.
Беше края на един горе ...

Една въздишка те изпраща –
последната за мен... и няма вече.
Сега душата се разплаща
с обичам те, останало далече.
Тишината глуха, онемяла, ...

Здравей, момиче! Казвам се, Сибила.
Прощавай, че те стреснах изведнъж.
Във твоя вход на сухо съм се скрила,
че ме застигна този летен дъжд.
Не съм крадец, не бой се, мила моя! ...

Като змия загнездваш се в душата ни
и сипеш своята отрова,
размахваш острието на лъжата,
и с камъни съмнения,
замеряш мисълта ни. ...

Четеш през облак от кафе
и никотинова завеса –
какви са "хитовете"
на съвременната преса!
Четеш – как нейде ...