Отрова
Ще трябва да си спомня пак
за змиеносеца у мене...
Оная пъргава торба!
Как пак забравих да я взема? ...

Последни учебни дни на десети клас. Разхождам се спокойно из града и кроя щури планове за предстоящата почивка, с палатки на море. Някаква мацка ме спира и иска да я упътя за някъде. Мънкам си там и изобщо не ми пука за нея. Пък и за какво да ми пука тя е една такава… готина, а готините мацки изобщо ...

В главата ти стотици описания,
размиват се сред твойте бездихания.
И се откривам жалък и мрачен
в искрицата на отчаяние.
Способна да запали пепел, ...

Душата бяла, като сняг неопетнен!
Без стъпки никакви по него...
От нежност тиха сътворен
отдал на времето от своят шепот.
Достигнал висини големи. ...

Някак неудобни са пространствата...
Нима това е окончателен кръг?
Разрушените чувства странстват,
но накрая всеки си намира кът.
И в този тъй уютен,нежен ъгъл ...

Писна ми от лъжливи обещания
от бездушие, камуфлажно състрадание!
Писна ми от хора еднодневки,
от драскачи и от криви сметки!
Писна ми от надежди убити, ...

Нарисувай ми, художнико, дъга!
приказна дъга ми нарисувай,
такава дето в детството видях
и дето още тайно я сънувам...
Палитра от мечти аз ще ти дам, ...

На Иржи
Колко мъничко е нужно
да поникне бяла ружа -
длан грижовна, ситно зрънце,
хладна струя, топло слънце. ...

“Възлюбленият ми е за мене като
кипрова китка в лозята на Енгади...”
(Песен на песните 1:14)
А бяхме млади. Невъзможно млади.
Годините разпъпили едва. ...

Любовта ти прилича
на запалена свещ.
Твоят дъх ме обрича
в своя пламък горещ.
Твоят поглед ме гали, ...

Днес знам, че животът ми си ти,
цветовете на дните и нощите ми...
смелостта, да освобождавам...
страховете си от затвора, да полетят...
Днес знам, че ти си водата, извора ...

Изсипвам тишината си по теб
и сгушвам се във топлите ти длани.
Красиво е мълчанието в мен,
когато любовта усещане е в бяло.
И чувствата са нежен благослов, ...

С морска пяна по крилете -
чайка бяла сред пустиня.
Късче хлад, безсилно синьо,
с морска пяна по крилете.
Цяла в жар, угасва клета. ...

Слушам вятъра студен,
а песента му ледноструйна
вълкът събужда в мен
в тази сива нощ безлунна.
Своя вой не чувам, ...

Постоянното тракане на влака не ми позволи да затворя очи, дори и за миг, макар да бях смъртно уморена. това ми състояние се запази вече цяла седмица. Наред с шок и ужас в бонус. Макар и 17-годишна, се бях справила с цяла орда полицаи, адвокати, прокурори и медици. Всеки би си задал въпроса с какво ...

Великото изпразване,
което е поезията -
дава ти всичко
и нищо
едновременно.

С тебе…
на Ж.
Аз често си говоря с тебе
за времето, звездите, любовта
и никой знам не може да отнеме ...

Под дървото
на духа си
аз уча
тайния език
на моето сърце. ...

Беше дъждовно. Винаги беше. Честно казано, не мога да си спомня последния път, когато не беше. Единствените спомени, които успях да повикам бяха много смътни и сякаш не се бяха случили на мен - слънце през белите зависи подухвани от вятъра, мирис на лятна вечер, кафяви очи.
Когато излезех всяка сутр ...

Бурята
Гръм-тряс
Това беше последната гръмотевица, която ехтеше някъде зад планината. Бурята най-после вече бе утихнала и изчезна така като се и появи – за секунди. Клоните спокойно клюмваха с въздишка, а дърветата жалеха своите паднали братя. Облаците все още се бяха събрали и гледаха тъжно надолу ...

Сутрин рано мирише на любов,
ден прекрасен, чист и нов.
Гледат ме прекрасни две очи
и до болка любовта в тях личи.
Момче, ти си най-прекрасен блян ...

Верен на себе си - вечен неверник,
ходеща сянка из мъртви полета -
кашлям по съмнало,
сричам си бенките...
Стрелям от упор! ...

на Емо
Сега до Безкрая ти пиша...
И чакам писмо от Безкрая...
Боли ме, дори като дишам.
Добре ли си там, как да зная... ...

Влегувам во завеса од дожд
за да видам една македонска свадба
да го слушнам тапанот во моето срце
да ја пронајдам есента во мене
да ги сретнам луѓето ...

– Студено е, щипе.
– Но пък е свежо.
Нямаше вятър. Снегът беше още съвсем бял, клоните – черни и натежали, се мъчеха да стоят изправени и се поклащаха във въздуха, за да пазят равновесие; приличаха на клетници, обесени на стволовете на дърветата. Тук-там се чуваше лай, подранилите стопани на кучетат ...

Няма добро и зло... Има обърканост и осъзнатост. И двете са степени на една и съща енергия, развиващи се едновременно и преливащи се една в друга в посока постепенен възход на осъзнаване, разкриващо и създаващо нови и нови реалности и мистерии. Да кажем, че объркването е осъзнаване в развитие. То съ ...

Джими се прибра късно вечерта. Озърна се – никакви промени. Малката стаичка, двойното легло, креватчето с момчетата в ъгъла. Момичетата седяха пред екрана и зяпаха упоено някакъв сериал. Още не беше дошло време братята им да стават, та те да легнат и се наспят…
Жена му също се беше загледала в сериа ...

Волна душа
Нощ след нощ копнея за тебе.
Остани, не тръгвай,
аз ще съм жива и днес, и утре.
Да, ще копнея до зори ...

Велика Вселено, неразгадана и вечна, бъди,
за да бъда частица от твоята същност.
Матрицата си в еони, епохи и ери твори,
докато с дух и мисъл аз те прегръщам.
Говори ми на твоя странен език, говори... ...

Ида ли ме вика? Ида, ида
с лунен сърп да окося
словесната шарада.
Много бурени
се извисяват. ...

Разговор с вампир
Слизам снощи във мазето
да си капна от бурето,
ала долу - тъмнина.
Страшно е без светлина. ...

И пожелах си днес:
погледна ли насреща,
дори съвсем да няма огледало,
във нечии добри очи блестящи
да се оглеждам повече от цяла. ...

С "Анатема" и дървен кръст
Дявола прогоних,
а той, Лукавия, намигна
и бързо в мене скри се.
Разбрах, но беше късно, ...

По златарската улица бавно вървя,
а край мен магазини със скъпи неща.
Колко много богатства е градът тук събрал:
колиета с брилянти, обици със рубини
платинени пръстени с аквамарини, ...