ПРАЗНОТАТА
Странно как хората търсят нещо цял живот!
Повечето така и не го намират. Може би, защото не знаят какво точно търсят.
Някои от тях знаят, а други си мислят че знаят. Някои търсят приятелство, други любов, трети търсят семейство, а някои истина или може би пък кураж?! Истината е че нещата ...

Боли ме,
когато безгрижно изместиш поглед от мен.
Боли ме,
когато небрежно подминеш ме.
Боли ме, когато те видя ...

Прах от слънцето полепва
по очите прегоряли
на скалите. И отеква
ехо от легенди стари.
Скритите пътеки гонят ...

Навън е тъмна вечер – ухаеща на лято и липи.
На пейката съм седнала, над мен – куп звезди...
И само от далечината – музика –
отглас от човешка суета,
нарушава тихото спокойствие, ...

Опашката беше дълга. Върволицата от хора започваше от малкото площадче, продължаваше през заграденото с дворче пространство на кметството и се скриваше, някъде навътре в теснотията, където се помещаваше пощата. Селският площад, голямо и открояващо се място, беше тих и самотен. От време на време едно ...

Добронамерено и бавно си отпивам
от чашата със Божията кръв
и мъдростта във мене се събужда,
сърцето ми обсебва тиха радост.
Омар Хайям умислено ме гледа, ...

/или за силата и гордият дух на българката/
Легендата ни спомня времена,
в които шетали са турски чалмалии,
що силом обругавали честта,
с цел... българската вяра да убият. ...

Не е морето до колéне
и нито пътят ми е гладък.
Не грее слънцето по мене
и ни животът ми е сладък.
Мъглите вечер ме загърлят ...

...Бягството на времето събуди съкровеността на инстинктите.
Скоро беше валяло, а тревата мокреше пръстите на ръцете и краката на Еймъс, в това истинско съприкосновение с природата утроба- майка и баща едновременно. Полъхът на вятъра разгромяваше с нежността си мислите на мъжа.
Сигурно дъждът подрон ...

Преди няколко месеца умрях. Но продължих да живея в дома си, сега повече от всякога живеех т.к. нямах никакви задължения към никого. Така дълги години – докато не ме повика Господ при себе си, аз бях наблюдател на всякакви ситуации.
Гледах майка си, сестра си, брат си и видях хора, които не познавам ...

Не съм с морал на мъдър философ,
нито богат, нито красив и даже,
не искам там, на моя послеслов
да пише – Времето ще си покаже!
Не е това житейския компас, ...

Пролетта в Караново през 1990 година доста се забави. Пристъпяше на пръсти, плахо и страхливо като неопитен крадец. Из дворове и градини нищо не беше цъфнало. Само дрянът със своя жълт цвят разваляше черно-бялата картина. Усещаше се, че зимата си отива. Белият вятър подухваше едва и караше хората да ...

В квартално кафене си пиех чая
и разговор дочух - съвсем накрая.
На масата съседна двама млади
горяха на любовните си глади:
.......................................................... ...

Ослепях за суетния ход на живота,
ослепях за ревюто на лъжливите дни.
Те са тази модерна култура, която
отвънка примамва, а отвътре вони.
Ослепях за вървежните, адаптивни ...

Болката разтеглиха годините,
позабравих малките си мисли.
Стъпих криво,
но никой не видя
колко малко съм пораснала. ...

Нахраних всички дяволи в душата си,
с една ръка, протегната към тебе,
с парчета плът ги хранех, и повярвай ми,
все по-гладни ставаха, онези черните!
Нахраних ги с душата и сърцето си, ...

Хубаво е понякога да се замисляме по-дълбоко за някои същностни проявления на своето Аз. Примерно, за любовта към някого, която удостоверяваме, стремим се да я докажем, кълнем се в нея.
Любовта не е чувство. Не е. В своето проявление като емоция Тя е нещо първично, само влюбване, привличане, някаква ...

Снощи чух по новините
много важна новина:
Че Симеонов, и жените
са си “стиснали ръка”
Вицето, оставка хвърлил, ...

Летял щъркел над блатистата гора,да си хване жабчица една.
Търсил дирил той навред,но без късмет.
Но нещеш ли както си летял ,от глад и умора изнемощял,малка жабчица съзрял.
Малката жабчица на слънце се печала и нищо не разбрала,че над нея опасност е кръжала.
Изведнъж слънцето се скрило,небето се ст ...

ЗАЛЕЗА НА ГОДИНИТЕ
Когато годините към залез накланят
и мракът се спуска в сълзливи очи,
всеки търси последен лъч да се хване,
светлинка в душата си да задържи. ...

Очите ми са мъртви
Мисълта, че родена съм на този свят
да живея сама и да не съм като цвят,
с душа превърната в пепел,
тъгата да покрива денят ми весел. ...

Като чуя за "вечност",
ми настръхва душата
и египетски бръмбари
пропълзяват в мен цялата.
Казвам ти, че след "вечност" ...

/Системата ни УБИВА/
ТЕЖКО
ТЕЖКО се живее в таз държава,
един БГ, друг майка си продава.
ТЕЖКО е да гледаш болно чедо, ...

Аз зная, че не съм единствена за теб-
макар че дяволски го искам,
сърцето ми препуска в буен ритъм
щом потъна в твоите очи…
Аз зная че не съм единствена за теб- ...

Гневът те залива,
и не отпуска,
стената пробива,
и корени пуска.
В гърлото топка, ...

В Англия вали така,
сякаш слънцето умира.
Кой измислил е, дъжда
не го ли искаш, да не спира?
Казват, всичко е възможно. ...

Тази наша любов - изпепеляваща,
здраво държи ми ръката ден и нощ.
Не е спомен. Продължава
и болката намалява.
Тази наша любов - желана, ...

Часът внезапно почука на вратата,
отворих му смутена, неприготвена.
- Идваш рано! Защо не почака?
Защо не звънна по телефона?
А той ме погледна - уморено усмихнат ...

още мъничко есен по клоните
още малко тъга разпиляна
после гарванов крясък – най-грозният
ще изщрака капанът
и мърдане няма

Ословесèни
чувства, споделени със
сърцевселени! -
Що е то? - И обич, и
любов благословени!...

есен - слънцето
гледа към гората как
се изчервява

През мен минава пролетна река –
залива бреговете и потича,
отмива всяка горест и тъга
и път ми дава – само да обичам.
И вече виждам всички върхове, ...

Помниш ли, помниш ли дивия кестен,
кацнал в чукара, разперил криле
и ветровете от диви по-диви,
как го обрулваха с тежко гюле.
Той не отстъпваше духом и силом. ...

Животът си върви, дори в отвъдното,
нима си мислиш, че като оттам сме
ще е някак по-различно, не обично.
Светове изгарят ме отвътре, запустели,
без любовна ласка, без целувка. ...

Истинска ли си или в съня си Древен те измислих,
не за друго, имах жажда за Любима, като теб!
На шега, съвсем естествено във образа се влюбих
и започнах да ти пиша всеки ден един сонет!
Красотата ти описвах в строфи леки и лирични ...

Музика и текст на песента ,,Иконата България"-Соня Станчева.Гордея се,че съм българка.Опитах се да разкажа какво е за мен Родината.Бих искала тази песен да намери своето място в сърцето на българина и да го топли!

Музика,текст и изпълнение Соня Станчева,аранжимент Кирил Гунчев.