В забързания трафик на живота
с препълнен „хард” от чакащи проблеми,
очите ми посрещат самотата
на погледи отчаяно преуморени.
Във лудата абсурдна надпревара ...

Под валяка на мислите оставаш -
по-плосък от премазаната птица.
Кост в гърлото неспирно те задавя
и времето е сгънато в карфица...
След Второто пришествие е тихо - ...

Руди Франциско - "Оплаквачи"
Това са истински случки.
26 Май 2003 Арън Ралстън се изкачвал в планината,
когато скала паднала върху дясната му ръка.
Той чакал четири дни, ...

First Love Never Die
I feel like walking
Do you feel like coming
I feel like talking coz
It's been a long time ...

Драга ми приятелко Нати,
Когато открих онзи литературен сайт, целта ми първоначално беше да публикувам романа, който написах. Не смеех обаче, защото съдържаше много болезнена за мен история. Един човек, когото много, безкрайно много обичах, почина и бях написала този роман, за да съхраня, преди да м ...

(в памет на Стивън Хокинг –
велик физик-теоритик и космолог
на нашето съвремие)
В днешната си роля, буквално с всяко свое вдишване и издишване, ще противореча на самия сценарий. Но... или на тези от вас, които нарекат по-нататъшния ми разказ нечий “сценарий”... Аз, може би, бих го нарекал “изповед”, ...

Върви си! Каза ми Смъртта –
при мен за тебе няма място.
Защото тук безсилна е Скръбта...
Какво от туй, че да живееш е ужасно?
Не си за мене! Каза ми калта – ...

Дърта, изкуфяла бабо,
бъкана си със пари.
Що не си преживяш хляба,
а се хвърляш във войни?
С оня изкуфял паричко, ...

Лятото е ожънало нивите,
стърчат боси стърнищата.
Едно момиче по детски невинно
се надпреварва с птиците.
Житни класове драскат ръцете му, ...

Преди време, може би, около година
поглеждах чата ни, дали си на линия.
Уви, сега не е така...
Питам се къде греша?
Дали сърцето нещо се е повредило. ...

Колко спомени ми навяваш
колко трагедии изпълняваш
това си ти вечно моя любов.
Носиш вечност заплетена
като лабиринт загубена ...

1.
Възкресение
***
Душно и тъмно беше в стаята, закрити бяха прозорчетата, да не влиза директно светлината на отиващия си ден. Митьо наведе глава, за да мине през ниско поставената врата и влезе, а очите му веднага се устремиха към празното легло.
- Търсиш ли някого? – тихо, спокойно прозвуча гласът ...

Не знам дали животът се обърна,
или пък се зарáвни моят път,
или от мен съдбата се отвърна,
та нощи ранни дните ми къся́т.
На спомените тлеещи керванът ...

Светлината в моя ден си ти!
Ти си топлината за сърцето!
Болката, и радост, и сълзи!
Вятърът, животът и небето!
Раят за душата си ми ти! ...

Приех съдбата. Ти да си далече,
някъде във паралелен свят.
Но чувствам те, макар обречена,
че с мен ще си до сетния ми час.
Кълбото се изнизва, аз го зная, ...

Не зная какво си, нито къде си.
Дали си във въздуха, или пък не.
Но зная, че винаги с мен си.
Че ме държиш с изпънати колене.
Не ми се налага да се озъртам. ...

Какво ли означава уважение,
щом вече всичко има си цена?
Какво разбирате под честно отношение -
та днес и въздухът мирише на лъжа...
Какво ли значи пък това приятел, ...

АКО ИМА
Ще се преродя ли някога и кога?
В Божественото писано слово
сме живи на тази и онази Земя –
нищо неясно, няма нищо ново. ...

Достатъчно.
Кое да е достатъчно?
Изгрев пръв – залез последен.
Достатъчно?
Не е достатъчно. ...

Не ми е време вече да се влюбвам,
но виж ме, заприличах на хлапе,
след вятъра умът ми се изгубва,
отнася ме на своите криле!
Изплетох си венец от теменуги, ...

Докато някой има право
да ме обича, да ме гледа,
докато някой все остава
небезразличен и последен,
докато има някой верен ...

любовта е и
в благодатта – живот да
è – без самота
...............................................
любовта е и ...

Ще имам моменти няма да искам да съм с теб,
но ще имам и моменти няма да искам секунда без теб.
Ще имам моменти няма да мога да те дишам,
но ще имам и моменти няма да искам да дишам друг въздух освен твоят.
В такива моменти, ще знаем колко ценен е моментът. ...

Сиви коремоноги пълзят,
изплезили големи, гладки езици.
От двете им страни – в шпалир
умираха коралите красиво,
оставени без капчица вода ...

Предполагам, че сме само
приятели с пеперуди в стомасите.

Не мога
да спра да те обичам днес
Любовта умира бавно
Като старица
Без роднини ...

Безсъница
И аз, със много жар съм се целувала.
Очи със змийски поглед ме събличаха.
С едните, с много мъка, се сбогувах.
Забравих другите. Макар да ги обичах. ...

Подай ми ръка...
В Свята и Велика сряда
Юда предал е Христос.
Само за тридесет сребърника даже.
Днес отново е сряда. ...

Ела до мен, да тръгваш още
недей, а аз изгубих мяра.
Самотните си мисли нощем,
дължиш на мойта изневяра.
Виновен, жалък, лош, наказан, ...

От другаде съм, но влязох ти в ума
да, знам, че мястото ми не е тук,
така стихийно се вглъбих във тебе – чума,
нарочно някак си и все едно напук.
Не се възползвах, просто се вживях ...

Да, вече знам... Ти си мъжът, когото чаках... През всичките тези самотни денонощия, безтегловни сутрини, ужасяващо безнадеждни дни и окъпани в сълзи вечери, подозирах, че си някъде там, зад бариерата на времето и пространството... Знаех, чувствах с всяка моя нещастна клетка, че ще те срещна, макар и ...

Мечтата на всеки млад човек е да има собствен дом. Да живее отделно от родителите си. Да свие свое гнезденце, където да гради живота си. Като всяка мечта и тази се сбъдваше, но се изискваха много усилия.
Ивайло беше млад, около четиридесет годишен мъж. Живееше в малък град. Беше опитвал да работи на ...

Съдбата ме кара да бъда човек.
На залеза чедо, до друго начало.
И пак светлината говори за теб.
Милее душата за огнено тяло.
От облака мътен създавам лице. ...

Ще ме виждаш сутрин,
когато се усмихвам.
Слънчев лъч, ще бъда
сред другите лъчи.
Ще ме виждаш, когато ...

Разбираш какво си направил, след като си го направил
Разбираш какво е трябвало да сториш, след като не си го сторил
Ставаш лош след като разбереш, че си прекалено добър
Ставаш добър след като разбереш, че си прекалено лош
Мислиш си, че няма как да слезнеш по-надолу ...

Аз искам да усетя нежността ти,
от топлите целувки през ноща,
да бъда,
да бъда небесата на деня ти,
и нежно топлата им синева. ...

И от думите ти сладки
пак така съм окрилена...
Жестовете – плахи, малки
търсят нежност споделена.
И невинна до забрава ...

Бездомно кученце ситни по тротоара.
Крачето болно влачи и скимти.
Минават хора. Гледат безразлично.
Какво ли толкоз! Дребен помияр...
Очичките сълзят. Таят надежда. ...

НИКОЙ
Аз никой съм.
А ти...?
Значи сме двама.
Тогава ражда се клеветата, ...

Читателю, влезни през моя стих.
Душата ми от теб не се срамува.
Не си безгрешен ти. И аз греших...
Но някой трябва ли да е линчуван?
Да, знам – ако обида изрека, ...