Омръзна ми,
не,
писна ми
да съм поет.
Поет е всеки, ...

(По действителен случай)
Бяхме заедно още от първи клас. Четирима големи беладжии. Цанко, Янко, Станко и моя милост. Освен че за разлика от героите на Дюма нямахме шпаги, другото разминаване с тях бе че ние не спасявахме ничие царско достойнство. Ничий авторитет. И не се борихме срещу сиви кардинали ...

Този дъжд не плаче,
а почти се смее
над тъгата наша
по отминалото лято.
Тихичко почукват ...

Рисувам с въглен
профила ти
и въгленът
все
се ...

През март, дърво посях за да расте
в едно с човешките сезони
мечтата ми за дом и за дете,
и люлка, скрита, в неговите клони.
Април събуди първия филиз. ...

Ти си моят свят!
На изгрев слънце
тихо влизаш
притихваш
с полъхът си ме обгръщаш ...

Бе шумно и пълно с хора. Навън бе тъмно вече и ярката светлина в стаята дразнеше очите ми. Видях го още когато влезе. Не го познавах, но беше като песен, която съм слушала през цялото ми детство. Кислорода в стаята се изпари. Стана ми задушно и горещо нищо че бе зима. Тъмнината превзе апартамента. Н ...

1. Изкусният ще разглоби своя живот за ремонт и после пак ще го сглоби.
2. Ако постоянно се сравняваш с другите, рискуваш винаги да си неудовлетворен.
3. Недокосваните спомени са най-горчиви.
4. Мигът на истината за твореца е времето от представянето на творбата до първите отзиви.
5. Печалбата от ха ...

Силна съм, но съм и слаба
вдигам все голяма врява.
Искам в този ден зелен
аз да стана феномен.
Да крача бодро и с вдигната глава ...

Золотой кувшинчик
Ваня Пазибар, неожиданно оказался владельцем большого кирпичного дома в этом селе, может даже случайно, потому что сам из другого села, там не очень-то родом выделялся, - тут приведенным зятем сидит в самом богатом из уцелевших старых кулацких домов. Оказывается, важность какая-то ...

Усетих те, любов,
когато се завърна,
в ден обикновен.
Не беше сън,
а гръм в небето задържан. ...

Очите ти – искрици, като звездици,
а устните ти – сладки като шоколад.
Косите ти меки, веят се като коприна.
– Ангел ли си?
– Не, просто жена.

Лъжа е, че съм те забравил!
Лъжа е,че съм си простил!
Лъжа е, че те срещам безразличен!
Как бих могъл?! И бих ли бил
способен да остана жив за миг дори, ...

Навън студено е.
Понякога и вътре...
Недей прегръща с ледени ръце,
едва го стоплих, ще замръзне...
крехко е влюбчивото сърце. ...

На вън вали сняг на парцали, студ както никога до сега. А сърцето ми навярно замръзнало е и се е превърнало в буца лед. Толкова красиво се сипе снегът, че пълни очите ми с радост. Само че душата ми е сива няма кой да чуе мелодията ѝ. Ще погледнат ли очите ми отново с любов? А сърцето ще обикне ли от ...

Днес не си закачих,
мартеничката любима.
Чаках любовта красива,
да посрещнем Пролетта.
Слънчицето, бе ми другарче, ...

Мразя
Рождения си ден
И всички празници
И неделите също мразя
Зимата ...

Трети март, празник за нас си ти,
страната ни от дълго робство се освободи!
На този ден България,
отново на картата се появи.
Пет века под робство народа ни бил, ...

Квартал – заприличал отдавна на гето –
опоскано и изтърбушено,
бе скътал в най-кривия край под небето
самотна къщурка олющена.
Стопанката – стара, без никакви близки, ...

Може би вината се крие дълбоко в нас самите.
За разочарованията, сълзите, щастието, дори и любовта!
Изгарящата вина, че сме отблъснали стойностните хора,
затваряйки се дълбоко в себе си с крайна враждебност
и неспособност да оцениш истината. ...

Поисках да усетя пролетта,
да плисне сили в зимните ми вени,
но снежната вихрушка разпиля
надеждите за стръкчета зелени.
Навсякъде – виелици и мраз, ...

Мечтая.
Тъгувам.
Проклинам.
Будувам.
Старая се. ...

Затвори очи и представи си,
че съм най-прекрасна на света,
че съм млада и красива,
че съм истинска звезда.
Помечтай си да си с мене ...

Ядрото на свободата е в окото на рибата,
побеляло от последния сняг.
Хвърчилата са хриле на небето
за командното му дишане,
когато от глухарчетата киха ...

Под тази тиха белота,
премръзнала, но оцеляла,
живеят топлите лета...
Но тя за любовта е цяла.
Живее мраз над топлота – ...

Не ти ли дадох всичко, което можех?
Каквото носех в себе си бе все за теб.
Потъват в тъмното днес думите нищожни
и все съм тъй от Господ Бог проклет.
Откъснах ти парченца от душата си ...

Амулетът - това е силен предмет - предмет, зареден със сила, който като се "присъедини" (по време на първия контакт) или като се съедини с човека влияе на неговите мисли и чувства, а от тук и въобще на живота му. Следователно амулета става фактор в човешкия живот. Амулета в този смисъл е живо същест ...

Отивам на реката, не да плача,
аз искам да открия твоя лик
във бързеите чисти и да чакам,
за да дочуеш моя кански вик.
Отивам на реката, не да плача, ...

С пуканки накичиха дърветата
зеленото петно на сивия квартал.
Усмихват се загадъчно лалетата.
Градът пробужда се. Не е умрял.
От детски смях кънтят паветата ...

Дъжд, луна
А ти - къде, сама?
Пак бягаш май, да
Към нови светове и начела,
Защото отново се почуства ...

България!
Страна на шепа хора ти остана,
а историята те познава и като Империя голяма!
Та нали за нас Вазов " Аз съм българче " остави,
а после разни хора наши ни нарекоха славяни! ...

Ще бъде дълга и студена вечерта,
ела при мен, на топло пренощувай,
в живота има радост и тъга
но моля те, сега не се страхувай!
А после, ще посрещнем утринта, ...

В такъв кучешки студ нормалните хора не пускат и кучетата си вън, затова, когато Силвето се прибра, въздъхна с облекчение. Ей сега ще си запари чай, ще разпусне, после ще спретне нещо за хапване, ще се напари в банята, едно вино ще удари…
- Силво, Силво, ма! – провикна се от хола разгологъзения Миро ...

- Това, лудото, Господ да му е на помощ! То че прави бели, прави, ама и много го бият, мари!
- Бият го, зер, Господ да ги убие! Ами дано е жива майка му, че като се загуби, тежко му и горко.
Така си хортуваха бабите, насядали на големия пън под ореха. Като поошетат из къщи, се събираха на сянка или ...

Котаците ловят снежинки в полет,
трепери в снежни клони чинка сива
и двете чакаме те, свидна пролет,
но зимата не си, не си отива.
Висулки под стрехата ми сияят, ...

Научени са да крадат, те нямат муза и талант
не знаят и кога да спрат, те просто искат да блестят,
да светят в поетичната си нощ като луна,
макар и с отразена светлина.
Готови да платят цената на позора, ...

Невероятни пролетни поля летят
насреща ми, пречистено-зелени.
Извива светло и звънливо моят път
и пак изгрява пролетта за мене.
Пътуване – благословено време ...

Мартенска радост си ти,
сбъдна мечтите ми, сине.
Щъркелът, който лети,
чу и не ме подмина.
Спусна вързопче за мен, ...

от конче вихрогонче хвръкна стрела
и без да иска крилото на лястовица одра
три капки кръв капнаха от небето
върху момчето яздещо през полето
на ръката му имаше амулет ...

ЗА ПОЕЗИЯТА
Поезията не е само думи.
Емоция, от нищото дошла!
За мене тя е стреляне с куршуми
и гребане със счупени весла! ...