30.11.2017
Когато спечеля милион от лотария...
Когато спечеля милион от лотария -
какво ще ги правя? - сега ще ви кажа!
Ще бъда щастлива!! А след тая еуфория ...

Иде празник, Коледа свещена
с Бъдни вечер за семеен благослов.
На трапезата, сълзата неизменна
прибори ще сложи и за теб с любов.
Ще приседнем тихо край софрата, ...

С изнесен неподправено фалцет
Една усмивка спира на вратата.
Аз още съм едва на петдесет
С надежда слънцето да е в средата.
Не зная колко ще вървя напред ...

НАЗАЕМ
Чувам те, бряг,… и те виждам,
но краката ми вече не могат
да бързат по теб, като някога…
Краката ми вече са слаби ...

Какво се случи, мили мой,
защо мълчиш
защо изчезна във нощта?
Дали със нещо аз те нараних,
дали сгреших, ...

Зимата се бе надвисила над малкото провинциално градче, носещо името Своге. Снежната виелица поклащаше големите борове в страховит танц. Планината ехтеше и белееше, а малкото градче спокойно се бе сгушило в подножието ѝ. Като истински закрилник, старият Балкан, пазеше своето чадо. Деня обаче малко п ...

Беше фатална жена, опасна, бомба със закъснител. Гледаш я - невинна, мила, нежна, но в това се криеше силата ѝ. Силуетът ѝ бе величествен. Не показваше много емоциите си, беше стройна, излъчваше сила, дори малко мъжественост се криеше в погледа ѝ, стоманеност. Беше самостоятелна, решителна, знаеше к ...

Откраднаха ми пътеката към доброто,
откраднаха я, и вече я няма.
Приемам ли, не ли, не зная,
но ходя по восъчна яма.
Над нея се движи звездичка, ...

За тебе пътища - хиляда, извървях
и никога в един от тях не те намерих.
Отивах и се връщах. У дома.
Самотен в понеделник. До неделя.
Ще бъде мъчно. Все съм във страдание. ...

Любов или страст е
лудостта ни дръзка?!
Нещо ни привлича
в тази наша връзка?!
Изгарящ от страст, ...

И трупай в душата ми нежност,
аз ще те чакам до сетния дъх,
най- топло е с твоите длани
по-красиви са изречените думи.
Говори и ме докосвай с любов, ...

В малко блато сред полето
падна пролетна мъгла
и всичко сиво стана цветно
над зелената вода.
Слънце в блатото просветна, ...

на сополковците
От труд
загрубели са
моите длани!
За разкош ...

Човече! Дребна твар!
Не се надценявай!
Вземи по-малък товар!
Да можеш да го отнесеш до края!
Човече! Душа блудна! ...

Когато обичам - обичам безумно,
и цяла изгарям в пламъка лумнал.
Прощавам за всички обиди нелепи
и в себе си хвърлям вината.
Когато обичам - обичам до болка, ...

Къде водиш детето, 11 ч. вечерта е? – попита медицинската сестра младия човек, който буташе инвалидната количка със седнало в нея момиче.
Ами на гости, – отговори усмихнато той.
Ама как така, по това време ли, тя трябва да си ляга – възмутено нареждаше тя, вървейки до него, опитвайки се да ги спре.
...

БЛАГОДАРНОСТ №2
Аз пак съм във сълзи от смях,
но сетната си песен пея
и тичам пак след своя грях,
и истински благоговея! ...

Весели пуканки с комерсиални и церебрални смущения
ЧАСТ 11
Хващам количката и тръгваме. А докато вървим започвам да и разказвам за Мой Човек. За Случката с килима. Как съм усетил, че нещо невидимо ме е блъснало когато той ми налетя. Какъв гаф е станал с мънистото на Мечтателката. За общото отношение ...

- Може ли? – рече той, седна до масата, внимателно поставяйки халбата и се взря в лицето ми.
Абе, в кръчмата педали и политици не пускахме, така че явно не е обратен. И спокойно издържах погледа му. А той вдигна халбата за наздраве, пийна и каза:
- Извинявай, че на „ти” и така направо – ама искаш ли ...

И ноември си отиде,
като всеки месец друг,
зимата поредна иде,
топлим се един до друг!
И промоции започват, ...

Успеав да те оставам
во некое минато свршено време
и да не треперам по твоето име
сега ја трошам скапата бела хартија
мастилото се истура ...

Какво видях в теб?
Дали очи причудливи
алабастър в сноп светлина
косите смолисти
едва разпилени ...

Диханието трае миг, за миг затваряме очите си
и само миг е нужен на розата да разцъфти!
За миг любими,ме имаше и ти.
Във миг вълшебен аз твоя бях,
за допира ти ден и нощ копнях. ...

11
В симпатична двуетажна къща, намираща се в сърцевината на улица ,,Фетъл Слайм’’, живееше седемдесетгодишният старец Бъкс Пърс. Пенсионираният пощальон (навремето с Аманда бяха страхотен тандем) ценеше моментите ден за ден, така както останалите хора на неговата възраст. Глътката въздух за него бе ...

Не очаквах толкова скоро пак да се сблъскам със закона. Този път бяха четирима. Явно на края на селото са спирали коли за проверка когато съм се появил аз. Историята се повтори. Единия от тях разбираше отчасти английски, за мой късмет, защото ако го говореше перфектно веднага щеше да проумее какъв а ...

Излязохме на чай със стар познат,
навремето ми беше като брат,
но завъртя животът ни юздите
и бяхме си изгубили следите...
С дечица две съдбата го дарила, ...

Сред розите се скри,
а те –
жестоките –
със острите си пики
лицето ти раниха. ...

Времето лекувало, нали?
За пет години всичко щяло да отмине.
Как искам да не бях те срещала преди,
как искам да не бях се влюбвала тогава.
От тез окови да можех да се отърва, ...

Кръговрат
Дъждът отвън
заситни в петолиния,
на улични оттоци
и трамвайни релси. ...

Високо застани. Над всичко земно.
"Звездите са звезди, защото са високо!"*
Над пошлост, завист, алчност и поквара.
Над малкото селце, сгушено в планина,
гледам звездите и си спомням за някога. ...

Бездуховност, навсякъде около нас,
и в човешките очи, сърца.
Бездуховност, всеки ден и час,
и в човешките души, лица!
"Искрени" усмивки, злоба, ...

345. Съдбата не е творение на създателя, а творение на живеещия.
346. Любовта може би е всичко, но не всичко в този свят е любов.
347. Струва ли си да поставяш любовта на първо място в листата с мечтите си?
348. Янус е бог с две лица, но тези две лица дори не се доближават до броя на човешките такив ...

Приляга тихо във душата
стара, мътнобяла тишина
и като снежинка се разтапя
в локвичка, събрана от деня.
Приютила някакви надежди ...

Не бързай, слънце, към залеза,
че мракът ходи подире ми,
а няма нийде нашир и длъж
искрица огън запалена.
Къде съм тръгнала, питаш ме, ...

Звън на аларма. Събудих се. Дръпнах завесите, погледнах през прозореца - забелязах натрупалия сняг, натежалите клони, стъпките, оставени от хората, бързащи за работа. Мъглата се пропука от слънчевите лъчи, небето се избистри, но сякаш нещо липсваше.
Мина си времето, но сякаш времето беше спряло. Виж ...