Какви студенти?.. Всичко е порнография. В тая държава всичко е за пари, крадци беззаконие с една дума МАФИЯ! Без дрехи, без чест са жените ни днес. Просяци и бедни по улиците подминаваме с думите "нямам пари" а от джоба пачката виси. Цигарите една след една, уиски в другата ръка, гъзари били а нямат ...

Круме, Круме, я да станеш,
наглите крадци да хванеш!
Да им режеш носовете,
и гипсираш вратовете.
Всяко място да се знае! ...

„ На 03.06.2002г. Пристигнах в Саламанка. На 10-ти
избягах. На 16-ти вечерта бях в Кадис. За шест дни
изминах около 600 километра. Четири пъти ми
спираха на стоп коли и един път трактор. По-голямата
част изминах с колело, но и доста пеша! „ ...

Помогнете ми – моля Ви се!
Как на кого?! На мен ми помогнете!
…
За какво ли!?
… ...

В зеленото на моите очи
все още онзи тъжен спомен диша.
След счупено - лепеното личи
и връзвам си ръцете да не пиша.
Сърцето ми все още има пулс, ...

Как да ме откриеш като няма
в тялото ми никаква душа?
Тя на дъното на Океана
в мидените перли се побра.
Плува волна, истински открила ...

Пролетна тоналност
Клавесинът на капчука
мъничко се е разстроил...
Ту намаля, ту усилва
гамата - почти минорно. ...

Планетата на щастието ни посрещна със слънце и приятен ветрец. Всичко около космическия ни кораб цъфтеше – тук винаги беше ранна пролет. С изключение на крайбрежието, където лятото беше безкрайно.
Хората отговаряха на природата – винаги усмихнати, бодри, весели, със заряд от вечна младост и неспирна ...

Зад черния триъгълник жената
е входът към бездънна пещера.
Навлезеш ли навътре няма святост -
започваш най-опасната игра...
Залагаш си завинаги душата ...

Отдавна търся нещо, кой знае къде завряно. Вероятно съм го дала някому, кога – не помня, защо – не знам. Като в хубавите филми на ужасите: спасението е в ръцете на потърпевшите, но кой ще оживее и кой ще умре, знае само Сценаристът.
Мотам се, като съществително в безкрайно дълго изречение, около иде ...

Някъде там, из големия свят,
има един уникален човек.
Той с несравнима душа е богат.
Прави живота ми смислен и лек.
Страда и радва се много за мен. ...

Зад хълма слънцето наднича
с усмивка топла на момиче,
огря то клоните заспали
и с ласкав шепот ги погали.
"Хайде мили, разцъвтете ...

Вдървяваща ласка в хладна прегръдка
от студ и апатия в снежна любов.
Сърце вледенено, чупливо и крехко
тихо прошепва предпролетен зов.
Търси гнезденце, като врабченце ...

Sanremo 2015
------------------------------------------------------------------------------
Малика Аян - Сега и тук (Носталгично настояще)
Санремо 2015
--------------------------------------------------------------------------------------- ...

Разплака се от болка тишината
но скри сълзите си в дъжда,
презряна бе от всички на земята –
оставена бездомна и сама!
Шумът превзе живота и сърцата, ...

Здравейте, драги читатели!
Крайно време е да взема да споделям и пак да споделям с вас всичко, каквото ми тежи. За таланта си вече споделих. Галактически е и точка! За курсовете които се наложи да посещавам заради пустите му конкурси, също споделих. Макар, че има още какви да посетя. Иначе ще си ост ...

Хей, музо моя, много си досадна
и като червей в ябълка въртиш.
В глава без ум ще си останеш гладна
и после ще те питам как ще спиш.
Нарочно, откровено демонично, ...

Ще те докосна с магически жезъл
там на средата над двете очи!
Ще те заведа на небето красиво извезано
с пайети блестящи – разкошни звезди.
Отвърни на целувката толкова сладка ...

Мястото ми не е тук
Толкова специална,
иска ми се и аз да бях.
Превземайки всяка моя мисъл
покоряваш всеки връх в моя странен ум. ...

Не разбираш дали ще отидеш в ада, когато умреш .
Адът е живота, който живееш.
Адските мъки са любовта която изпитваш.
Любовта трябва да е един от деветте кръга на ада.
Първоначално ти носи най-голямата радост и щастие, ...

Непрошепнати думи. Недокоснати устни.
Всяка сутрин се ражда надежда,
всяка вечер със залеза тя си отива.
Чакаш някой до тебе писмо да напише,
този някой чака това и от тебе. ...

По тротоара край изпънатата едноетажна сграда, про­тегнала се по "Прибазарна" улица, до третата врата по реда от страна на Главния Болградски проспект е винаги пъл­но с народ. Тук се е втиснало малкото магазинче "Галанте­рия". Пред ниската врата на галантерията непрекъснато се събираше дълга редица, ...

Омръзна ми скучната лепкава зима -
мрежа от врабешки дири в снега
и ми се прииска (дори го сънувах!)
боса да газя във топла река.
... Водата се плъзга по белите камъни, ...

Живеещ все за утрешния ден
за следващите месеци, година.
Към бъдещето вечно устремен,
човекът ненадейно се спомина.
Че бъдещето е изпуснат влак, ...

Преминавам през теб...
И затихвам,
всеки път, когато ме галиш по име.
Всеки път, когато спираш дъха ми
и ме търсиш, ...

На Н .
"Пиши! Пиши! " – ми шепне някой,
и аз тормозя белите листа,
а себе си тормозя двойно,
при опита си по-достойно ...

Те слязоха едновременно от влака, от съседните врати на двата скачени
вагона. Любовта пламна още в мига, когато погледите им се срещнаха, очаровани и
ласкави. Гледаха се само за части от секундата, но им се стори цяла вечност този
божествен, неповторим миг, който ги изпълни с възторг, изумление и не ...

Откакто моето бебче ме напусна
Намерих ново място, където да живея
Надолу в края на самотната улица
В хотела на разбитите сърца
Където ще бъда, ще бъда толкова самотен ...

НЯМА ВРЕМЕ
Плъзна ръка по гърдите му, по корема, по-надолу…
– Съжалявам, скъпа, сега нямам време – отметна завивката мъжът ù и бързо се изправи. – Закъснявам за работа.
– Нищо не казвам, миличък. Исках само да проверя.
Все бързат, все нямат време! Не помнеше през живота си да е изричала подобни думи. ...

Булка търся си сега,
Умна да е – не държа.
Луднал съм от тоз мерак,
Как да я намеря, как?
А съм снажен и напет, ...

Крис се отпусна в топлите завивки. Навън започваше да се разразява буря. Ясно чуваше поривите на вятъра и виждаше нахлуването на отблясъците от далечните светкавици. Утрото щеше да бъде свежо, беше последната му мисъл преди да се унесе.
Писък на ужас и отчаяно стенание го събуди. Изправи се и седна ...

Обичам те, ела.
Подай ръка!
Подай горещите си длани!
Докосни ме и живот ми дай
вечер съм умиращ лебед ...

Този сняг подранил е само прелюдия,
няма да свърши добре.
Само намеква, че зимата идва,
да се подготвим поне.
Бързо натрупва, изчезват пътеки, ...

О, несправедлива държаво!
Има ли човек в теб изобщо право
да се защити при самоотбрана неизбежна,
или, ако на нас се случи, просто няма надежда!?

Щом поетът иска да умре,
той трябва да твори,
да превърне в най-чиста поезия
неосъществените мечти.