В старaта част на Стокхолм се намира автентичния квартал Гамла Стан, който заемаше остров Стадсхолмен и части от няколко по-малки островчета. В него сякаш времето беше спряло преди няколко века, запечатано в невероятни сгради, заведения и кафенета. Старинните каменни улички пазеха от съвремената мод ...

Уших хвърчило синьо от небето
и всяка птица даде по перце,
в опашката му звездни синци вплетох
от вятъра измолих му сърце.
На всеки кръстопът запалих клада, ...

На бас* със дявола се хващам,
че мога от порóци да се отърва.
Но пак деня с винó изпращам,
събуждам се при чуждата жена.
На бас със дявола се хващам, ...

Представям Ви най-новата си песен която дълго време композирах, исках също така да я запиша както трябва, но компютърът както и микрофонът се развалиха и ми остана само тоя запис за което се извинявам. Анабел (Ани) с нетърпение очаквам да видя твоя коментар - за тази песен ставаше въпрос. Трябваше д ...

Сред хилядите звуци на вселената
съм влюбена в един.
И той е точно като бялото,
препълнен, но незапълним.
Обичам да потъвам в необята му, ...

Децата ни... децата заминават---
Билетите им – все еднопосочни...
След тях остава... болката остава...
Ала не знаем тя къде е точно...
Дали в ума ни или пък в сърцето, ...

Глава седма
За философските беседи и за истината – все далеч от женските интереси теми
- Такааа… - отронват се тежко звучащи думи, придружени от ехото на падащи камъни…
Учителят, Ник Кол Ай-ай и Мир-О дори не поглеждат към ронливия сипей в дъното на пещерата. Свикнали са. Замразеният бог също. Пък и ...

Върнах се, върнах се.
От далечно време,
като дъжда на юг...
Върнах се, върнах се
Като морето под кораба, ...

Дълбочината му безкрайна,
раждаща великия живот.
Мракът му със силата незнайна,
виновен за не един потоп.
В него пилеят се безброй, ...

Умората взела връх,
никотин из краден дъх,
със нокти драскащ,
отровно душата ласкащ.
Ласкан и тихо стене, ...

Клечка кибрит –
нито пламъкът стигна до вас,
нито кибритопродавачката
успя да се стопли...
Векове съм прикована ...

Делфините с очите си засмени,
проправят своя път към хоризонта.
Обяздили вълните несломени,
завръщат се с осанката си горда.
Делфините не вярват на заблуди ...

Пост фактум...
Ела... Премини през мрака...! Смело разкъсай тишината и потопи лице в сребристата ми аура...! Дай ръка и стисни моята...!Вдишай дъха ми, за да поема въздух от теб и аз...! Ела...Втечни погледа си и го слей с моя... Повикай вятъра, за да избухне в косата ми и да я разпилее по раменете ...

Бузи,бружи, свят лъжлив...
вятър носи порив жив!
Време, хората променя!?
А мечтите тихо дремят.
Носят облаците хлад... ...

Самадхи

[la versión español-ingles de "Limpido" (Laura Pausini)]
------------------------------------------------------------------------------------
Лаура Паузини & Кайли Миноуг - Яснина
[испанско-английската версия на "Limpido" (Лаура Паузини)]
------------------------------------------------------------- ...

Не мога повече да те търпя,
аз искам грижа и внимание.
Ти не ми ги даваш,
и затова си заминаваш.

- Ти си свЕня! - и се хили глуповато.
Харесва ми изтънчеността, с която навлиза направо в деловата тема. Без любовна игра!
П. е нещо като по-млада моя версия. Не му пука за Европейското – на мен също.
Мъжете знаели Защо, но ние не харесваме Каменица - пием Ариана. Склонен съм да се съглася, че не зн ...

Усещането, че не си роден на подходящото място и в правилното за теб време, често е привнесено. Не го усещаш ти, а възприятията ти. Виждаш само това, което не ти харесва. Значи нямаш зрение за красивото или то липсва. Примиряваш се да обичаш обичаното от околните. Следователно приемаш без да го допу ...

Преди теб... беше тъжно, мрачно, сиво.
Преди теб... сякаш след пожар, всичко беше черно, прашно, гнило.
Преди теб... да се усмихвам аз не знаех как.
И преди теб... живеех напразно и във вечен ад.
Но срещнах твоите очи... дълбоки, ярки и зелени. ...

На дъщеря ми
Останал самотен, ключът от умора
ще сложи в ръката ти своята власт.
Ще скръцне вратата с ръждивия глас
на някой, привикнал наум да говори. ...

Цял ден колата не спря да лъкатуши по черните селски пътища. Сивата магарица отдавна се беше уморила, ама Илия я припираше да върви, че трябваше до вечерта да са стигнали. Още не беше толкоз горещо, както друга година в края на май. Даже днеска облаците се бяха скупчили в небето и скриваха слънцето ...

В зноя ярък на живота се окъпах с вятър чист,
и направих си подарък – свежа мисъл в аметист.
Нежно лято ме докосва с пръсти топли и дъга.
Нося злато и въпроси, кръст и риза от роса̀.
За красивото момиче съм препатил сто беди. ...

Ден след ден времето минава,
а от любовта ни нищо не остана.
Душата ми тегне, сърцето ме стяга,
Тишината между нас ме подлудява.
Ден след ден дните ми се сливат, ...

Носи се лек, едва доловим лъх на лавандула,
нагрята от юнското слънце,
в долината, през средата на юни е така,
гюлът отдавна вече е течен,
земята трепери от жад, ...

И тази нощ е пълнолуние,
отново в мен пълзи тревога,
докрай опънати са струните
и чух мотив от зла прокоба...
Настъпи нощ на пълнолуние – ...

Вуйчо ми се завърна от казармата с татуирано море на гърдите си,
над него имаше жена с рибя опашка,
каза, че се наричала сирена, но не миришела на риба,
а на подмишници,
а под морето – котва, така че корабът да е по средата на морето, ...

Пианото, толкова дълго бе мълчало,
недокоснато, самотно,
усетих как душата му крещи,
точно като моята,
тихо, уязвимо, ...

Събуди се хъхреща и с ръка на гърлото си. Още можеше да усети болката и вкуса на кръвта, но дори докато се мъчеше да запомни съня и разговора с фигурата, той избледняваше. Накрая остана единствено подскачащият й пулс и усещането, че току-що е забравила нещо важно. Елизабет изпуфтя раздразнено, изтри ...

Да! Цял живот кафето ми горчи.
Добре дошла! Говорим, а мълчим...
Поглеждам те с пресъхнали очи,
не плача. Не! Проклет цигарен дим...
И шалът бял, като дочакан миг ...

> Казаха ми, че този път ще ме отведе до океана на смъртта и аз насред пътя свърнах обратно. И оттогава пред мен извиват само криволичещи и глухи околно пътеки…
>
> Стругацки "Милиард години до свършека на света"
I
Първа стъпка – пролет. ...

НО НЕ ПОД ИНДИГО
Зеници на сърна – кладенец дълбок,
прозорец луннен, светъл към душата,
светлина от залез ярък, пъстроок,
пясък речен, проблясващ в тъмнината. ...

на Надето (Patrizzia)
... и на душа съвсем не случих, а падна ми се игленик...
Надежда Ангелова
Постой минута – пет... Сварих кафе
и по цигара да запалим двете. ...

Като бич изплющя диагнозата.
Стана тихо край мен. Непривично.
Заприиждаха сънища грозни.
Жива бях. Но различна.
И смирена – зачаках ремисия. ...

Бяха женени от петдесет години, но още я виждаше като девойката, която обикна. Неговото момиче с топли кафяви очи, които винаги го гледаха с възхищение. С дългите коси, сплетени на дебела плитка и длани, губещи се в ръката му.
– Лека нощ, булка! – въздъхна старецът и прегърна жилетката ѝ.
Само това ...