Нощта разкъса черния си фрак
и литна от гръдта и́ птица бяла.
Окъпа в злато хребетите пак
вълшебен лъч на утрин засияла.
Разсъниха се росните треви. ...

Когато след любов до мен заспиваш,
притихнала, с усмивка на лице,
косите си със цвят на нощ разстилаш,
във люлката на моите ръце…
И лунен лъч по тялото играе, ...

Девствена е красотата
ти, божествена, като
джунглите на Амазония!
Плитките ти, като гъсто
сплетени лиани и очите ...

Денят е към края... На щанда пристигна
жена непозната... Случайно се спря.
Реших ѝ проблема със хубава книга...
С усмивка дари ме... и слънце изгря.
Съдба е да срещнеш жена поетеса. ...

И още с идването на земята,
той- Господ- връчва ни една къделя.
От нея- богодадена и свята,
предем от понеделник до неделя.
Къделята с потайности е пълна ...

-Хайде, на бар довечера, отдавна не сме излизали заедно.
Това не беше молба а направо заповед. В очите му си личеше, че няма да се оттърве. Обаче направи опит:
-Стига бе човек, тъпо ми е не ми се ходи никъде.
-Още ли се депресираш заради оная...-изплю се за да не каже името и или нещо по-лошо. То ка ...

Аз съм малък... и чета
много книги за океани.
За пирати по света...
и за смели капитани!
Аз мечтая... като тях - ...

В дълбока нощ небето се отвори
и пееше на ветровете шепотът.
Нощта е навик сам да си говоря
с вечерните видения на слепите.
Пътувам сам към най-последна гара. ...

Тръгнал Петльо да се жени,
да се хвали тук и там:
- Сватба вдигам, в сто премени,
пременявам булка сам!
- Ще изпея над сто песни, ...

1. Фóрмата ограничава твореца, затова не е ли по-просто да се твори безформено?
2. Подай ръка на омразата и тя ще се стопи в нея.
3. Всички хипотези са неосъществими. Погрешна ли е идеята?
4. Трябва да преминеш през всичко, за да осъществиш мечтата си. В противен случай си просто един... мечтател.
5 ...

Елеонора Крушева
Какъв ти бал! Не съм принцеса...
часовника във полунощ звъни,
пантофката, не ми е нужна вече,
с мечтата си тръгни и намери. ...

Тъжна душа
Душата ми е тресавище от мъка,
душата ми е ранена до смърт,
Но ще издържа, ще издържа.
Прости ми, че мъката в теб задържам. ...

Осем бе часът, създаващ еуфория.
Девет пъти изругах на ум, чакайки момента да те заговоря.
Десет нощи аз не спах.
На единадесетата си обещах.
Дванадесет души имаше около теб. ...

Денят ни разтребва отколешни ласки,
и черга с условности слага пред нас.
Пътека за мравки – унили, безгласни,
обвити в мълчание, пласт подир пласт.
През сложния възел на скъсани нишки ...

СЛЕД ЧЕТИРИ ГОДИНИ
Изтиках четири години...
И виждам вече оцелях!
Със "Гостенката" се разминах!
В прегръдките ѝ аз не спрях! ...

С лице на добър човек,
със сърце непоколебимо,
очите жадуващи правда,
а образа му бе незабравим.
Той краси вечно България, ...

Колко притчи разказани в миг занемяха
и угасна светликът на юнския ден.
Колко бързеи в планината, що шетáха,
не намериха вред ни присой, ни лет.
Само похотливи пернати другарчета ...

Погледнах тази нощ звездите –
красиви, парещи, добри.
Разпалиха в ума ми дните,
как с теб ги следвахме сами.
За миг щом зърна ги обаче, ...

поезията
с думите играе си
и обич вае

Аз не мога да тълкувам на живота песента.
На реалността робувам и за смисъла творя.
Укротих масивни бури и надмогнах великан.
Победих пасивни нули, турил на чело̀ колан.
Стрелям с рими до небето и създавам светове. ...

на Д.М.
Когато стана на 62,
едва ли ще копнея да ме искаш.
Ще имам пак ръце и рамене,
ала душата ти ще ми е близка. ...

Глава трета
За планетата Земя GK 4747-13, вълшебните космически повеи, особеностите на особеното
Планетата Земя GK 4747-13 е в края на мегавселената. Точно зад ъгъла, където става бая прохладно за реалността – оттам минават куп космически течения, преплитат се, завихрят се, отнасят и донасят какви л ...

Мизансцена
В театър на абсурдите, се вкарах.
Сама. Усмихната, но песимист.
И ролята, наивна, си подкарах.
Но без амбиция. Останах си статист. ...

Обърнал гръб на вчерашното утро
с очи повдигнати към вечерта гореща,
уверен крачи старецът в момчето
и с бавни стъпки слиза - свиркайки си нещо.
Върви за някъде сърцето му е празно ...

Приятелството е магия, а в нея аз и ти.
И правиш ме щастлива през всички наши дни.
Твоята усмивка огрява ми деня
и нека тъй да бъде до края на света!
И когато ми е криво, твойто рамо ме крепи. ...

Родино
Певците ти задавиха се с вино
Поетите останаха без глас ,
И стана тихо, мила ми Родино,
И нещо свято счупи се във нас . ...

- Тате, тате, ти да не си мислиш, че кадърните управници избягаха от България и се пръснаха по всички посоки на света! Неее, кадърните работници имигрираха - ВСИЧКИ КАДЪРНИ УПРАВНИЦИ СА СИ ТУК, защото ТЕ милеят за Родината си... за разлика от работническата класа!!!

Искам да те убия с любовта си.
Искам да те намразя от любов.
Искам всеки твой поглед към мен
да те унижава и да те заслепя от любовта ми.
Искам да умираш от любов по мен. ...

До гарата „НАДЕЖДА“ взех билет,
качих се от разбития перон
и с влак от меланхолия обзет,
потеглихме с прощален свирков стон,
през мъдрите скали освободени ...

Скоро ще разбереш истината ти.
Няма да реагираш на това добре дори.
Ще се засмееш и ще ме изложиш.
Няма да е мъжка постъпка това разбери.
Ние сме две разделени души. ...

Каквото свърших описах,
само едно ми остана:
не смогнах и си кандисах,
да чистя мръсната пяна,
дето в живота извира, ...

Ние сме гълъбите в парка,
седнали на улицата
играем белот.
Каква по перата ни
е тази шарка? – Живот? ...

Безсънието бавно ме убива.
В главата ми пухти товарен влак.
Със писък огледалото се скрива:
– Ау, иде тая кукумявка пак...
А как дълбоко спях, гората хвана ...

Гледам те и чак не ми се вярва –
колко много посребря,
по лицето, детско нявга,
пътя виждам извървян.
Хилядите радости, неволи, ...

Двамата с нея сме твоя Нирвана,
след всичко станало тя ти остана,
няма я болката в моята рана,
Нирвана за теб, Нирвана, Нирвана!
Двамата с нея сме твоя Нирвана, ...

Пусни сърцето ми на свобода!
Пусни ръката ми завинаги!
Изтривай всяка пареща следа
по неугасващите спомени.
Дай капана на желанията – ...