По Матрицата бавно се движа
и когато погледна встрани
тя ми казва – Поспри, нямай грижа!
Тук е писано всичко, чети!
Ако искам за малко да кривна, ...

Очите ми пораснаха до лудост
от приказки за мащехи и тикви,
затуй когато нощем мигат будни,
от бъдещето призраците викам.
Без име и без форма, но реално ...

Горя!
Пожари лумват в мен.
и лудост нестинарска ме опива.
Танцувам и пламтя.
В нозете ми жарава се разлива. ...

... И вятърът в косите, сякаш гали.
Сърцето бие.
Чуваш ли го ти?
Едва ли.
Любовта е птица. ...

Чу телефона още докато отключваше входната врата. Беше доста късно, почти три часа след полунощ и му се видя много чудно , че някой го търси на този телефон.
- Обажда се Антон. От Канада.
Толкова време беше чакал да чуе този глас! ”Чакал” не беше точно казано. Беше се надявал някак си, чак зад завес ...

Защото те обичах грешно много,
дари ми Бог от Свойта самота.
В душата ми запали Своя огън
и даде ми от Свойта светлина.
Сега от обичта ми си далеко, ...

Има думи,
които докосват,
остават завинаги в душата,
думи на обич, на нежност,
думи на благодарност ...

намериха си
в името „Янина“... „Ин“
и „Ян“ - Родина

"Аз, смиреният и грешен Иван,
който не съм извършил никакво добро на земята,
когато дойдох в тази Рилска пустиня,
не намерих човек в нея,
но само диви зверове и непроходими дебри.." ...

Той, беше едно обикновено камъче, подритвано на пътя, това бе целият му живот. Дали бе смислен той? Него това не го интересуваше. Камъчето, бе просто камъче, но когато някой го ритнеше, той усещаше емоциите на извършилият това дело. Днес все още никой не го бе ритнал, може би защото не беше по среда ...

Много хора те мислят за привлекателна,
чаровна и толкова обаятелна,
но други има, твоето съществуване не тачат,
във формата на думи пошли зад гърба ти се храчат.
Понякога и аз съм като тях, в своята ярост, ...

Представете си - как няколко лайна
около нас примигват... и въздишат...
Те радват се - на всяка миризма -
Самите те... на нищо не миришат.
А ние знаем, че са истински лайна, ...

Дали утихнах или още не?...
Даряват обич твоите зеници –
едно спокойно утринно небе,
уютен дом за окъснели птици…
Лекуват и изтриват онзи ден, ...

И тъгата ще стане река – пълноводна и дръзка,
ще разбие прозрачния бент, отделил я от мене
и ще влезе в кръвта ми, чак до дъгите на пръстите,
а пък аз ще усетя, че ставам на болката пленник.
Първобитно усещане. Грозен инстинкт да убият ...

Дните отминават
нощите избеляват
Само спомена за теб е жив и остава
и гори, гори, гори със страшна сила
Понякога ще идвам в живата ти ...

Какъв прекрасен, топъл слънчев ден!
Пристъпвам бодро в леките сандали.
С усмивка спирам. Виждам как пред мен
две пеперуди танц са заиграли.
Известен и почитан в Херкулан – ...

Ще се гримирам,тежък грим, вечерен
и като никога ще съм щастлива.
И розов ще е облакът ми черен.
Вечерна рокля на смъртта отива.
Веднъж ще се напия със шампанско ...

Ако спрем на студен кръстопът
и ти си избереш посока нова,
не бързай да отминеш. Поседни.
За ново тръгване не съм готова.
Запали последната цигара. ...

покани го на вечеря
сервира му
голи
бръснарски ножчета
той имаше ...

Нощен път. Сама луна.
Знаци говорими.
Лебед с вдигнати крила.
Болка поправима.
Бавна снимка на око ...

И някога пак ще те видя нали?
Пак ще докосна твоето тяло нали?
Пак ще спра дъха си от твоята нежност нали?
И пак ще мълча върху гърдите ти силни нали?
А ти пак ще ме гледаш отгоре нали? ...

Започвам предсънно да медитирам,
денем искам да съм свеж.
Лягам по гръб, затварям очи и без да спирам,
представям си малка запалена свещ.
Топла като пещ. ...

Душата ми е като камък вече.
Покапа кръв по ризата девича.
Виновен залез тромаво се свлече
и аз не мога никой да обичам.
Коруба празна стана ми сърцето. ...

Това си беше моето дърво.
То помнеше най-тъжните ми думи.
Бе старо, търпеливо и добро.
А Времето стоеше помежду ни...
Не помня всички нишки от кълбото, ...

Обичам те...
искам да извикам силно,
а гласът ми лее се на листа,
... и си с мен, и с теб съм,
очакване - нощта прелиства. ...

През процепа на сърцето
светът е така различен.
Като във нямо кино,
забързани фигурки тичат.
Прилича на огледало ...

Накъде поведе стадото си Боже?
Накъде върви човека?
Ръководени от мощния ти стожен,
и пак сме в кривата пътека!
Властва тук материализъм! ...

Иван отвори вратата на малката стаичка, усмихна се и каза:
- Майко, тук съм, няма страшно!
Възрастната жена лежеше на леглото и обърна главата си към своя син. Кимна, не се усмихна, не каза нищо. Иван наведе очи към дървения под. Отиде до масата, взе един стол и седна до леглото.
- Как си мамо? - по ...

Дойде пролетта,
със светлина озари
света- с розите
разцъфна и в моето
сърце любовта! ...

Не съм Ботев и Левски -
издънка на своя баща,
не приемам реда мафиотски,
не скланям глава.
Помня гнева на дядо, ...

By the setting sun illuminated
sea horizons shine red as fire
in a game of weather incapacitated
wrathful waves retire...
And the ship sails lightly, with a sway ...

Нощ, улица, фенер, аптека,
безсмислен пламък, гаснещ в мрак.
Живей и още четвърт век ти –
все си без изход. Няма как.
Умреш ли – почва отначало ...

Зората ме помоли да постеля,
божурени листа по твоя път.
И аз изпълних нейната повеля –
разпръснах кадифе и розов цвят.
Че твоята снага да стъпва в меко ...

Понякога ми липсваш. Неизлечимо.
Ветрило от спомени разгръщам.
Усмихвам се на себе си. Насила.
Потъвам в дебрите на своето минало.
Глътка вино – утеха е. Вярно. ...

Не очаквам да разбираш
Че умирам
И съм лош
За да те пазя
От любов ...

Ако знаеш какво си ми ти…
Бликнал извор над пусто корито,
пресушило до камък чешми
и със счупени стомни покрито.
Ти си моята вяра в доброто, ...