И колко минути издишвах по теб мисълта.
Разтворена роза - сърцето - болеше от зрялост.
Потъна пред погледа всичко. Изчезна света.
Останаха само страхът, радостта, че сме заедно.
Очите ти в мен откънтяха с най-мощния зов. ...

Залезът докоснал хоризонта,
протяга пръсти към отминалия ден.
Наднича, иска да я зърне,
а тя нехае, очаквана…
Едва успял да мигне, ...

Не мога да забравя часовете,
проведени на третия етаж.
Връхлитат ме куршумно гласовете,
картината позната: слънце, клас.
Ръцете Ви учебника поемат, ...

Днес пред тебе, майко свята,
прекланям вирнатата си глава,
че едничка ти си на Земята
що изтриваш ни греха.
А ти ме галиш по главата, ...

Съвсем встрани и някак неуместно
Стоеше младият човек.
Дъждът пердаши силно и отвесно.
Не бе валяло тъй от век.
А спирката бе твърде тясна ...

В непознат свят
аз живея!
Това е моята съдба!!!
Опитвам се да оцелявам
всеки ден, но дали успявам?! ...

Подът на банята е виждал повече разбити души и прекършени надежди отколкото котлите в Ада някога ще видят. Ако съществува, разбира се. За пода съм сигурна. Той е особен вид ад. Там отиват един особен вид грешници – провалилите се. Най-сетне и аз стигнах там. За миг се почувствах като героят на Дамян ...

Во градот каде живеам
сретнав еден совршен маж
убав во својата скромност
и немаше бурма на раката
никој не го заробил ...

Прости ми, че не те целунах.
Тогава - някога, когато...
Смелостта достигна само твоята буза
и устните ми отлетяха.
Надеждата ми скри се сред звездите, ...

Апостоле, целувам ти ръка!...
и кланям се пред тебе до земята.
С достойнството ти цял народ се подигра,
но днес е прошки,
моля те, прости Ни! ...

На 18-ти февруари, 1873-та година Васил Левски очаква изпълнението на присъдата си в центъра на днешна София. В последните си мигове се изповядва пред архиерейския наместник на града – отец Тодор Митов.
Според Михаил Буботинов – български просветен деец и общественик, основател на Народната библиоте ...

"О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?"
"Обесването на Васил Левски"
Христо Ботев
Както дяволът, в ангел преправен, ...

Апостоле, тефтера ти до днес
не се намери никой да открадне.
И уж живеят - за едната чест,
но грабят - който колкото му падне...
За род и правда - думите са бол. ...

Доплувай до мен
през реката житейска
на кораба с бели платна...
Нека Ангелски хор
пее притча Библейска ...

Пекнало е слънце, Дяконе,
но днес не топли както обичайно,
чества се деня на твоето обесване,
на всички липсваш ни безкрайно!
Ще те помним вечно, Апостоле, ...

Умееш ли, човеко, да прощаваш,
ако някой към теб е прегрешил?
Дали самият прошка заслужаваш
ако друг някой ти си наранил?
Измиват ли се със едно „Прости” ...

Мога ли с ръце да мъкна
бремето на някой друг?
Що не взема да замлъкна,
а ора с душевен плуг?
Чужда мисъл, като тази ...

Мартеничке, мартеничке! -
Баба Марта те изплете!
Мартеничке, мартеничке! -
Белоалено ми цвете!
Мартеничке, мартеничке! - ...

Прошка искам, прошка давам
с олекнало от грях сърце.
Усмихната и чиста поздравявам
довчерашните врагове.
Дарявам им любов и обич, ...

Страхувам се!
Много, ужасно страхувам...
От дългите нощи във самота,
в които душата безсилна гладува
за обич и нежност, ...

Пенда се събуди рано.
Сложи новата премяна,
шарена престилка върза,
по пътечката забърза.
Там до портата я чака ...

Когато ти си тръгна помня
Сърцето ми със теб отнесе
Но когато очите си затворя
Отново връщаш се при мене
Вечер, когато уморен си легна ...

На хората не им е нужно да имате нещо повече от тях, за да ви завиждат! На тях им е достатъчно, че изобщо имате нещо, а понякога дори и това им стига - че сте живи!!!

Сутрин. 6:30 часа.
БГ радиото ме уведомява, че е понеделник, тоест край на „уикенда“ и начало на работната седмица. Но БГ радиото ми вдъхва кураж, като ми напомня, че петък ще има. След четири дни.
Във вторник разбирам от БГ радиото, че още не е петък. И да си сложа шапката и шала, нищо че прогнозат ...

Като верни слуги
спомените ходят,
неотлъчно след нас
по пътищата бродят,
неканен някой ...

Аз изгревите свои благославям,
те носят ми усмивки с топлота.
Дори да съм самотна, не оставам
безрадостна - до мен е пролетта.
Преследват ме припламващи съзвучия ...

Да дишам въздухът, който си дишал...
Да вървя по улици, дето си тичал...
Да бъда близо, но все да се разминаваме...
Искахме се, но е писано да се нямаме....
16022018

За спомен от брега ти - взех си мида
къс море да имам, щом си ида!
Взирах се в вълните ти пенливи,
сребреещи от слънцето - красиви,
зареждащи душата ми с огниво, ...

Беше един от онези бистри пролетни дни, които имат уханието и свежестта на горски поток. Баба дойде да ме вземе от училище малко по-рано от обикновено, защото днес имахме физическо последния час, а аз бях освободена заради операцията, която преди време ми направиха. Апандисит, нищо особено, в болниц ...

Обожавам тъмнината.... особено късно вечер, а и в моята стая е все така уютно!
В момента даже гледам една нощна пеперуда се е залепила за моя прозорец...като че ли ме наблюдава с миниатюрните си очи.
Тези моменти са подходящи за размисъл, но те винаги са придружени със малка или голяма доза страх за ...

неизчерпаем
е стихът и - знае как
да те упъти

... невяра ... мрак ... и ...
... разорѝя - рожби ... на ...
... неуправѝя ...

Простете скъпи, близки хора,
ако сбърках някъде пред вас!
Простете и без всякаква отпора
прошка давам ви и аз!
Но как, кажете, скъпи мои, ...

Видов уште едно македонско дете
до црвената линија на победата.
Се возев во автобус
кој попат ја менуваше бојата
минуваше низ сончеви и облачни појаси. ...

Оставам сам при своята разходка
и ме обгръща на мъглата булото.
Душата на нощта е черна котка
по лунния маршрут на сомнамбулите.
Рисувам дом от бяло и студено ...

Ръка протягам и усещам,
нечия ръка в нощта.
Ръка протягам и се сещам,
че в нощта не съм сама.
Там е миналото време, ...

Разпитай ме какво съм преживяла,
обичала ли съм поне веднъж,
живяла съм живота си, за жалост,
ранена бях, виновникът е мъж!
Разпитай ме дали съм се предала, ...